Най-дългият път на България

05 Май 2016, Четвъртък

Без основите на православието духовният дом на нацията ни е без покрив

Преди Възкресение Христово отново си спомних за безплодните прения през годините по проблема училище - християнство. За нуждата от вероучение съм писал още преди приемането на сегашната „КонстиКуция", пардон, Конституция от 1991 г. Защото, наред със заложените капани за значителна безконтролност на властите в нея, повърхностно и недостатъчно национално са застъпени взаимоотношенията между държава и религия.
Член 13 алинея 3 казва разтегливо общо: „Традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Като че ли е написано в някакъв етнографски справочник.

Един от най-големите авторитети в конституционната материя проф. Стефан Баламезов през 1936 г. сътворява проект за демократична и за наши дни конституция, където има специална глава „Вярата". В нея се определя далеч по-значима роля на църквата в цялостния живот на държавата. Там има съвсем различни по замисъл и мъдрост постановки, които предполагат и съвсем различни по мащаб официализирани религиозни инициативи, включително и Закон Божи в училищата.

Сега е късно задължително да се вкарва тази изключително плодотворна за всички области на живота дисциплина. Видяхме как бе сглобена конституцията на Европейския съюз. Там се отхвърли фактът, че духовното и културно развитие на Европа, независимо от някои по-мрачни исторически периоди, са се градили върху темелите на християнството. Същите не много осветени сили, които отрекоха този факт, ще пречат и занапред на християнизирането на училищата в толкова зависима и бедна страничка като България.

Тя и досега си е само една страничка от тайните тефтери на глобалната геополитика. Та ми е много съмнително примерно как особено от левия политически спектър ще прегърнат идеята за вероучение. Нещо като попиване на крокодилски сълзи в червеното знаме, въпреки някои техни външни пози на религиозност.
Българската православна църква, колкото и да е затисната и немалко зависима от атеистичните години на тоталитаризма, е на своя закъснял активен дневен ред по християнизиране на подрастващите.

Ние, от жертвените поколения, бяхме осакатени и сме на някаква куца по своему верска патерица. Но за младите българското православие трябва да положи усилия. Да срещаме по-често духовници с наистина духовна аскетична осанка, а не такива с проблеми с наднорменото тегло. Разбира се, това е един само външен пример.
Светият синод не е толкова беден. Има стопански варианти да се открие телевизионен канал не само с регионално значение. Чухме за някакво радио с подобен характер, но не можем да го хванем на честотите на националния ефир. Клириците могат да действат в частните училища за по-сериозни трайни варианти на някакво съпътстващо верско обучение. Има пролуки, макар да знаем чии са основно отрочетата в скъпите платени училища.

Отдавна покойната ми майка е възпитаничка на Американския колеж в Ловеч, випуск 1939 г. Доколкото помня от нея, там са имали домашна черква и параклис. А в нейното зрелостно свидетелство има отделен предмет „Библия“. Той е на пето място сред общо 22 предмета – след български език и литература, английски език, немски език и латински език. На последно място е домакинство, ред и чистота. На дипломата има подпис на специален министерски пратеник – Кр. Димитровъ.
А нима тогава в България е нямало други етноси и вероизповедания?! Но държавата е застава приоритетно зад християнството.

А и нещо друго – винаги съм се чудил защо новопоявилият се човек трябва да бъде въведен в кръщение още от неосъзната детска възраст? Какво ще помни той оттогава?! Остават тържествени, но неосмислени снимки и видеокасети и дискове.
Църквата може да направи корекции и внушение към родителите това да се извършва в малко по-зрели години, когато детето ще е запознато със смисъла на посвещението в християнската вяра. Къде е тук приносът на енориашите, да ги наречем квартални свещеници? Те могат да участват в подготовката на кръщенетата и това също би било вид вероучение както за децата, така и за техните близки.

Вече доста години минаха, откакто излезе чудесната и с толкова вътрешна убеденост „Християнска етика" на Димитър Коруджиев и колектив. Така си остана без минимално заслужената обществена приложимост. Какво пречи на Просветното министерство да я включи като едно от основните помощни четива в интердисциплинарното обучение? А и самите учители редовно да я дават за прочит през ваканциите.
Но колко от самите учители са я прочели? А колкото повече се прочете, все с нещо ще се подражава на доброто. Сега, в състоянието на световен духовен разпад, може би възрастните, свързани с образованието, трябва да започнат с капитални книги като „Християнството и психологическите проблеми на човека" на световно признатия религиозен психоаналитик акад. проф. Владета Йеротич.

Крехки надежди, но все пак имат за гръбнак Христовия кръст. Кой знае? Защото засега наглата, преуспяла, подражаваща простащина доказва, че най-големите бездуховни ваканции в училището на живота са нейните – престъпни, самодоволни, понякога тартюфовски гримирани, но непрекъснати. Засега и докога?
Това е най-дългият въпрос на България, без решението на който няма да има никакво национално възкресение, включително и икономическо. Опазил ме Бог от християнски фундаментализъм, но без основите на православието духовният дом е и без покрив.

Тодор Бакърджиев

В категории: Горещи новини , Трибуна

Коментара по темата

Обикновен българин

05.05.2016 13:14:09

Някога учехме,че уж нямало Господ на небето,а човек бил маймуна.Тая теза нее вярна-тя беше тоталитарна.Исус Христос е създал Адам от червена пръст и от реброто му жена му Ева.Земята и планетите с въздуха са Господно дело.Нужно е във всеки учебник по биология,география и история да пише,че ние човеците сме Божии деца от кръвта и костите на прадядо ни Адам и прабаба ни Ева.Ной е бил най-смелия морален мъж с твърд християнски нрав-странил е бягал е от греховете с молитва,към Господа.Библията на православието може да се чета в интернет от ученици и техните родители.Ако,спазваме 10-те Божии заповеди на улицата и в училището-ще сме по щастлива нация ние българите.[bluescreen]

Най-дългият път на България

Добавете коментар