Но то тепърва предстои да се развива, казва ръководителят на детски клуб “Млад родолюбец” Нели Енева
Автор: Светлана Николова
Патриотичното възпитание е бавен и продължителен процес, чиито резултати се виждат след години. Но то е възможно и необходимо, за да не угасне светлика на българското, светлика на паметта ни. Само ако запазим своята национална идентичност, самобитност, само тогава ще бъдем приети като равни с всички останали народи. Думите са на Нели Енева, един достоен учител от НУ “Любен Каравелов в Нова Загора.
Повод да разговарям отново с нея са няколко скорошни поредни инициативи на детската секция „Млад родолюбец“ към регионален клуб „Традиция“, която тя ръководи. Идеята да бъдат приобщени децата към родолюбивото сдружение, което набира все повече популярност в страната, всъщност е на самата Нели Енева.
По нейна инициатива детската секция е създадена на 30 септември 2010 г. и в нея вече членуват 30-тина деца от първи до четвърти клас – всичките от училището, в което тя преподава. Оттогава насам почти няма дата в националния исторически календар, за която малките патриоти да не са подготвили своя специална изява.
Едни от най-емоционалните им представления бяха в четирите детски градини в Нова Загора за Деня на народните будители през 2011 г. Всяко дете държеше в ръцете си портрет на възрожденец и разказваше за него, припомня ръководителката на секцията.
Няколко поредни години „Млад родолюбец” участва и в откриването на възстановката „Разпускане на хайдушка дружина”.
С голямо въодушевление децата рецитират стихове за хайдутите от своя край – Кара Кольо, Гълъб войвода, Мара хайдуткиня, Стоян Омарчлията, Димитър Калъчлията, Стоил войвода. Те разказват как тези юначни българи сменили гегата с ятагана, сопата - с ножа колак, домашния уют с горските пущинаци, да мъстят и възвърнат своето самочувствие и свободата си.
Днес клубът на младите родолюбци има свой уникален облик. Благодарение на дарения от родители, членове на „Традиция“ и десетки патриоти, участниците в него имат имат пълен комплект четнически и опълченски униформи, както и народни носии.
Последните мероприятия, в които те се включиха, бяха отбелязването на 143-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски и празниците около 3 март, когато цяла България чества освобождението си от турски робство.
„Българинът тачи своите герои, „вехти войводи” и събития. Пази чиста родовата памет като издирва и съхранява старинни битови предмети и облекла от „раклата на баба”, спасени от ръждата и дървоядите оръжия, военни символи, нагръдни знаци, слуша с интерес разкази за будители, хайдути, борци за свобода. За да остане жива тази традиция, възпитанието трябва да започне в най-ранна детска възраст”, казва учителката.
„Училището е мястото, където най-многопосочно се провежда патриотичното възпитание, както в урочната, така и в извънкласните дейности. То е част от възпитателния процес, който има за цел формирането на личността“, добавя тя.
И казва още: „Посяхме семенцето на патриотизма, което предстои да се развива, да израсте в житен клас – нашето бъдеще, надежда и щастие. От нас, учители и родители, зависи да го отгледаме заедно, да помогнем на децата си да станат достойни хора, като не забравят, че във вените им тече и кръвта на юначни и свободолюбиви българи, пред чийто героизъм ние се прекланяме.“
