Реквием за един прокълнат капитан

Автор: Борис Цветанов

Една крилата фраза десетилетия е била символ на достойнството на българския офицер – „Имам чест“! За мен написването на този материал беше чест...
Димитър Иванов Радев е роден на 10 януари 1897 г. в Хасково. Артилерист. От 30 януари 1921 г. минава в запаса.
Полковник Дотов, организатор на Трета секция, го привлича като цивилен, иначе всички в секцията са военни и до един – луди глави. Трета секция е военното контраразузнаване, възкръснало като феникс от пепелищата на Ньойското престъпление.

Военната ни разузнавателна служба е създадена в края на 1907 г. Професионални разузнавачи са военните ни аташета, консулските служби, активисти на ВМРО... През Балканската война се създава спецотдел „Научни комисари“, издирващ в завладените територии исторически ценности, артефакти. През 1915 г. се обособява Специално контрашпионско бюро, с цел „да пази страната от домогванията на чужди шпиони“, както и отблизо „да следи политическите партии в програмите, на които са предвидени насилствени действия против държавния строй“.
По силата на Ньойския диктат, разузнавателните служби са ликвидирани. Полковник Дотов в пълна тайна под носа на никога не спящата Съюзническа комисия организира Трета секция.

Офицерите си служат в техните поделения, но следобед – вече като цивилни, работят за контрашпионажа. Прославеното укриване на оръжие, снаряди, самолети, а също и елиминирането на десетки английски и френски шпиони и български предатели, в най-голяма степен се дължи на тези безстрашни и изобретателни мъже.

Изследователят Андрея Илиев, добър мой приятел, отбелязва: „Тридесет години преди Ян Флеминг да създаде своя агент 007, той вече действа в България. Офицерите на Трета секция имат разрешение да отстраняват предателите и те го правят“. Допълвам, че всички те са от типа Джеймс Бонд: падат си по моабети, бият се за честта на пагона, влизат в спречквания и бой да защитят момиче или жени и нито един път никой от тях не е сред битите...

Всички до един в писанията от времето на соцреализма са обвинявани в антикомунизъм, но любопитното е, че нито един от тях, след напускането на армията, не се проявява като антикомунист и неслучайно никой не е преследван и съден като царски офицер.
През 1939  г. един от тях се опитва да организира военен преврат за просъветска политика. Друг работи за БЗНС. Трети чете лекции за Сталинградската битка и още на 3 февруари 1943 г. предвижда само още две години живот на Райха и Хитлер.
Прякорът на Димитър Радев е „Докторът“. Подобно прозвище не се дава на главорез, за какъвто е спряган един от сумата ти така наричани „черни капитани“ из книжлетата на придворния корифей на „Партиздат” Николай Христозов.

На Радев се приписват разни убийства на комунистически функционери. Врелият и кипелият из тайните служби Димитър Иванов отбелязва: „Смята се, че е физическият убиец на Петко Д. Петков“. Димитър Порков (ръководител на Трета секция) го отрича. Адвокатът Петър Коев разказва, че през 1931 г. Радев идвал в кантората му и настоятелно го молел да му уреди среща с майката на Петко Д. Петков, за да й се закълне, че не е убиец на сина й. Иначе той не е скривал, че е участвал в организиране на убийства на комунисти, но го правел от „патриотични подбуди“.

Оттегля се от секцията след април 1925 г. Една от големите му гордости е, че участвал в „спасяването на разпарчетосването на България от сърби, румънци, гърци и турци, ако в двадесет и пета комунистите бяха успели да организират метеж“.
Димитър Радев завършва право. Той работи много тясно с дейци на ВМРО. Цола Драгойчева го сочи като особено близък с Иван Михайлов.
Социалистическите реалисти го описват като командвал разстрелите в Гарнизонното стрелбище, но това не е вярно. Тая работа винаги е имало кой да я върши. Истината е, че е бил мобилизиран през 1941 г. и назначен за заместник-комендант на Софийското комендантство.

Сега да видим какво знаеше за него Стефан Богданов – вече сме писали за тази личност, но за новите ни читатели ще споменем, че той е най-добрият президент на съветското разузнаване от Втората световна война. Наричали са го Българският Зорге. Групата му е разполагала с три радиостанции и е обхващала три четвърти от България. Богданов е  разкрит само заради некомпетентността на съветския консул във Варна.
След Девети септември е пръв ръководител на контрашпионажа. Арестуван е през 1949 г. като „народен враг“ и скитосва седем години из социалистическите затвори. Дори и реабилитиран не мирясва и през 1968 г. като търговски представител в Берн организира протест срещу съветската инвазия в Чехословакия, а през 1979 г. е изключен от БКП заради изнасяне в чужбина мемоарите на Благой Попов.

Толкова за него. А ето думите му: „Като прекрасно прикритие за активната ми дейност (разузнаването, б.а.) и особено връзката ми със съветското посолство служеше приятелството ми с прочутия „черен капитан“ Димитър Радев, заместник-комендант на столицата, който имаше солидни връзки с полицията. Той беше юрист.
Първата услуга, която ми направи, бе връщането с негова намеса на сестра ми Савка от френските лагери“. Савка е участвала във войната в Испания, по-късно в България е партизанка. Тук нямаме място да разказваме подробности за нея, но ето думите й, които съм записал през 1980 г.: „Много простотии се изписаха за този човек Димитър Радев, то той беше образец на човечност. Човек на честта беше!“.

Димитър Радев много добре е знаел, че Стефан Богданов работи за съветското разузнаване и напълно съзнателно му предава ценна военна информация за германците, до която имал достъп благодарение на многобройните си връзки.
Когато един привърженик на съпротивата – Стоян Шарланджиев, загазва при един провал, Богданов моли Радев да помогне и той го отървава от въжето. След години този Шарланджиев лъжесвидетелства в процеса срещу Богданов през 1950 г., но това е друг въпрос...

И върхът на проявата  на човечност на „черния капитан“ е, когато през 1942 г. Стефан Богданов е подсъдим като шпионин. Въжето му е сигурно. И тогава в съда като доброволен свидетел се явява Димитър Радев.
Ето какво споделя самият Стефан Богданов: „На моя процес в съда той се яви в пищна военна униформа с червени лампази...“. С което, разбира се, прави неотразимо впечатление.
Но преди това вече е опитал друг начин – среща се със съпругата на Стефан – Елена и казва, че е готов да организира бягството му...

По време на процеса, без да иска разрешение от съдиите (кой ще го спре с тая парадна униформа), отива до Богданов и шепнешком го пита: „Какво да свидетелствам?“. Подсъдимият му отговаря: „Остави... Току вземат да те хванат в лъжесвидетелстване, че и в сътрудничество със съветското разузнаване“. „И какво от това!“ – отвръща Димитър Радев и се връща на свидетелското място.
След което дръпва прочувствена реч, пълна с ласкателни характеристики за подсъдимия: „Господа съдии, Богданов е патриот, който няма нищо общо с ония вулгарни комунисти, които са се захванали с подривна и саботажна дейност. Това е идеалист комунист и аз се гордея, че съм негов приятел“.



В категории: История , Горещи новини