Ако сте се вслушали в препоръката на „Десант” и сте намерили и прочели „Сестри Палавееви” на Алек Попов, продължавайте да чувате гласа на разума и ако едноименната постановка ви попадне, купувайте си билет без да се замисляте!
Имах огромното удоволствие да я видя в рамките на театралния фестивал „Варненско лято” и ако отново ми се удаде такава, ще отида пак, без да се замисля.
Още когато стана ясно, че ще бъде поставена не на сцената на театъра, а във Варненската опера, изпитах съмнения, че за пореден път ще видим нещо, което много си заслужава. Защото същата трупа на пловдивския театър направи „Възвишение”, по Милен Русков, преди две години или малко повече време.
Тогава също се справиха блестящо, а постановката излизаше на големи сцени заради мащабното си повествование и нужда от доста по-големи разстояния, като цяло.
Както и да е, действието в „Сестри Палавееви” също се развива преимуществено в гората, където партизанският отряд, излязъл да се „бори за правда и свобода”, всъщност се бори само и единствено как да не умре от глад.
А сестрите на богат индустриалец и търговец.... но, ако не сте чели книгата, няма смисъл да ви разказвам.
Чудесна работа на Елена Панайотова, това, че авторът Алек Попов й е помагал при драматизацията изобщо не е повлияло отрицателно. Очевидно е, че двамата са работили в тандем, без никой от тях да иска да изпъква с претенции да стане на неговото. Но, след като не сме от кухнята на представлението, няма защо и да предполагаме, че изобщо някой е имал подобен стремеж.
Музикалното оформление е прекрасно, без самоцелни, излишно модерни тракове, то просто разкошно подчертава развитието на действието. Особено хубаво хрумване е декорите да бъдат набързо и сменяни от сценични работници в черни панталони и тениски с простичкия надпис „Сестри Палавееви”.
А някои кадри да бъдат излъчвани „на живо” от камера, която снима актьорите, докато играят, и ги проектира на огромния бял екран в дъното на сцената. Такъв е епизодът с предсмъртния завет на командира на отряда Медвед.
Ако текстът, който върви на английски език от двете страни на сцената, означава, че постановката е насочена и към чуждоезична публика, това само увеличава силните аплодисменти за нея.
Играта! Боряна Братоева и Мила Люцканова вече се сдобиха с театралната награда „Икар” за дебют и напълно заслужено!
Младите актриси се раздават страхотно и като че ли така заразяват и останалите от трупата, които по хъс и навита игра не им отстъпват изобщо. Особено силно присъствие на Добрин Досев като командира Медвед, който е спазил своя изказ от книгата и говори на съсипваща смесица от българска и руска реч, патетично използваща откровено революционни възклицания.
Алексей Кожухаров също е попадение (помните го от телевизионното предаване „Пълна лудница”), Елена Кабасакалова като политкомисарката Нина, имаща за всичко готов отговор от бойните устави... но сякаш не бива те да бъдат отличавани от останалите:
Симеон Алексиев, Венелин Методиев, Ивайло Христов, Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев, Александър Секулов – Младши. Напълно заслужават имената им да бъдат изброени не заради бройката, а заради старанията, които полагат.
И цялата тази чудесна игра, омесена с пълния абсурд на историята за двете израсли в саксия буржоазни момичета, които решават „да минат в нелегалност”, възприемайки само и единствено като романтично приключение идиотския живот на „партизанския отряд”. С всички произтичащи от това обстоятелства.
Ако „Сестри Палавееви” мине през вашия град, без никакви размисли отидете да я видите. Много, много си заслужава!
