Ще запазим ли лидерството в производството на лавандула
15 Март 2016, Вторник
Макар да могат да бъдат предвидени, циклите в българското земеделие са неизбежни
Ако през дадена година производството на царевица е по-малко и цената на този продукт се вдигне, следващата година масово земеделците сеят царевица. Така се получава спад в цената и поради голямото количество интересът към зърнената култура се губи, а цената се покачва. И т.н., в един омагьосан кръг – макар да могат да бъдат предвидени, циклите в българското земеделие са неизбежни. С помощта на международния пазар почти същото се случи и с лавандулата.
В интервала между 2007 и 2009 г. поради природните аномалии и появата на непозната болест по растението във Франция производството на лавандула се срива почти нацяло. В Украйна и Китай пък голяма част от насажденията с маслодайната култура са унищожени от настъпилите студове.
На световния пазар настъпва хаос, цената на лавандулата се покачва дори тройно. В този момент България успява да завладее първото място по производството на това полезно растение и в момента сме в Топ 4 сред страните производителки. Това, разбира се, доведе до рязко увеличаване на площите с насаждения, което предизвика истерия в сектора.
През 2015 г. страната ни отново изпревари Франция по добиви. Реколтата бе много добра, рандеманът също. Цената на 1 кг лавандулово масло достигна 100 лв., а печалбата от един декар възлиза на над 300 лева.
Но напоследък всички производители и преработватели взеха да се осъзнават. Големите козметични компании намериха алтернативен вариант на лавандулата, който да я замести, за да не се налага да плащат високата цена на етерично-масленото растение.
По принцип то не е особено претенциозно, но има специфики при отглеждането, които притискат производителите да се стремят за постигане не само на голямо количество, но и на добро качество.
Търсенето на лавандулово масло, от друга страна, довежда до раздвижване и в преработвателния сектор. Добивът на лавандулово масло се извършва в розоварните. Месец-месец и половина в тях се дестилира розово масло и вода, а след това още толкова време се работи и с лавандулов цвят. След 2008 г. тази практика за „удължаване на сезона” става масова.
Така през последните 2 години България достига над 100 тона годишно производство на лавандулово масло, близо два пъти повече от периода преди 2010 г. примерно. Но макар търсенето на българската продукция все още да държи добри нива, се налага преоценка в бранша. Стигна се до там, че инвеститорите се изправиха пред доста трудности, които са типични за земеделието. Климатичните условия, които са непредвидими, налагат доста средства, за да бъде опазена реколтата. Друга пречка са кражбите. Собственик на преработвателна компания споделя, че през годините на високи цени на лавандулата задължително са се появявали и групи от цигани, които да крадат цвета по време на беритбата.
Негови колеги поставят въпроса с дефицита на работна ръка по време на кампаниите. Проблемът е, че работниците в голямата си част са от ромски произход и често не се отнасят отговорно към беритбата.
Въпреки това пазарното търсене и търговската ниша са големи, а много от културите се субсидират, припомнят учените. Според тях, освен традиционните маслодайна роза и лавандула, в момента изключително високо е търсенето на листа от мента, липа, лайка, шипка и жълт кантарион, за който след 10-годишно затваряне отново се отваря американският пазар. С възможности за добра пазарна реализация са лечебни растения като розмарин, бял равнец, бял риган, жълт мак.
Все пак експертите предупреждават стопаните да внимават какви резници за лавандула купуват и засаждат. Наблюдава се силно влошено качество на лавандуловото масло поради безконтролното засаждане на различни видове разсад.
