В някои от най-известните трудове на геронтолога Джустин Глас, сред които и увлекателната книга „Да живееш 180“, се посочват примери на дълголетие, които се срещат в природата.
Така например в оранжерията на двореца във Версай расте портокалово дръвче, посадено от Елеонора Кастилска. В Мексико пък има кипарис, който е съвременник на легендарния Кортес. Боабабите, срещащи се в Африка, са на възраст до 6000 години.
Някои видове риби са дълголетници – щуката може да съществува не по-малко от 300 години. За крокодилите възрастта над 100 години е нормална. В Африка дори са регистрирани екземпляри от тези водни влечуги, които са на около 1700 години. Дори дивите свине живеята докъм 300 години. Маймуните, лебедите и папагалите достигат до столетие, а костенурките, както е известно – празнуват рожден ден няколко века подред.
Рекорди по дълголетие са известни и сред хората. Съгласно Вехтия завет Мафусаил е умрял на 969 години; Йосиф е живял един век, Сара – 197 години, Аврам – около 275, а Мойсей – 127 години.
Древните гърци са смятали, че да умреш на 70 години е почти равносилно на това да се споминеш в люлката си. Платон, Ксенофон и Питагор твърдят, че пеласгите са живели по 200 години, като до края на живота си са запазвали жизнените си сили и косите им не са побелявали.
Като най-важно условие за дълголетието Джустин Глас е смятал правилното хранене. Ето какво, по неговото мнение, може да ни донесе само полза.
За закуска той препоръчва яйце или месо (бекон) на скара или пък риба, но не пържена. За цялата закуска не трябва да се яде повече от две филии хляб, но да присъстват масло, мед и пресни плодове. И никаква каша.
Като втора закуска той препоръчва чаша мляко или някакъв млечен продукт. Без банички, пирожки или сандвичи.
Обядът следва да включва бульон, доматен сок или някакъв сок от пресни плодове. Освен това, в него може да присъстват месо, риба, сирене, яйце (ако не е имало на закуска), картофи (2 малки или 1 голям) или едно парче хляб с масло, а също и зелена салата или зеленчуци и свежи плодове.
Следобед можем да си позволим кафе или чай, но без кифлички и сладкиши.
На вечеря трябва да сервираме същото, каквото и на обед.
Нужно е да се помни, че спанакът превръща в организма калция в безполезна маса, а сливи – пресни и сушени, нарушават баланса на минералните вещества.
Съвсем друга гледна точка изповядва Херберт Шелтън. Той е убеден, че никога и при никакви обстоятелства не трябва да забравяме за несъвместимостта между белтъчините и въглехидратите. Всеки от тях прекрасно се съчетава с плодовете, зеленчуците и зелените подправки (т. нар. „живи“ продукти).
Той предлага да запомним простата схема:
Белтъчините и мазнините, съдържащи се в месото, рибата, бульоните, патладжаните, фасула бобовите, гъбите и орехите, са съвместими с „живите“ продукти – зелени подправки, плодове и зеленчуци (с изключение на картофите), соковете, ягодите, дините, сухото вино. Те пък, от своя страна, са съвместими с въглехидратите, съдържащи се в хляба, брашното, картофите, захарта и меда.
Употребата на продуктите в друго съчетание е недопустимо и опасно за здравето.
Така че, според Шелтън, не си струва да се увличаме по месото с гарнитура от картофи или да похапваме риба с хляб. Не трябва да се забравя, че динята и млечните продукти никак не са съвместими.
Изтъкнати диетолози препоръчват дневно меню, което също може да ни избави от много неприятности. За закуска те съветват да приемаме продукти с богато съдържание на целулоза и фибри като плодове и пълнозърнест хляб, които преминават през целия стомашно-чревен тракт и дават работа на дебелото черво, явяващо се биологична електростанция.
Ето едно примерно меню: каша с масло или мед; зеленчукова салата от зеле, цвекло, моркови, краставици или домати; чай, компот или плодове. Дума не може да става за мляко или млечни продукти.
Обядът може да е от белтъчини или въглехидрати. Ако е от белтъчини, то той трябва да се състои от месо, риба или пилешко с боб, гъби или патладжан. Но да не се яде хляб. При такова меню не трябва да се сервират сладки плодове и да се пие чай. Може да се приеме доматен сок и да се изяде една кисела ябълка, краставица или домат.
Ако се спрем на въглехидратен обяд, то на масата ни следва да има зеленчукова супа, подправена с пресни зелени подправки, пържен лук, сушена сланина, масло, чесън, а също и задушени зеленчуци, салати, компот, пирожки с плодове, кафе, сокове, билкови настойки и ягодови плодове.
Вечерята може да повтори обяда или да се похапне пържено пилешко или друго месо със задушено зеле, салата от краставици и домати, маруля с репички, магданоз и копър, като всичко това се полее с доматен сок. След два часа може да се изпие чаша чай с късче хляб.
Всеки може да реши сам кое е правилно. Най-важното е да се вслуша в организма си – той няма да го излъже. Ако следвате избора му, ще живеете дълго.
