Великотърновка учи на български изселническите деца в Стокхолм

Автор: Здравка Христова Снимки: Личен архив

Шило в торба не стои, камъкът си тежи на мястото... Тези две български поговорки едно към едно важат за 30-годишната Арзие Пастърмаджиева от Велико Търново. Младата жена живее в шведската столица Стокхолм, където учи на четмо и писмо на майчиния български език децата на родните емигранти.
„Ако ние самите не знаем добре езика си, историята си, славното си минало, ако не правим всичко по силите си да представим в най-добрата светлина нашата Родина, няма как да очакваме чуждите народи да го направят вместо нас”, казва Арзие за духовната и патриотична мисия, която изпълнява.

Нейните преподавателски часове се посещават от над двадесетина деца на възраст от детската градина до гимназиалния курс. Повечето от тях са от смесени бракове.
„Някои са родени тук, в Швеция, и не знаят почти нищо за България. Стремя се в часовете по български език да ги науча не само да четат, пишат и говорят граматически правилно, а и да знаят за българските празници, култура, история, традиции, наследство.
Най-голямото ми желание е като пътуват в България да се чувстват истински българи, а не само туристи, дошли на курорт на Черно море, на планина, в родното село или квартала на родителите си. 

Това прави мисията ми още по-специална, защото аз и колегите ми по български език и литература сме като съвременните будители сред децата на емигрантите ни в Швеция. Ние палим, съхраняваме паметта за род и Родина, татковина, език, традиции, празници, обичаи, самосъзнание, принадлежност, българщина”, казва младата великотърновка, която държи пламтящо огънчето на хиляди километри от татковината.
Арзие е категорична, че трябва да тачим паметта на великите ни сънародници. Това я подтикнало преди шест години да се захване заедно с журналистката Румяна Николова да напишат сценария за филма “Да сънуваш музика”, посветен на Месру Мехмедов.

Великотърновецът е първият българин, дирижирал Нюйоркската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър и Националния оркестър на Щатите във Вашингтон. На 18 януари 1971 г., на върха на славата си, на връщане от САЩ Месру Мехмедов загива при самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария. Едва 35-годишен.
Арзие, жената с огромни и топли очи като на кошута, е възпитаник на Великотърновската хуманитарна гимназия, в която е завършила с профил „Журналистика”.

„Браво на нашето момиче! Тя е човекът, който не пропуска да развява българския флаг, макар и далеч от Родината. Няма християнски празник, за който първа Арзие да не ни поздрави. Тя е истинска и неподправена. Тя е една истинска българка!”, казва за нея учителката й от гимназията Валентина Камбурова. Пастърмаджиева е типичен пример за „изтичането” на българските умове, прокудени в странство заради мизерията и липсата на добре платена работа в България.
„Емигрирах в Кралство Швеция преди три години. Първо дойдох като турист за месец-два. Сега живея, работя и уча в Стокхолм. Тук е уредено и сигурно, но душата ме тегли в родното Велико Търново”, казва младата българка.

Идеята за емигрантския живот и стягането на куфарите за Швеция не била нейна. „Поради сериозни икономически затруднения с майка ми тръгнахме за Стокхолм, където живеят наши роднини. Баща ми вече беше там и работеше заедно с брат ми”, разказва Арзие.
Тя е бакалавър по етнология от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където се дипломира през 2008 г. с отличен успех. Сега й предстоят държавните изпити по специалност “Право” отново във Великотърновския университет. Три години работеше като уредник и експерт връзки с обществеността в Регионалния исторически музей във Велико Търново. 
„Чужбина не е за всеки. Не е и за мен. В душата ми има дълбока рана, огромна болка по Родината и носталгията е много тежка. Мен ме влече родното, привързана съм към търновските калдъръми и Царевец”, споделя учителката.

„Някои приятели казват, че са необходими поне пет години, за да свикнеш в странство. Тези, които мислят, че е много лесно в чужбина и тепърва мислят да заминат някъде зад граница, горещо бих ги посъветвала да помислят много добре къде тръгват, имат ли осигурена работа, квартира, някой, който да им подаде ръка и да им помогне, защото в началото е много трудно”, добавя тя. 
Казва, че никога не е мечтала да бъде емигрантка, не си е представяла, че ще живее някъде в странство.

„Мъдрият български народ е казал: “Голям залък лапни, голяма дума не казвай”. Така се случи и при мен. Прогони ни немотията. Мисля си за връщане, но засега това няма как да стане, защото със семейството ми имаме да решаваме тежки финансови проблеми.
Единият от родителите ми е като мен, иска си родното, защото камъкът си тежи на мястото, а другият не вярва, че положението в България ще се оправи скоро. Често им се ядосвам за съдбата ни да живеем далеч от родния край, но съм благодарна, че моето семейство инвестира много в образованието ми.
Доживот ще съм благодарна и горда с родителите си, защото са ме отгледали с голяма обич, загриженост и привързаност към родните традиции и обичаи”, разголва душата си момичето.

Тя е една от хилядите “нови шведи” и никак не й е лесно. “Като държава Швеция прави всичко възможно бързо и лесно да се претопим в тяхното общество. Като за начало първо преминах през безплатен интензивен курс по шведски език. Помагаше ми, че перфектно владея английски език и на първо време можех да се оправям за елементарни нужди. Без трудов договор и шведски граждански номер тук си никой, оставаш си в графата на туристите”, разказва Арзие.

Тя споделя, че кралството има нееднаква политика към различните “нови шведи”. „Идват главно от Азия и Африка и ползват различни социални придобивки. За разлика от нас, европейците. Ние не получаваме помощи и единственият начин да изкараш месеца е да работиш здраво, много здраво. За да намериш работа, някой трябва да те препоръча. Работодателят трябва да е сигурен, че ти си сериозен, надежден и читав”, споделя опита българката. 

„В началото Стокхолм ми се стори огромен. Още има места, които не познавам добре. Добре, че шведите говорят английски език. Когото и да попиташ нещо на английски, ще те разбере и ще ти отговори. Учтиви са, любезни и културни. Ценят образованите хора. Шведите държат много на личните качества и умения. Ако си достатъчно талантлив, кадърен, професионалист в дадена област и работа, ще те поощрят. За тях няма значение колко си възрастен или от какъв етнос си. Наемат те, назначен си. А и икономиката в държавата е стабилна, няма корупция”, споделя Арзие.
Въпреки това, тя пази пламъчето на България в Швеция и е убедена, че един ден окончателно ще се завърне в родното Велико Търново.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница