Алергиите към дървесния прашец често се съчетават и с хранителна алергия поради т. нар. кръстосване на алергените (предизвикващи алергичната реакция на организмите), в случая – с полените, пресните плодове и някои растителни грудки и луковици. Всичко това предизвиква остри разстройства на дихателните пътища. Те са характерни с внезапност и сила на болестните признаци, които се появяват в началото на пролетта с много променлива интензивност през различните години.
Индивидуалната симптоматика на поленовите алергии не се припокрива винаги с общия календарен график, тъй като опрашването на близко разположените дървета е силно зависимо от градския микроклимат и въздухът може да пренесе алергиращи цветни частици.
Болестните изяви се характеризират с внезапност и сила. Сезонната хрема започва обикновено през април-май. Алергичните симптоми се характеризират със: сезонния алергичен ринит (САР); сезонния алергичен конюнктивит (САК), при който обикновено се касае за сезонен алергичен риноконюнктивит; сезонната алергична (поленова) бронхиална астма (САБА) или поленовата уртикария.
Дихателните смущения (астма, трахеит, спастична кашлица) засягат повече от 60% от мъжете и почти 80% от жените. През годините с по-слаба поленизация дихателните симптоми се появяват в по-лека форма и с по-къса продължителност. В повече от 50% хранителна алергия съпътства поленовата, но най-често поленовата я предшества с една, по изключение две или три години.
Докато предпазването от домашни алергии е теоретично възможно чрез отстраняването, макар и доста трудно на причинителите им, то предпазването от поленови е практически невъзможно. Трябва все пак да се препоръчат на болните минимум разумни мерки, които могат да ограничат попадането на прашеца в най-големи количества. За целта следва да се определи реалният размер и предполагаемата дата на опрашването на местните растителни видове, като се държи сметка за резултатите от центровете за поленов анализ.
Препоръчва се плътно затваряне на прозорците от момента на появата на полена (с изключение през дъждовните дни) и да се избягват разходките в околността след изгрев слънце.
Най-честите етиологични фактори в нашата климатична зона са поленовите зърна на горските и овощни дървета (елша, леска, бряст, бор, смърч, липа и др.), тревите (райграс, ръж, пшеница, тимотейка, ливадина, полевица и др.), цветята (глухарче, примула, момина сълза, роза, зюмбюл) и плевелите (коприва, пелин, киселец, лапад). Според сезона на цъфтежа растенията в умерените зони се разделят на: 1. Цъфтящи в ранна пролет – горски и овощни дървета; 2. Цъфтящи от май до юли – треви, градински и полски цветя; 3. Цъфтящи от август до октомври – храсти и бурени;
В клинично отношение сенните болести се характеризират със: сезонност (тясна връзка с определен месец или месеци в рамките на пролетно-летния сезон); рецидивиращо протичане (появяват се по-силно или по-слабо изявени всяка година приблизително по едно и също време, плюс-минус 2 седмици); засягане на два или повече органи (нос и очи или без засягане на белия дроб или кожата).
Извън обичайния за всеки болен период симптоми могат да се появят и при контакт с окосено, изсушено и складирано сено.
В определения период болните получават конюнктивит и/или ринит. В едни от случаите полинозата започва с очни симптоми и след няколко сезона се добавя ринитът, а в други – точно обратното. Сравнително по-често обаче болестният процес едновременно заангажира и двата органа. Между 5-ата и 10-ата година (средно между седмата и осма година) при част от болните могат да се появят пристъп на кашлица и/или задух с хриптене. Сравнително рядко сезонният алергичен риноконюнктивит се придружава от уртикария. Наблюдават се също обща отпадналост и субфебрилитет.
Най-честите растителни храни, които предизвикват ОАС, са плодове от семействата Prunoidea Cucurbitacea (ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии, череши, пъпеши, тиквени и слънчогледови семки), банани, киви, авокадо, лешници, кестени, както и някои зеленчуци – моркови, домати, картофи, целина, копър, чесън.
Симптомите на ОАС се появяват както през поленовия сезон, така и целогодишно. Те могат да бъдат провокирани от един или повече плодове и/или зеленчуци. Добре изучени са кръстосаните реакции между полените на брезата и тези на ябълките, прасковите и лешниците. Когато се обсъжда проблемът за полинозите, без съмнение на пръв план е сезонният алергичен ринит или риноконюнктивит (САР).
Лечението на поленовите болести е комплексно и включва опит за намаляване на контакта със специфичния алерген (тичинков прашец на растенията) – в нашите условия на живот мерките са изключително трудни за изпълнение; системно, многократно косене, на затревените площи в населените места; осигуряване на достъп на населението до месечните и седмичните прогнози за поленовата концентрация в населеното място; намаляване до минимум на престоя навън по време на максималната поленова концентрация (предимно сутрин); поставяне на климатична инсталация в дома, на работното място и в колите.
Медикаментозното лечение има за задача да потисне алергичното възпаление, да намали рецидивите и попречи на хронификацията на процеса, и да повлияе симптомите на болестта в момента.
Прилага се също и специфична имунотерапия (специфична хипосенсибилизация, алергенна ваксинация).
