В календара му намират място като светци и други български герои
Автор: Димитър Делийски
Продължение
Ботев поставя началото на култа към Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а Захари Стоянов го продължава. От първото честване на паметта им на 18 юли 1883 г. досега всяка година на Бузлуджа се стичат хиляди поклонници. Не мога да не приведа тук думите на Захари Стоянов: „Ех, Бузлуджа, Бузлуджа! Свято и историческо място си ти! Ти се показа най-много гостолюбива – да приемеш в обятието си 26 души светци; ти видя как знае да умира българинът за свобода, как лее той кръвта си за своето отечество...“
Ботев продължава неотстъпно замисленото със своя календар прославяне на българското съпротивително дело. 8 август той определя като ден за почит на мъченици Цвятко и Никола. Това са Никола Войводов и Цвятко Павлович. Двамата организират в Галац чета от емигранти, в която влизат и част от свищовските младежи, неуспели да се присъединят към дружината на Филип Тотьо. Войводов и Павлович се отправили към Сърбия с австрийския параход „Германия“.
На 8 август 1867 г. на русенското пристанище плавателният съд бил обграден от турската полиция. Явно имало предателство. Комендантът постлал австрийското знаме на мостчето, а Митхад паша довел австрийския консул, който вдигнал знамето и така дал разрешение на турците да атакуват парахода. В неравната битка Цвятко и Никола загинали. Ботевият художник Хенрик Дембицки създал тяхната икона – това е картината му „Убийството на Цвятко и Никола на парахода „Германия“. По-късно Дембицки включва образите на Войводов и Павлович в таблото „Сладко е да умре човек за Отечеството.“
Освен в Календара, Ботев напомня за тях и на капитана на „Радецки“ в официално писмо, което стига до австрийските власти. Вазов в „Тих бял Дунав“ също споменава за гибелта на двамата мъченици. Захари Стоянов описва тяхната гибел в „Записки по българските въстания“.
19 август – Воин Велешки. През ХІХ век българският град Велес в Македония дава цял легион борци за нашето национално освобождение. Но България не освободи Велес, допусна позора той да се нарича „Титов Велес“?! И нека в дните „на позор и слава“ да споменем велешките войни, които е имал предвид Ботев. Първият, с когото го сблъсква съдбата, е личният телохранител на Раковски – Бранислав Велешки. Той бил подставен „отговорен редактор“ на в. „Тъпан“.
Като опълченец осакатява с едната ръка. След Освобождението бил слуга в пловдивската поща. Съдбата му е представена от Вазов в края на повестта „Немили – недраги“ в образа на осакатения Македонски, който мете с една ръка и трепери от гласа на грубия писар. След смъртта му Ботев съхранява личния му архив и вещи.
Вторият е митрополит Авксентий Велешки, борец за черковна независимост, който на Великден 1860 г. в Цариград заедно с Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх при черковната служба и с този акт обявява независимостта на Българската православна църква от Цариградската патриаршия. Погребението му се превръща в българска демонстрация срещу гърцизма. Тялото му е тайно балсамирано и понеже не гниело, българите веднага го обявили за светец и мъченик за правата вяра.
Третият е Климент Велешки - владишки наместник във Велес, игумен на Зографския манастир. Ботев го слага в своя календар на 13 ноември.
От четата на Филип Тотьо е известен Георги Велезлията. От четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са Сотир Пейов и Арсений Мартинов. И тримата са загинали. От четата на Панайот Хитов - Никола; оцелява Димитър Велесчанчето.
За справедливост нека добавим тук загиналия в четата на Ботев Перо Македонеца или Перо Херцеговинеца, който е всъщност Петър Симеонов от Велес.
5 октомври – Дядо Триндафил, мъченик български. Този стар хайдушки войвода се споменава в литературата само от Захари Стоянов в „Христо Ботйов – опит за биография“.
Ботев се запознал с него в Румъния в кръчмата на Дочо Царски в Гюргево. Стар и препатил, възрастният комита умрял във Влашката земя с отворени очи и неосъществена мечта. Той не е споменат даже в библиографската антология „Български хайдути“.
Попаднах на документална следа от него в архива на Иван Грудов, където има молба за парична помощ, датирана 26 април 1868 г., подписана от Хаджи Димитър, Еремия Петров, Иван Стоянов, Йово Черногорец, Симеон Арнаудов, Т.Николов, Димитър Коджаибрахим, подписана саморъчно с печатни букви. Другарите на Дядо Триндафил са видни хайдути, сложили главите си за свободата на България.
30 ноември Ботев определя като ден на св. Ангел войвода. Иначе в творчеството си той го споменава само в „Примери от турско правосъдие“. Войводата е роден през 1812 г. в с. Новаково, Пловдивско, откъдето е и Рада войвода. 20-годишен излязъл хайдутин в Родопите. Подвизавал се в Средна гора, Странджа, Сакар, Източна и Беломорска Тракия. Убит е на 8 ноември 1862 г. в престрелка с турска потеря в Кешанско, Беломорска Тракия.
