На 4 март се навършват 135 г. от рождението на Тодор Александров
Автор: Атанас Коев
На 31 август 1924 г. в дебрите на Пиринския Балкан отекват няколко изстрела, които покосяват живота на един голям българин и родолюбец, посветил живота си на освобождението на многострадална Македония. Тодор Александров – душата на революционната организация и всепризнат неин ръководител, пада убит от куршумите на предателска ръка.
Житейският път на македонския революционер започва в град Щип на 4 март 1881 г., където завършва основно образование, след което учи в българското педагогическо училище в Скопие. През 1897 г. учителствува в Кочани, а след това в родния си град и в Бургас.
В началото на ХХ век младежът напуска учителската професия и се включва активно в редовете на македоно-одринското освободително движение. В периода 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип, а три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопския революционен окръг.
В началото на 1911 г., заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е включен в състава на ЦК на революционната организация.
Под непосредственото ръководство на Тодор Александров са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), станали един от поводите за избухването на Балканската война през 1912-1913 г. Заради активната му дейност в защита на българщината в Пиринския край той получава прозвището „Пиринския цар“, дадено му от населението по тези земи. След влизането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) Александров е мобилизиран и служи в щаба на действащата българска армия, като подпомага бойните й действия на територията на Македония.
Когато страната ни капитулира, той е арестуван и е обвинен за един от виновниците за националната ни катастрофа. Осъден е и е вкаран в затвора, но успява да избяга.
През 1919 г. Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възобновяват Вътрешната революционна организация в Македония под името ВМРО. Докато другите двама членове на ЦК действат в чужбина, се установява в България и заема ръководно положение в организацията. Тук той открито се обявява против вътрешната и особено против външната политика на земеделското правителство начело с Александър Стамболийски, като се включва в подготвяния преврат срещу това управление.
Под неговото непосредствено ръководство след свалянето на земеделците от власт на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на юнските и септемврийски бунтове в страната, а отделни членове на организацията се свързват дори с убийството на сваления министър-председател Стамболийски в родното му село Славовица.
Намесата на ВМРО във вътрешнополитическия живот на България подронва авторитета й като национално-революционна и патриотична организация и създава предпоставки за нейното разцепление. За да избегне този процес, Тодор Александров предприема сондажи за сближение с комунистите както в страната, така и на Балканите, в резултат на което се стига до подписването на Майския манифест през 1924 г.
Резултатите от тази стъпка обаче са крайно неблагоприятни и поразен от отрицателния ефект на действията си, македонският лидер генерал Александър Протогеров излизат с декларация, че се отказват от подписите си под този документ. Въпреки тези действия, Александров не успява да спечели загубеното доверие на двореца и на правителството на проф. Александър Цанков и така се стига до трагичния край на видния наш революционер.
На 29 август 1924 г. Тодор Александров, заедно с генерал Александър Протогеров тръгва от София за конгреса на Серския революционен окръг.
На 31 август двамата пристигат в Мелнишко, където към тях се присъединяват Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, изпратени да ги заведат на мястото на конгреса. Когато спират да починат и да закусят край село Сугарево, Горноджумайско, отекват злокобните изстрели на Вретенаров и Влахов. Така по мистериозен начин загива един от изявените лидери на македонското национално-революционно движение, допринесъл в значителна степен за утвърждаването на българщината в Македония.
С това убийство се слага началото на тежко и продължително разцепление във ВМРО и на кървави убийства на членове на организацията – Горноджумайските събития, убийствата на Димо Хаджидимов, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев и много други, което има отрицателни последици за освободителното дело в Македония.
