Или как един конфликт на интереси хем го има, хем го няма
Автор: Илияна Христова
Миналата седмица пред варненския административен съд се появиха гнили ябълки. Една съдийка бе обвинена от група граждани, че обслужва частни интереси. Също в частни интереси я заподозряха и голяма част от медиите. В отговор съдийката направи специално изявление и мина в контрааатака – била “злепоставяна”, “охулвана”, подложена на “медиен натиск” и т.н.
По-надолу ще разкажем тази история, защото тя е много интересна - показва как юридически може да няма конфликт на интереси, когато фактически има. Онагледява и как Темида си намира вратички, за да се провре през тях и облича в законност нещо неморално и неприемливо. Показва и защо в крайна сметка българите нямат доверие в съдебната система.
Спорът
Казусът касае част от Морската градина на Варна, по-специално местността Салтанат. Там след 1989 г., след реституция и покупко-продажби възникнаха много частни имоти – вили, къщи, заведения, офиси и апартаменти. Постоянно под въпрос е статутът на местността – за огромното мнозинство варненци Салтанат е неразривна част от парка, за собствениците и ползвателите на имоти обаче не е.
Спорът не излиза от съда – дали заради строителство, достъп на автомобили, експлоатиране на зелени площи или друго, собственици или екологични сдружения непрекъснато подават жалби едни срещу други.
Настоящата драма е по повод заповед на кмета Иван Портних, с която той забранява шофирането в Салтанат и за която „Десант“ вече писа. През декември Върховният административен съд (ВАС) излезе с решение, според което заповедта му е незаконосъобразна, но пък и движението на автомобили в местността е забранено.
Обяснението на това на пръв поглед непонятно решение е следното: кметът не може да спира със заповед шофирането, защото то по принцип си е забранено според Закона за движение по пътищата. Т.е., Портних може да не е прав, но и коли в Салтанат не бива да има.
Ключовият момент в становището на ВАС е, че Общият устройствен план (ОУП) на Варна определя местността за парк. Подробен устройствен план (ПУП) за Салтанат няма, изготвя се в момента. Важи ОУП, постановява Върховният съд. Абсолютно същото миналото лято каза и варненският административен съд. ВАС просто потвърди на втора инстанция решението му.
Би трябвало след тези съдебни актове спор да няма. Би следвало автомобили в Салтанат да не се движат. Портних прати полицейски патрули, които да охраняват. Но не би. Собственици обжалваха действията му, а около 20 февруари Административен съд-Варна излезе с решение, с което разпореди кметът да премахне охраната. И движението на коли в Салтанат се възстанови.
Любопитен момент е, че варненският съд си послужи с обратни на ВАС мотиви – за него ОУП е без значение. Материалният закон повелявал, че само ПУП може да превърне една територия в парк. Т.е., след като Салтанат няма ПУП за парк, то не е такъв, ОУП е без значение. Така варненският административен съд не само излезе с обратното на ВАС становище, но и с решение, противоположно на това, което сам е разпоредил на първа инстанция.
Тънкият момент
В цялата работа обаче има една много интересна подробност. Изнесе я дружеството “Варна диша”, което активно се мъчи да освободи Морската градина от автомобили: магистратката от Административен съд-Варна, която допусна влизането на коли, е в обвързаност с лица, заинтересовани по казуса.
Връзките са косвени, но фактически - съпругът на съдия Евелина Попова е адвокат, обслужвал една от фирмите на крупния бизнесмен Рубин Коцев, който е собственик на комплекс “Хоризонт” в Салтанат.
Адвокат Младен Попов не е представлявал юридическото лице, което стопанисва “Хоризонт”. Той е защитавал интересите на фирма на Коцев от морския бранш. Но е ясно, че е свързан с него. Бизнесменът от своя страна, в качеството на собственик в Салтанат, активно се бори срещу ограничаването на автомобилния достъп.
По производството, за което се произнася съдия Попова, Коцев не е страна, нито някоя от фирмите му. Той обжалва отделно. По делото на Попова страни са други фирми и сдружения, притежаващи имоти в Салтанат или защитаващи интереси на собственици там.
Така юридически липсва конфликт на интереси при Попова. Няма и формален повод за отвод. Де факто обаче има, свързаността е ясна като бял ден. Междувременно по втората жалба, която не бе гледана от Попова, съдебният състав постанови същото като нейното решение.
Гнили ябълки
Именно свързаността на съдия Попова бе повод за появата на гнили ябълки пред сградата на варненския административен съд. “Ако се постанови акт в обратния смисъл, ще има не по-малко протестиращи и изразяващи недоволство”, заяви тя.
Попова обаче не спря до там. Макар да декларира, че не й е работа да говори по медиите, тя си позволи да контраатакува хората, които се съмняват в почтеността й.
“Хипотезите за отвод не са налице. Това, че Рубин Коцев е един от замесените в този конфликт, не означава, че това е личен негов интерес.
Това е интерес на обществеността на Варна. Мога ли да се интересувам кои конкретни физически лица имат най-голям интерес. Съпругът ми няма отношение към решаването на този въпрос. Дошло ми е дело на субекти, към които нямам отношение, и съпругът ми няма. Не разбирам защо трябва да търпя негативните последици затова, че съм си свършили работата”, заяви тя.
Разбрахте, нали – съдийката не се интересувала кой има интерес, съпругът й няма отношение, няма и законов повод за отвод, всичко е наред… Не, макар всичко да е законно, нищо не е наред, казваме ние.
Скандалът не е приключил, защото срещу Попова са пратени жалби в съдебния инспекторат. А и протестите срещу движението на автомобили в местността Салтанат ще продължат.
И кметът е виновен!
Кметът Иван Портних също е обект на недоволство, макар непрекъснато да издава заповеди срещу автомобилите в Морската градина, а и сам да настоя преди години ОУП да включи Салтанат като част от парка. Основната критика към градоначалника е, че се бави ПУП, който да установи територията като зелена зона и така завинаги да се сложи точка на спора. Но лидерът на сдружение “Зелена Варна” Кръстьо Кръстев посочи и друг проблем в действията на общината. Ето част от позицията му, разпространена във “Фейсбук”:
“Общинската администрация и административният съд работят в добре прикрит синхрон в услуга на живущите и развиващи бизнес в Морската градина. Могат да решат проблема за един ден като въведат в експлоатация приетата през 2011 г. транспортна схема за пълна забрана на МПС. Вместо това сме свидетели на следната театрална постановка: Общинската администрация издава неадекватни, безпредметни заповеди за парка, които се отменят от административния съд , обжалват се и това се влачи с години. А междувременно имаме парк с автомобилно движение в него… “
