Георги Линев, който живее в САЩ от 18 години, е създател и на джаз групата „Кан Уакан“, обявена зад Океана за музикалното откритие на 2015 г.
Автор: Георги Ваташки
Седмичникът „Ел Ей уикли“ го определя като един от 10-те най-добри млади музиканти на Калифорния. Легендарното списание „Ролинг стоун“ хвали неговата група „Кан Уакан“ като откритието на миналата 2015 г. Първият му албум бързо привлича вниманието на световноизвестни студия и радиостанции, а една от композициите в него е избрана да озвучи първоначално трейлъра, а след това и част от епизодите на последния сезон на култовия сериал „Игра на тронове”. Всички тези суперлативи са за младия българин Георги Линев, който от близо 18 години живее в САЩ.
Създадената от него група „Кан Уакан“ започва своя живот преди малко повече от три години в Лос Анджелис и вече може да се похвали, че е сред определящите посоката на развитие на съвременния джаз в Америка.
Бъдещият музикален талант е роден в София през 1984 г. Майка му – реставратор и консерватор на икони, го отглежда сама от малък.
„Футболът беше единственото нещо, което служеше за забавление. Всичко друго беше тотално ограничено. Тогава в България имаше купонна система и сутрин, обед и вечер ядяхме храна от консерви. Опашките за хляб в 6 часа заранта бяха нещо абсолютно нормално“, спомня си Георги за трудното детство пред „Ел Ей уикли".
Парчетата на „Бийтълс“ и Ерик Клептън звучат покрай него благодарение на незаконно записани касети, продавани на черния пазар в центъра на София. А майка му слуша блусове на Джими Хендрикс и на групи от 50-те и 60-те години на миналия век. Голяма заслуга за любовта на Георги към музиката има и чичо му – известният наш диригент Стефан Личев.
Когато през 1998 г. навършва 13 години, майка му решава, че в България няма място за нея и сина й и двамата заминават за Америка. Първоначално се установяват в прочутия ски курорт Сън вали в щата Айдахо, където нищо не напомня на малкото момче за България.
„Беше масивен културен шок. Не знаех английски език, не знаех нищо за Америка и изобщо не ми се нравеше, че съм тук. От средно оживен космополитен европейски град отивах в малък ски курорт с 7 хиляди души население. Нищо не беше същото – нито хората, нито храната, нито интересите на местните. Адаптацията беше трудна, но с времето се научих да оценявам определени неща от американската култура и начин на живот. Най-лошото в началото бе, че никого не познавах и не можех да участвам в местния музикален живот“, разказва сънародникът ни за трудните си първи месеци зад Океана.
На местната младежка музикална сцена излизали поп пънк банди, чиято върховна цел била да свирят на гимназиалните празненства в града. Това се различавало коренно от целите и мечтите на младия българин и той се насочва към спорта. Само след шест месеца упорити тренировки е избран в престижната Американска академия за футболно развитие. Рядка форма на рак обаче слага край на мечтите на 15-годишното момче за кариера във футбола. Следват две години изолация, лечение и тежка химиотерапия, но Георги оцелява и се преборва с коварното заболяване. Спасява го музиката.
Той започва да посещава уроци по китара и по цели седмици гледа клипове на прочутия блус китарист Стиви Рей Вон като част от възстановителната си терапия в санаториума.
След като лечението приключва успешно, завършва гимназия и по настояване на майка си се подготвя за прием в медицински колеж. Скоро след това обаче младият българин захвърля научните си планове, за да се отдаде изцяло на музиката. „Трябваше да започна нещо различно и това, което ме правеше щастлив, беше тя. Нямаше как да се занимавам с нея в училище, а в Айдахо не се случва нищо, така че, когато навърших 18 години, се преместих в Калифорния“.
Линев се установява в Сан Луис Обиспо – малко градче между Лос Анджелис и Сан Франциско. Той остава там в продължение на година, преди да отиде в Холивуд, но Меката на киното и шоубизнеса го разочарова. В крайна сметка заминава за Англия и остава там до началото на 2010 г. В Лийдс той се записва в местния реномиран Колеж по музика със специалност „Джаз”, като междувременно започва да изучава и електронните ритми.
За да се препитава, работи за кратко като озвучител за оперна изпълнителка, която пее на улицата. През 2011 г. музикантът се връща в Лос Анджелис, където известно време свири и композира за различни рок групи.