Между него и Ботев се открива дълбока идейна връзка: Ангел войвода завладял параход в Мраморно море и закарал с него четата си в Цариград.
Освен като Благовещение, 25 март е упоменат в календара на Ботев с личностите на братя Миладинови, чийто сборник „Български народни песни“ извести на Европа и света за съществуването на отделен български народ сред раята на Турската империя. Ботев издава във в. „Свобода“ на 13 март 1871 г. „Напомняние: Братя Миладинови са проповядвали като първите славянски апостоли Кирил и Методий на нашите братя македонски българи любов и уважение към своя народ и към своята вяра. Миладиновци станаха жертва на фанариотите. На 25 марта бяха отровени в една от цариградските тъмници. Съветваме нашите родолюбиви българи да отслужат панихида на тия наши свети мъченици на Благовещение.“
30 март пък е посветен на св. Никола Габровски, „който пострада за народа си“. Това е широко известният Капитан дядо Никола, ръководител на т.н. Дядо-Николово въстание от 1856 г. Роден около 1800г. в Силистра, участник в Браилските бунтове 1841-43г. По време на Кримската война започва подготовка на въстание в Търновско и Габровско. Несполуката на Русия във войната обезкуражава участниците и голяма част се отдръпват от делото. Въпреки това Дядо Никола в определения ден 15 август 1856г. пристига в Лясковския манастир, където се събират 13 души. В битка пред Габрово четата е разбита, Дядо Никола се оттегля към Трявна, но е предаден и убит.
В своя календар Ботев утвърждава една народна психология и идеология, битуващи от столетия. Допускам, че е подозирал, че големите християнски празници са наложени върху големи езически празници. Денят 2 юни не е отбелязан в нито един календар преди и след Ботевия! Той го определя като Русаля, вероятно по народното вярване, че Русалската неделя почва 50 дни след Великден, а 2 юни 1875 г. се пада 50 дни след Христовото Възкресение.
29 септември е посветен на св. Райна Българска. Българската православна църква е длъжница не само на Ботев, но и на целия български народ, защото в съвременния православен календар такава светица няма! Така нашата Църква е провалила блестящия замисъл на Ботев да даде имен ден на Райните и Райчовците (чието име идва от рай) Радите, Радковците, Лалите и Лалчовците. Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня – е имала действително име Райка.
Има и други причини за канонизирането на св. Райна Българска в Ботевия календар: по онова време цяло Българско и Влашко са били „наводнени“ с трите издания на повестта на Велтман „Райна българска княгиня“, с литографиите на Николай Павлович със сюжети от повестта, а пиесата на Добри Войников „Райна Княгиня“ се играе навсякъде. Самият Ботев е играл в тази пиеса в Браила.
30 април поетът революционер отрежда за паметта на свищовските мъченици. Филип Тотьо имал споразумение с голяма част от свищовските младежи да се присъединят към четата му, щом мине Дунава. Алеко Георгиев, отивайки през нощта да посрещне четата (15-18 май 1867 г.), бил заловен от помак стражарин, но се отървал с оръжието си, като го ранява. Към четата същата нощ се присъединяват Янко Ванков, Пантелей Вълев и др. Вечерта след битката при Върбовка край една чешма турците заклали ранения Георги Алеков. На 20 май е ранен и заловен от османлиите писарят Костаки. „Свищов заплати за Тотьовата чета с 38 момчета, повечето отидоха на заточение“ – завършва Захари Стоянов „Четите в България“.
От Ботевия в. „Знаме“ научаваме, че свищовлиите, загинали в Диарбекир, са Тодор Хрулев, Митьо Йонков, Никола Копоят, Никола Врачански, Кара Иван, Симеон Влахът. На тях Ботев посвещава 17 февруари, когато да се чества паметта на умрелите в Диарбекир. Денят не е избран случайно – тогава се почита св. великомъченик Теодор Тирон, умъртвен заради християнската си вяра в тъмница, незнайно къде в Мала Азия.
Ботев пише на Данаил Попов: „Много съм ви благодарен за сведенията из Диарбекир.
Пишете ми, че имате списък на измрелите досега страдалци. Изпроводете ми го да го обнародвам.“ Така сведенията от Диарбекир се появяват в неговия в. „Знаме“ и Календара му. В брой 16 Ботев пише: „Прощавай, Българийо! Но прощавайте и вие, свети мъченици! Вечна ви памет! Който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят“, а после в Календара опоетизира мисълта си под иконата на Хаджи Димитър: Той, който падне в бой за свобода – той не умира!
