Общественото мнение става все по-критично към министрите, чиито сектори изостават с реформите
Автор: Десант
Коалицията Патриотичен фронт запазва стабилна подкрепата, която има и ако сега се проведат парламентарни избори, със сигурност ще влезе в Народното събрание, тъй като може да разчита на 4,1-4,5% от гласовете. Това показват данните от огласените проучвания на електоралните нагласи на две от водещите социологически агенции – „Алфа рисърч” и „Екзакта рисърч груп”.
„Алфа рисърч” е извършила национално представително проучване в периода 18-25 февруари, когато са анкетирани 1723 пълнолетни граждани, както и експресно проучване в периода 28 февруари-4 март, а „Екзакта” е направила своето изследване в дните между 16 и 24 февруари чрез анкета сред 1000 пълнолетни българи.
Данните от двете допитвания са твърде близки, поне що се отнася до електоралната подкрепа на водещите партии. ГЕРБ губи 3% в сравнение с ноември, но продължава да се ползва с двойно по-голяма подръжка от декларираната за БСП - 21,3% за партията на Борисов срещу 10,4% за социалистите на Миков, съобщиха от „Алфа Рисърч”.
При „Екзакта” има малка разлика в процентите, но съотношението между двете формации също е 2 към 1. Подкрепата за ГЕРБ е 24,5 на сто, а за БСП – 12 на сто. Анализаторите от „Екзакта” коментират, че на практика през последната година не се наблюдават промени в електоралния дял на ГЕРБ и БСП.
Интересна е ситуацията при ДПС, което, макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база отбелязва спад от 6,8% на 4,9%.
Отливът съответства на разколебаността на традиционния електорат на движението след появилите се съобщения за забрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция, коментират социолозите от „Алфа рисърч”. Същевременно актуалният около местните избори и излязъл отново на сцената след отстраняването на Лютви Местан въпрос – възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула – среща сериозно обществено неодобрение.
От анкетираните 35% са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19% я виждат като по-приемлива за коалиране, но 43% смятат, че от случилото се ДПС изглежда още по-ненадежден партньор.
Освен споменатите три формации, ако сега се проведат избори, в Народното събрание биха влезли още РБ ( 5,5%) и ПФ ( 4,5%). За „Атака" биха гласували 2,9% от избирателите, а за АБВ - 2,5 на сто, което според социолозите означава, че те запазват шансове да се класират сред парламентарните формации в бъдеще.
В проучването на „Алфа рисърч” се отчита лек отлив на подкрепа за Реформаторския блок (до 5,9%). Както вече споменахме, за Патриотичния фронт заявяват, че ще гласуват 4,1% от анкетираните, за АБВ - 3,1%, а за „Атака" - 2,2%.
Поредица от напрежения в управляващата коалиция обаче, след оставките на бившия правосъден министър Христо Иванов, на образователния Тодор Танев и появилите се неясноти за бъдещото на кабинета води до спад в персоналната подкрепа за всички лидери на участващите в правителството партии: Бойко Борисов с 5% - от 38% на 33%; Меглена Кунева – с 3% - от 15,5% на 12,5%, Божидар Лукарски – от 8,5% на 6,3%, Николай Ненчев – от 8,1%% на 7%, показват данните от проучването на „Алфа рисърч”.
Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Радан Кънев (от 11,8% на 10,6%%), така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии – Георги Първанов (от 23,2% на 20,3%), Валери Симеонов (12,3%), Красимир Каракачанов (17,5%).
На дъното на класацията на общественото доверие са Волен Сидеров, Ахмед Доган (по 4,5%) и Лютви Местан – 2,8%. Поне към момента нито един от лидерите с амбициите да бъдат политически представители на турците в България не печели категорична подкрепа сред тях, коментират анализаторите от „Алфа рисърч”.
От „Екзакта” отчитат, че симпатизантите на партиите, които участват в управлението са по-оптимистично настроени към бъдещето на страната в сравнение с останалите българи. Според данните оптимистите за бъдещето на страната са 43 на сто, а за собственото си бъдеще - 45 на сто. Песимистите за бъдещето на България са 46 на сто, а тези, които не очакват добри дни в личен план - 38%.
Плавен спад в подкрепата за правителството, премиера и някои ключови министри, отразяваща усещането за липса на развитие в редица сфери, коментират от "Алфа Рисърч".
Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности отпреди половин година, сочат данните на социолозите. Положителните оценки за дейността на кабинета спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016 г. Съответно нараства и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.
Доскоро консолидирани в подкрепата си за правителството, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки).
Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на Патриотичния фронт и АБВ критичните оценки достигат до 60% при доверие, ненадхвърлящо 15%.
Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си, допълват анализаторите на "Алфа Рисърч". Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с нарастване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към министрите на икономиката Божидар Лукарски, на финансите - Владислав Горанов, на енергетиката - Теменужка Петкова, на туризма - Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи - Румяна Бъчварова, и на правосъдието - Екатерина Захариева, сред най-критикуваните членове на кабинета.
Периодично възобновяваните дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори са формирали у мнозинството от българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи.
Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството, се казва в анализа към проучването на „Алфа рисърч”.
Според 58,6% от хората въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22,3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната.
Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, вкл. сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.
Два са основните адресати, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията – висшата магистратура и прокуратура и управляващите. 62,2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта, коментират още от „Алфа рисърч”.
