Защо още се крият документите около т. нар. „възродителен процес“
И тази година с много шум и фанфари се чества годишнината от началото на т.нар. „възродителен процес“, което се състоя на 25 декември. То бе организирано от „възродителя“ Лютви Местан – проводника на протурската политика срещу нас. Очакваше се и външният министър на Турция, както и други видни гости. Заради създалата се обстановка около сваления лидер на ДПС обаче, те не присъстваха. Разбра се, обаче че Местан е смятал с това честване да постави началото на борбата за отцепване на Родопския регион.
Жалкото е, че толкова години българските политици, историци и изследователи, както и сега, мълчат по въпросите, които изясняват т.нар. „възродителен процес“. Защо не излязат със съпоставка колко са жертвите от българска страна и колко – от протестиращите мохамедани? Защо не се говори за жестокостите при атентатите и особено за взривения влак при гара Буново? Ако тогавашното държавно ръководство не се бе намесило, докога щяха да продължават терористичните актове и саботажите?
За всичко това в архивите на МВР има документи, за които се премълчава. Изследователи, антикомунисти и разни други преровиха всички досиета от онова време, но за тези документи мълчат. Мълчат, защото истината ще лъсне, а тя не е удобна за някои „демократи”.
Преди години в писмо до президента Желев написах: „Господин президент, Вие често казвате, че страницата трябва да бъде прочетена, преди да бъде затворена. Прочетохте ли страницата за възродителния процес?” Той не ми отговори, но нямаше и реакция. Крие се истината, да не би да се оневини тогавашното държавно ръководство и Тодор Живков. При един разговор по този повод Живков заяви: „Защо не отварят документите по възродителния процес, та да видят на какви ужаси ще се натъкнат. Не смеят, защото ще ме направят национален герой!”. Дали е така, или не – кой да ти каже?!
Но не виждат ли нашите политици, държавници, изследователи и учени активните действия с всички средства на Турция срещу нас? Пресата, издадени книги и филми с антибългарско съдържание се афишират навсякъде. Дори български академици и професори услужливо предоставят книги на турски държавници. Всякаква пропаганда и изопачаване на историята е ход срещу нас. В ход е пантюркизмът!
В икономическо отношение също ни атакуват. Изкупуват се огромни блокове земи. Завземат и нашите пазари. Замисълът на Местан дебело подчерта това.
Наши политици и псевдоучени омаловажават турското робство, наричат го „присъствие”. Често обезличават борците ни за свобода. Ботев изкарват терорист, Левски – убиец, Вазов – архаичен... Няма Баташко клане, няма кърваво хоро, филмът „Време разделно” бил жесток и какви ли не гадости...
Иван Костов ходи да се извинява, а Народното събрание гласува и такава декларация – национално предателство.
Защо най-сетне не противопоставят реалностите от българската история? Много наши историци в своите изследователски трудове са казали истината. В България турци няма – има потурчени и ислямизирани българи. Доказателства в това отношение – бол.
Всеки, който отрича това, би трябвало да се срамува от кощунството, което проявява срещу праотците си. Това особено важи за някои от така наречените помаци. Участието пък на българи в ДПС е пълно падение и предателство спрямо българския народ и праотците ни.
Ще кажа някои неща, които са отразени в цитираните документи. Атентатите, кражбите от военните поделения, саботажите и заплашителните писма срещу държавното ръководство започнаха преди т.нар. „възродителен процес“. В България имаше над 600 турски разузнавачи с агентурна мрежа (сега колко са – никой не знае). Подготвяше се мохамеданското население за реакция при подаден сигнал. Нелегалното им ръководство се канеше да внесе искане при следващи сесии на ООН да поиска автономия със столица Варна. За тази цел разни емисари и активисти обикаляха страната. Те инструктираха хората с мохамеданско вероизповедание как да реагират при подаден сигнал. Дори семейства, работещи далеч от смесените райони, бяха посещавани и инструктирани.
Целта беше при искането на автономия да излязат масово на демонстрация в подкрепа на искането и да се съпротивляват. Беше определено кой кого да убие при одадени обстоятелства. Такива признания бяха направени в Котленско. След завръщането си някои изселници признали пред съседите си християни, с които дружелюбно са живели, че трябвало да ги убият.
Тези мераци не са отминали. Ако Турция влезе в Европейския съюз (а тя ще влезе заради протекцията на Америка), вождовете на мохамеданите пак ще поискат автономия. Ще кажат, че са над милион и искането им ще бъде уважено от Брюксел. Такава е целта на американците (чрез Турция) и на някои от европейските ни „приятели”. Начинанията се подновяват.
Затова пак ще попитам: „Докога ще мълчим?”
