Българин извайва прочутата статуя на Леонардо да Винчи в Рим

Автор: Георги Ваташки

На летище „Фиумичино“ край Рим – едно от най-натоварените в Европа, туристите, пристигащи във Вечния град, са посрещани от статуя на великия Леонардо да Винчи. С високо вдигната лява ръка той сочи небето, а на дланта на дясната му ръка стои макет на изобретената от него спиралообразна летателна машина. Величествената деветметрова бронзова статуя е дело на българина Асен Пейков. Той е сред най-изявените скулптори в Италия и Стария континент през втората половина на XX век, но доскоро почти непознат в родината си.

През живота си той създава 16 паметника и барелефи и над 1300 скулптурни портрета. Повечето от тях се съхраняват в музеи из цяла Европа, САЩ, Бразилия, Аржентина, Мексико, Индия и дори далечен Афганистан. Автор е на бюстове и мраморни портрети на много италиански знаменитости като София Лорен, Федерико Фелини, Силвана Мангано, Джина Лолобриджида, художниците Джорджо де Кирико и Масимо Бонтемпели. Нашенецът създава релефни портрети и на американската кинозвезда Ава Гарднър, френската актриса Сесил Обри, както и на държавници като президента на САЩ Джон Кенеди и краля на Йордания.

Асен Пейков е роден на 28 юни 1908 г. в София в семейството на инженера Никола Пейков. През 1914 г. животът поставя първото голямо изпитание пред 6-годишния Асен – умира майка му Невенка. Същата година баща му напуска София и се премества в родния си град Севлиево. Той умира през 1924 г., когато бъдещият скулптор е едва на 16 години. Асен напуска бащиния дом и заминава за Созопол, където учи в Практическото рибарско училище и работи като рибар.
През 1929 г. отива в столицата, където дълго време е бездомен и безработен. Препитава се като от време на време разтоварва въглища. Понякога помага и в ателиета за керамика и тогава извайва първите си фигури – основно животни и цветя.

Решаваща за съдбата на талантливия младеж е срещата му с известния български скулптор проф. Андрей Николов. През 1930 г. той го наема за чирак в ателието си и започва да му дава уроци. Две години по-късно Асен Пейков е приет за студент в Държавната художествена академия, където учи в класа по скулптура на своя благодетел.
Още като студент през 1934 г. участва в конкурса за паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и получава втора награда. През 1937 г. завършва Академията със златен медал, като същата година печели трета награда на международен конкурс за паметник на албанския национален герой Скендербег в Тирана.

В следващите години Асен Пейков се утвърждава като майстор на скулптурния портрет. Негови модели са български интелектуалци, политици и свещеници. На 24 април 1938 г. е подредена първата самостоятелна изложба на младия талант. Въпреки успехите на родна земя, той решава да сбъдне голямата си мечта и да твори в Рим – града на художниците, скулпторите, поетите и артистите. За решението му голяма роля изиграва и фактът, че от 1915 до 1926 г. неговият учител Андрей Николов излага творбите си тъкмо в италианската столица. Във Вечния град през 1924 г. Асен създава и най-известния си шедьовър – скулптурата „Дух и материя".

След като му провървява, успява да наеме ателие в близост до прочутите Испански стълби на артистичната улица „Маргута”. Още от епохата на Ренесанса по нея са разположени ателиетата и жилищата на много известни художници, скулптори и актьори. На нея са живели Пабло Пикасо и Салвадор Дали, както и звездите на филмовото изкуство Федерико Фелини, Джулиета Масина и Анна Маняни.
За няколко години Пейков става търсен и високо ценен майстор на скулптурния портрет. Постиженията си в тази област допълва с творби в монументалната и декоративната пластика. За българина няма ограничения в материала, с който работи – той вдъхва живот на мрамора, дървото, бронза, стоманата, порцелана и глината.

