Кукла в народна носия, хурка – мартеница и мамути от филц се състезават в национален конкурс на „Етъра“
Автор: Яна Славянска Снимки: АЕК „Етър“ и РИМ-Русе
В последните години, зададе ли се Баба Марта, българите все по-масово запрятат ръкави сами да си направят мартениците. Че то докъде я бяхме докарали – да заливаме сергиите с внос на червено-белия пролетен амулет от Китай!
Все повече са и тези, които се включват в ежегодния Национален конкурс за изработване на традиционна мартеничка, който се организира от Архитектурно- етнографския комплекс „Етъра“.
Това своеобразно състезание не е само за деца и в него могат да се включат желаещи от всички възрасти. Изработените мартеници ще бъдат оценявани в няколко раздела – за тематична колекция, за най-автентична мартеница и за най-оригинална мартеница.
Благовеста Божинова от екипа на АЕК „Етър" изтъква, че през последните години се наблюдава голямо новаторство сред участниците. „Затова сме определили три категории. Търсим традиционната мартеница, която да се приближава най-много до представите ни за автентичност. Други ще бъдат разглеждани в категорията за тематична колекция. Естествено, няма да пропуснем да ценим и най-оригиналната мартеница“.
Кои ще бъдат отличените в надпреварата ще стане ясно точно на Първи март. За тях организаторите са приготвили много атрактивни награди, които обаче засега се пазят в тайна.
До момента участие в тазгодишното издание на конкурса са заявили над 40 участници от всички краища на страната. Изработените с много въображение техни творби са от различни материали, но в задължителния бял и червен цвят.
Торта от салфетки; хурка, която изцяло е обвита с вълнени конци; голяма кукла в народна носия – това са само част от най-оригиналните идеи, хрумнали на решилите да премерят сили в майсторлъка по изработването на пролетния символ. В „Етъра“ е получен и пълен с мартеници голям кашон, изпратен от децата, персонала и родителите на детска ясла от Бургас.
Със своя колекция участие в конкурса ще вземе и екипът на „Екомузей. Аквариум” в Русе. Русенските музейни специалисти представят мартеници, изработени от крафтматериали – филц, прежда и микропореста гума. Те изобразяват експонати и характерни видове от региона в миналото и днес: мамут, пеликан, бял щъркел и черен щъркел.
Събраните в рамките на конкурса материали ще бъдат подредени в изложба, която ще може да се разгледа до средата на месец март.
Покрай конкурсните вълнения, за улеснение на всички, които проявяват интерес към уникалния български обичай АЕК „Етъра“ организира в дните преди конкурса творческа работилница под надслов „Майсторете, ръчички“, в която посетителите ще могат да се запознаят с традиционни техники за изработване на мартеници от вълнена прежда и гайтани, както и сами да си направят украшенията за Баба Марта.
В изложбената зала на архитектурно-етнографския комплекс край Габрово вече е открита и изложба-базар „Вълнен свят – сто мартенски сюжета”, чийто автор е майсторката на плетиво Диана Цинцарска от Стара Загора. Експозицията, която ще е на разположение на посетителите до 6 март, включва повече от 100 модела на Пижо и Пенда, композирани в различни сюжети от българския бит и традиция, със закачливи фолклорни мотиви. Представени са и нейни картини, изработени в смесена техника от вълна и домашно приготвени лепила.
Впрочем, „Майсторилница за мартенички“ бе организирана и в експоцентър „Флора“ в Бургас от екипа на тамошния регионален музей. Както поясняват специалистите етнографи от морския град: „Усуканият бяло-червен конец обикновено наричаме „мартеничен”, но той присъства и в много семейни и календарни обреди заради силата си да предпазва – връзвали го на родилката и новороденото, с него съшивали първата детска ризка, повоят за увиване на детето в пелената също е от бяла и червена вълна. С него украсявали сватбеното знаме, сватбените китки, по бяла и червена нишка младоженците влизали в новия си дом.
На Гергьовден пък с бяла и червена прежда увивали кръстато свещ за рогцето на жертвеното агне. Китките за кръщене, за първа бразда също връзвали с „превъртян” бяло-червен конец“.
А уредниците от АЕК „Етъра“ допълват, че според вярванията се смята, че лявата страна на човек е по-слаба и по-податлива на негативното. От него човек може да се предпази именно като си върже мартеница.
