Две българки плюс две французойки е равно на квартет „Балкан“, а общият знаменател са нашите народни песни
Автор: Жан Соломонов, Лион
Свикнали сме, когато говорим за съкровищата на България, винаги да си представяме нещо материално. Нещо, което може се види и пипне – било Панагюрското златно съкровище или тракийска гробница. Ала ето че френската преса отново ни напомни за едно друго несметно наше имане – съкровището на българското музикално наследство.
Речта иде за квартет „Балкан” или за четирите „М”, както ги наричат техните многобройни почитатели: Милена Рудева, Милена Желязкова, Мартина Саразен и Мари Скадиля. Но преди да продължа, изкушавам се да цитирам два реда от един френски колега, които ме поразиха със своята оценка: „Техните гласове, пълни с емоция и чувственост, ни пренесоха във възвишените моменти на древна България”.
Разказът ми би могъл да спре до тук, защото всичко е казано, но позволете ми все пак да ви запозная с четирите „М” от самото им зараждане като група.
Преди близо 18 години на една малка квартална сцена в Лион излезли две французойки, които обявили, че ще пеят български народни песни – Мартина и Мари. Пътували из България, срещнали се с вокалния ни фолклор и даже разучили две-три песни. Как са се справили – не се наемам да кажа, но сред публиката случайно се намирала и Милена Рудева – баритон, артистка и певица от Врачанския театър.
Тя едва дочакала края на изпълнението, втурнала се в гримьорната им и казала: „Момичета, пеете чудесно, но езикът ви няма нищо общо с българския. Мога да ви помогна безвъзмездно и до тук, защото имам други планове”. Но, както се казва в старата поговорка: „Човек предполага, а Господ разполага”.
След два-три месеца уроци по български към групата се присъединила и Милена Желязкова – сопрано. Специализирала класическо пеене и пиано в България, стара френска литература във Франция и мениджмънт на култура, в момента тя вече била асистент на директора на Амфитеатъра на Лионската опера и, погледнато от страни, кариерата й изглеждала да е на прав път.
Но как да се пребориш с това, дето ти лежи от малка на сърцето? Пиано тя започнала да учи на шест години. Пеела с майка си – солистка в ансамбъла „Филип Кутев”, а вечер понякога репетирала с баба си.
Така през 1997 г. се родил квартетът „Балкан”. Костюмите пък са сценична обработка на една друга българка – Нели Георгиева, която вече е създала свое дизайнерско ателие в Париж.
А сега да ви представя и двете французойки, които май съвсем са се побългарили. Добре поне, че говорят с акцент, та не можеш да ги сбъркаш.
Мартина Саразен – сопрано. По специалност тя е музикален педагог, но заедно с това осем години е била вокален солист и виолончелист в симфоничния оркестър на Вильорбан. До този момент, в който вкусила от омаята на родния ни фолклор, тя винаги се считала за поклонничка на бароковата музика.
И накрая, но не на последно място, ето я и Мари-Мадлен Скадиля – мецосопран. Тя е специализирала в Рой Хард театър при Самуела Ахматова и меломаните по принцип свързват нейното име с традиционната френска музика.
Как работят четирите балканки? Голямата Милена, която е завършила Консерваторията и ВИТИЗ в София, се занимава с партитурите, когато е необходимо да се превърне едногласието, така типично за българския песенен фолклор, в полифония за четирите гласа. Подборът на репертоара също до голяма степен е нейна грижа.
Малката Милена, това вече сигурно сте се досетили, е и мениджър на квартета. Толкова много бумаги има да се оправят за всеки концерт, а това си е професия!
Мартина и Мари участват, простете ми шаблона, но как да го кажеш различно, с цялото си умение, сърце и душа, пълни с любов към България. „Да се пее в полифония не е никак лесно – помогна ми да надникна в тайните им малката Милена. – При четири гласа личното его трябва винаги да отстъпва. Нужно е да разбираш, да чувстваш и да обичаш певицата до теб. Така и само така мелодията се слива в една обща хармония.
Срещата ни беше в дома на Милена Желязкова, затова, докато записвах думите й, от време на време хвърлях поглед наоколо. Нали знаете, че най-добре ще опознаеш един човек, като видиш къщата му. А тук, без да има троянска керамика или бродирани каренца, витае една неподправена топлина и уютност. В ъгъла – неизменното пиано, над богатата библиотека са провесени много и различни бижута със сини мъниста, картини с тематика, която не може да бъде сбъркана – един истински български дом.
На немия ми въпрос, Милена усмихнато отговаря: „Да, картините са мои. Обичам да рисувам, защото така си почивам от пианото и от нотите въобще. Да се пее е и уморително, сигурно се досещате. Е, има една галерия в Париж – „Артудем”, в която от време на време излагам свои творби. Да, и бижутата са моя работа. С тях пък си почивам от рисуването”.
Не можех да намеря място за всичките „артистични почивки” на домакинята, затова реших да се върна към пеенето им.
Къде пеят балканките? За жалост, твърде рядко в Лион. Обикновено са другаде на турне на някой от реномираните концертни подуми на Франция или в Германия, Австрия, България, Италия, та чак до остров Майота. Това са страни, вече от години домакини на фестивали за фолклорна или традиционна музика, където квартетът „Балкан” има своята вярна публика.
Не ще и дума, гостуват често и на френска телевизия. Но творческият им портрет няма да бъде пълен, ако не спомена и няколкото им спектакъла. Това са „Песните от Балканите”, „Аполония – песни от рая на земята, разположен по Божия милост на кръстопътя между Изтока и Запада”, както поетично обясняват певиците в своя спектакъл, „Българска Коледа”, „Гласът на богомилите”, а за най-малките – „Мама Мими си загуби котенцето”.
Последният им концерт бе в изумителната по своята акустика църква от XII век на Абатството на Фонфруад в Нарбона. Разположено сред благоуханните лавадулови полета на Прованс, самата покана за участие тук е вече едно признание!
Над какво работят сега? О, това вече бе изненада и за мен. Но преди това се налага малко пояснение.
Във Франция все още не се е загубила старинната професия „разказвач на приказки“. Родена във времето, когато грамотността е била лукс, тя съществува и до ден днешен. Известни разказвачи се събират редовно на специализирани фестивали и, колкото и да е чудно, в преситения ни от електроника век публиката винаги препълва залите. А пред тях, седнал на един обикновен стол, някой сладкодумен разказвач ниже ли ниже напевните си слова.
Затова в предстоящия спектакъл на квартет „Балкан” те са поканили прочутата разказвачка Нефиза Бенинуш, която ще въведе публиката им в приказния свят на Ангел Каралийчев. За целта са превели творбата му „Булката на вампира”, а в паузите четирите „М” ще пеят песни от новия си репертоар. Какви и кои – певиците суеверно пазят тайната. И понеже не ми я обадиха, не се сърдете, че не ви я обаждам и аз. Остава ни само търпеливо да чакаме.
Слушала съм изпълнение на български народни песни от две французойки, но не си спомням имената им. Току що научих, че квартетът ще пее в Вовенарг, Южна Франция от мои близки, които живеят там. Желая им успех!
