Танцьорите на „От извора“ заслужено се радваха на овациите на пълната зала. В средата е Анита Екенова-Рокенстрокли
14 Март 2016, Понеделник
Трети март бе отбелязан в Лион със забележителен концерт на ансамбъл „От извора“, в който членуват и наши сънародници, и французи
Автор: Жан Соломонов, Лион Снимки: Авторът
Да сте чували за театър без режисьор или за балет без хореограф? То ще да е като фурна без хлебар, нали? Но ето, оказа се, че могло. Пък и какво ли не прави българинът, който е измислил поговорката „Човек знае две и двеста”!
Защото на Трети март голямата зала на Дома на културата в квартал „Вильорбан“ на втория по големина град във Франция – Лион, бе така препълнена с българи (а тя все пак има 550 седящи места), та яйце да хвърлиш, нямаше къде да падне. Но яйца никой не се и канеше да хвърля, а само китки към сцената с танцьорите и певиците.
И как не! На нея бяха излезли любимите ни артисти от Групата за народни песни и танци „От извора”. Тези, които преди време направиха най-дългото Гергьовденско хоро в Европа, нали ги помните?
Зад тях бе оркестърът „Банд а Балк” – петнадесет музиканти, само французи, които от 2008 г. свирят единствено балканска музика.Те теглеха струните до скъсване, а публиката, изправена на крака, пееше с четирите певици „Калино моме”.
E, ще рече някой „Горките певици!”. Ами, ами. Тук май е време да уточня, че в района Рон-Алп, на който Лион е главният град, живеят повече от 5 хиляди работещи българи и около 1500 наши студенти. А клуб или нещо такова –все няма и няма. Затова като има празник, си я караме като на празник.
След оркестъра и певиците на сцената излязаха и най-малките от състава, затова залата просто щеше да се разцепи от „Браво!” и „Бис!”, а светкавиците на фотоапаратите ни затъмниха прожекторите. Чак един пожарникар от охраната надникна с учуден вид през вратата. Горяха само сърцата ни, но щом няма пушек – значи не е страшно и той вежливо затвори зад себе си.
А сега е време да поспра с емоциите. Защото за някои неща не приляга много да се разказва. Те просто трябва да се видят!
Затова, хайде да караме от начало. Любимата на лиончани група„ От извора” е създадена преди близо пет години по идея на Елка Стоянова, Анита Екенова-Рокенстрокли и с помощта на хореографа Бойко Иванов.
Законите тук са такива, че е необходимо да се направи асоциация, тоест дружество с идеална цел, както е по българските закони. Търговска дейност няма и всичко е на доброволни начала, но са юридическо лице.
Така се наложило дипломираната във Великотърновския университет преводачка от френски и португалски Анита да се преквалифицира в председател на асоциацията, менажер, пиар и солистка. Вярно, зад нея стоят десетина години самодейност в хасковския ансамбъл „Южняче”, но толкова. Ентусиастите първоначално са група приятели. Хореографът им Бойко остава близо година време, после заминава за Париж, където работата му го вика. А сега?!
На помощ идва хасковлийката Димитрина Тодорова –Бертран, също самодейка от ансамбъл „Хасково”, и накрая Фикия Миловска, състезателка по художествена гимнастика. Как се е сработила тази тройка, как са преодолели липсата на хореограф педагог– не се наемам да кажа. Но резултатът е чудесен и ярко видим.
Какво е типичното за този състав? На първо място неговата изумителна самобитност. В движенията, ритмиката, синхрона при танца на членовете на трупата липсва професионалната шлифовка, рутината, която понякога прозира през сценичната усмивка на професионалистите. Нищо лошо за тях, опазил ме Бог, но тук е все пак друго. Ако ми позволите да го река простичко –те танцуват различно именно защото са самоуки.
„Работим по-скоро по усет– усмихва се смутено Анита.– Фики малко ни пришпорва към трудните фигури. Ние с Димитрина винаги теглим чергата към класиката, но накрая се получава. Има и друго. Сцената, стресът преди да се вдигне завесата, светлините на рампата и овациите на публиката страшно сплотяват.
Ние не сме само ансамбъл от 16 души (представителната група на големите). Ние станахме и приятели в живота, които се обичат. Всички работим различни професии през деня, а три пъти седмично репетираме до 22,30 ч. Това става или с много пари, или с любов. Пари ние нямаме. Остава другото и то е по-силният двигател. Това е тайната, ако я търсите” – казва тя.
Днес, само пет години от първия концерт на „От извора”, състоял се на 25 юни 2011 г., съставът вече брои над 30 мъже и жени, като французите стават все повече и повече, разделени в две групи. За смесените бракове – да не говорим. Вкъщи децата могат да си бъбрят на двата езика –всеки дом е със своя адет, но те трябва задължително да познават и родния си фолклор, обичай, традиции. В противен случай растат като „дърво без корен”, както бе писал незабравимият Хайтов. А от това – какво по-добро от един такъв колектив?!
Впрочем, в антракта, докато майките оправяха забрадките и сукманчетата на артистите от най-малката група, стана дума за новата учебна програма в Родината, според която в школото вече няма да се изучава фолклор. Питахме се един друг, като недочули „Как е възможно това?!”, „Не е ли срамота!”, но звънецът удари и трябваше да влизаме за втората част. А сега ще ви поведа по маршрутите на родолюбието.
Ансамбъл „От извора” е навъртял вече доста километри зад себе си. По принцип това са покани от сродни дружества из цяла Франция, затова и имената им са малко еднакви, но нали хората и градовете са различни: „Нося България в сърцето си”, „На мегдана на другата България”, „Гергьовденско хоро“ и т.н. А вън от страната, „в чужбина”, както се шегуват те, са били вече в Лондон, Женева, Валенсия и Палма де Майорка. И навсякъде българската реч ги приветства като посланици на красотата на нашата родина.
„ Сега имаме един македонец в групата – Ивица Антев, който също разбира от хореография –добави не на шега Анита. – Така че вече започнахме да навлизаме и в този фолкор. Няма лошо. Само дето май ще трябва да купуваме нови костюми. Но нека. Целта ни е да привлечем колкото можем повече французи в нашата асоциация. Така се отваряме към една друга публика и мисля, че това е също много важно за нас. Защото все пак сме в тяхната страна, а не в Родината” – изтъква нашенката.
Като стана дума, че ще трябва да се попълва артистичният им гардероб, събрах кураж да заговоря и за пари. Костюмите си трупата поръчва в България на единична цена от 150 до 230 евро. Засега имат по три на човек. Пътувания, нощувки, храна на турнетата – всичко се плаща от личния бюджет.
За справка, последното пътуване до Валенсия е излязло по близо 200 евро на човек. Какво да се прави? „Танцът зарежда душите ни” – беше ми споменала Димитрина, но видимо е поизпразнила кесията. Е, на сърце да е широко!
За своя пети рожден ден, който ще отбележи на 25 юни, ансамбълът готви голям концерт на градския площад пред кметството. Но бумащината е толкова много, че човек трябва да си вземе отпуск, за да попълва всичките формуляри и формулярчета. Но няма начин да не стане! Щом като душата го иска...
