Член 4 от Берлинския договор на Великите сили от 13 юли 1878 г. постановява, че едно събрание от първенци ще бъде свикано в старата българска столица Търново,
Автор: д-р Петър Ненков
за да изработи Органическия устав на българското княжество.
Още през лятото на 1878 г., щом стават известни решенията на Берлинския конгрес, руският императорски комисар и началник на Временното руско управление у нас княз Дондуков-Корсаков се загрижва за изработването на един проект, който да бъде представен като програма на предстоящото Учредително събрание, в неопитността на което никой не се съмнява.
В срещите си с българските народни дейци той ги разпитва за това какъв да бъде политическият строй на младата държава. Към някои от тях Дондуков се обръща дори и писмено. Отговорите им са взети под внимание и от тях някои възгледи залягат в руския проект.
Съставянето на устава е възложено на управителя на съдебния отдел при окупационното управление, опитния юрист Сергей Лукиянов. Той е ерудирана личност, обвързана тясно с либералните кръгове в Москва. Н. Юзефович превежда на руски сръбската конституция от 1869 г. с успоредни извадки от румънската.
В своите спомени от Учредителното събрание професор Марин Дринов посочва същите първоизточници, като прибавя към тях и гръцката конституция.
Първоначалният проект, изработен под надзора на княз Дондуков, не е бил обнародван. По-късно става известно, че той бил много по-либерален от приетата конституция. Това буди недоумение, защото е много трудно да излезе от канцелариите на руската абсолютна монархия едно дело, надъхано с толкова много демократични и свободолюбиви идеи.
Макар Русия да е абсолютна монархия, не всичките нейни висши чиновници са привърженици на самодържавието. Не трябва да се забравя и фактът , че либералното течение, започнало с царуването на Александър ІІ и ознаменувано с освобождението на крепостните селяни, е завладяло след войната с Високата порта и най-умерените умове в Русия.
То проникнало даже в императорския двор. Когато Александър ІІ бил убит от терористите, в чекмеджето на писалището му е намерен пълен проект на конституция, изработен от Лорис Меликов. Царят Освободител се готвел да го обнародва, когато бомбата на нихилистите покосила живота му.
Освен това сред руските съчинители на проекта за конституция имало съревнование с европейската комисия, която по това време изработвала Органическия устав на Източна Румелия. От Пловдив дошли известия, че по настояването на английския делегат комисията поставяла уредбата на бъдещата автономна област на консервативни начала и руските юристи, изготвящи конституцията на Княжество България, решили тя да бъде по-либерална и по-демократична.
Не било чуждо за руските либерали, под влияние на които се намирал “бащата на конституцията” Сергей Лукиянов, и желанието да извадят на бял свят една демократическа конституция на България, която щяла да подтикне управляващата върхушка в Русия към така жадуваните демократични промени в руската конституция.
И друго едно важно обстоятелство подбуждало русите да дадат на българите по-широко конституционно управление. Още тогава, през есента на 1878 г., можело да се предположи, че за княз на България ще бъде избран някой чужденец. Нямало ли да бъде крайно опасно да се предоставят на такъв един княз, чужд на славянството, безгранични права върху един млад и неопитен народ?
Това опасение личи много ясно в отговора, който историкът Марин Дринов дал на княз Дондуков-Корсаков. Подобна смисъл и с още по-голяма настойчивост изразил и Тодор Икономов, който казва, че князът на България може да бъде избран измежду чуждестранни лица дори и с католическо вероизповедание. Затова княжеската власт непременно трябвало да бъде ограничена с такава конституция, която би обезпечавала по най-положителен начин интересите на страната.
Търновската конституция е първата българска конституция, приета след Берлинския конгрес – на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново. Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия.
Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г., внася големи промени в първоначалния проект, включително и промяна на наименованието му. При неговото обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия – наследствена и конституционна, с народно представителство.“
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната.
С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с буржоазно-либерален характер, Търновската конституция дава широк каталог от права на поданиците на княжеството и утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост, като основа на производствените и обществени отношения.
Тя закрепва свободата на печата и правото на сдружавания и други изконни права на българските граждани.
Отделни текстове и днес вълнуват с естествения си патос:„Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на българска територия".
Търновската конституция без съмнение е един твърде прогресивен за времето си основен закон на младата българска държава, който регламентира живота в нея до победата на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.
След това тя е суспендирана частично, а на 4 декември 1947г. VI-то Велико народно събрание я заменя с Конституция на Народна република България, която отменя частната собственост и разчиства пътя за въвеждане на диктатурата на пролетариата в съюз с трудовите селяни.
taj kato meshdu mnogoto knigi imam i konstituziite na evrosajusa i knigi za grashdanski prava to preporashvam na balgarskite pravitelstva da saglasuvat balgarskata s evropejskite konstituzii i zakoni i zakonite za zashtita na darshavata da se dopalnjat sas zakoni za zashtita na naroda i na grashdanite koito shivejat v balgaria i na balgarite s balgarski proishod koito shivejat v drugi strani za da njama zloupotrebi s vlasta ot balgari i nebalgari
tova go pisa edin bivsh mister magister ministar balgarin s balgarski proishod s pasporti na evrosajusa i kojto iska veshe otdavna da bade bivsh mister magister ministar kojto da shivee esenno zimno vreme kato bivsh mister magister minisrer v ibiza malorka maurizius madejra no kato zdrav bogat potenten fertilen playboy i da si lekuva dokato si izlekuva mosashnata seksualnata telesnata preumora na sofri s pesheni prasenza i drugi ljubimi jastia ,hubavi vina v kompania ot hubavi mladi telesno psihishno ginekologishno zdravi sheni