„Това беше много труден период, защото търсех група, в която да свиря, но след няколко месеца обикаляне реших да си направя собствен проект“, споделя талантливият нашенец.
Така на американската музикална сцена се появява „Кан Уакан". Името се превежда като „междузвезден“ на тагалог (официалния език на Филипините), а на индианския език лакота означава „слънчев танц“.
Историята на бандата започва със срещата на Георги Линев с друг съмишленик, станал след това втория основен член на групата – китариста и продуцент Питър Потьонди. Двамата се запознават в Лос Анджелис, където Питър учи в Калифорнийския университет.
„Поканих го да чуе инструментална музика, която бях композирал. После слушахме заедно Филип Глас, Малер и други композитори минималисти. Много му хареса идеята за музика, в която да има класически елементи, джаз, а също – соул певици и поп елементи“.
Първите съвместни парчета са няколко мелодични песни, които бързо им спечелват популярност в музикалното радио KCRW. В началото на 2013 г. „Кан Уакан“ е една от трите нови групи, които сключват договор с легендарната звукозаписна компания за джаз Verve. След като популярността на групата се разраства, към тях проявяват интерес много други музикални компании от САЩ и Европа. „Събитията се развиха бързо и неочаквано за нас. Имахме срещи с много различни компании. Verve обаче се открояваше с дълбоката си история в джаза и класическата музика. За нас това беше шанс да направим нещо по-значимо“.
През май 2013 г. излиза и първият албум на „Кан Уакан“, озаглавен Moving On. Критиката и публиката в САЩ са единодушни в одобрението си за перфектния баланс между мрачен трип хоп и експериментален минимализъм на бандата. Линев и Потьонди са единствените музиканти, които са на „пълно работно време" в групата. Техни гости често са вокалистката Кристиан Баутиста, барабанистът Джоуи Уоронкър, свирил с групи Beck и Atoms for peace. Неразривна част от „Кан Уакан" е и 14-членният оркестър „Метаморфозис", дирижиран от чичото на Георги, композиторът Стефан Линев.
След като популярността на бандата се разраства, интересът към тях се засилва. „Нямахме планове за албум и турнета. Но една радиостанция в Лос Анджелис започна да пуска песента ни Forever found и нещата тръгнаха от само себе си. Наистина сме благодарни, че имахме шанса повече хора да ни чуят, та чак и в България", споделя Георги.
Музикалните списания наричат стила на „Кан Уакан“ „кинематографичен“, в който се преплитат всякакви влияния – трип хоп, соул, мотаун, поп, симфоничност и прогресив електроника. Това е една от причините филмовата компания HBO да поиска да включи песен от първия албум на групата в саундтрака на „Игра на тронове“.
„Бяха харесали песента Like i need you . Попитаха дали могат да я използват и аз естествено се съгласих. Включиха я в един от трейлърите, които правят преди началото на всеки сезон, а след това и в още три епизода“ – разказва българинът.
Георги Линев счита, че няма точна рецепта за успех и че той е съвкупност от качествата на човека и хората, с които работи. „Талантът, работата и търпението помагат за успеха, както и голямата доза късмет, ако вярвате в него. Да работиш добре с другите хора и да споделяш успеха с тях също има важно значение във всяка история за успех.
Вярвам, че основен фактор за постигането на успех е наистина да вярваш, че си го постигнал, и да нямаш и капка съмнение, че ще стигнеш до там, закъдето си се запътил. Добър приятел ми каза наскоро нещо, с което се съгласих: „Единственият път, когато успехът идва преди работата, е в речника”, споделя своите мисли сънародникът ни.
Той редовно се завръща в България, въпреки натоварения си график. През ноември миналата година „Кан Уакан“ за първи свириха пред родна публика в София, като изнесоха концерт съвместно с певицата Рут Колева.
Бъдещите планове на Линев отново са свързани с киното. На тазгодишния фестивал за независими филми „Сънданс“ предстои и премиерата на лентата Dead draw, чийто саундтрак е изцяло композиран от нашенеца
„Имам много музика в главата си, която искам да изкарам през следващите две години. А в дългосрочен план най-хубаво би било, ако имам шанса да продължа да се занимавам с филмова музика. Искам да работя с оркестър, подобно на велики кинокомпозитори като Джон Уилямс и Джери Голдсмит“, завършва изповедта си пред американската медия Георги Линев.