Насред двора на ателието си Пейков поставя макет на кладенец. Върху каменната му стена той извайва от бял камък жена, обхванала с ръце дългата си коса. Тя е символ на българската река Марица и плод на носталгията на нашенеца по родината.
България присъства и в други негови творби – „Неда”, „Жетварката”, „Гола женска фигура” и „Борис Христов”. Мраморното пано „Възкресение Господне” пък е изработено в памет на родителите му и сега се намира в притвора на църквата „Св. Троица” в Севлиево.

През 1942 г. сънародникът ни се жени за Емилия Боканера, потомка на петвековната генуезка фамилия, и така влиза във висшето общество на Рим. Жена му се отказва от благородническата титла и приема фамилията на съпруга си. В следващите години скулпторът живее в семейната импозантна къща в близост до прочутия Колизеум. В разговори със свои колеги Пейков често споделя, че шедьовърът на древноримската архитектура го вдъхновява за собствените му творби.

В средата на 50-те години на миналия век започва златната ера в творческия път на нашия сънародник. Той печели редица конкурси за държавни поръчки, като сред тях е и статуята на Леонардо да Винчи на римското летище. Бронзовият монумент на Асен Пейков е избран сред 300 конкурентни проекта на художници от цял свят. Самата статуя е открита през лятото на 1960 г. в присъствието на тогавашния президент на Италия Джовани Гронки.
През следващите години българинът започва да се налага и в монументалната скулптура. Той създава редица шедьоври като мраморната статуя „Сан Джовани” в Рим, бронзовата богиня „Минерва” за Новия университет в Бари, мраморната внушителна фигура на Йоан Кръстител в Рим, метафоричната пластика „Майчинство” в центъра на Болоня и уникалната творба „Триумфът на житото” – женска фигура, извисила се на хълм под небето на Сардиния.

Пейков е единственият скулптор, пред когото позира папа Пий ХІІ. Бронзовият му бюст е поставен в конгресния център „Мондо мильоре” в италианската столица. Високо ценен във Ватикана, творецът получава още една поръчка. През 1968 г. изработва за Ватиканската библиотека бронзов релеф на св. Франциск Асизки, вграден в обкова на специално издание на ръкописи на светеца. От този скъп и с колекционерска стойност сборник са отпечатани само 500 номерирани екземпляра.
Друга известна творба на Асен Пейков е „Изящната роза”, излята от бронз като приз за наградата Cimpatia, така нареченият „Капитолински Оскар”, който всяка година се присъжда на големи творци на седмото изкуство. Негови носители са Федерико Фелини и Франко Дзефирели.

През лятото на 1969 г. след 31 години световноизвестният творец най-сетне получава разрешение да се завърне в България за кратко. По това време държавният Комитет за изкуство и култура обявява международен конкурс за паметник на кан Аспарух, който трябва да се издигне до столичната Национална художествена галерия. Пейков без колебание дава заявка за участие и връщайки се в Италия, започва усилена работа върху проекта.
За целта изработва макет на уникална раздвижена композиция от 36 конници, които, предвождани от именития основател на Дунавска България, „прелитат” над водите на граничната ни река. Бронзови фигури на коне в естествен ръст, обяздени и необяздени, препускат стремглаво след своя водач. Ездачите нямат лица, само владетелят е със собствена физиономия. Аспарух е замахнал да забие копието си в земята, която завинаги ще остане българска.

В началото на 1970 г. макетът на „Героичната конница на кан Аспарух” е изпратен в София, където заедно с творбите на всички участници е изложен в тогавашния Парк на свободата (днес възстановил първоначалното си име Борисова градина). Журито на конкурса, макар и впечатлено от „Конницата”, присъжда първа награда на Величко Минеков, а Асен Пейков получава само поощрение и предложение за откупване на макета. Дълбоко обиден, той отказва и дори не взима паричната премия, която му се полага.
Това се оказва последният проект на скулптора. Той умира на 25 септември 1973 г. в ателието си, докато работи върху мраморен портрет на актрисата Клаудия Кардинале. През 1977 г. в знак на почит кметството на Вечния град кръщава на името на твореца малък площад пред дома му до Колизеума.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница