Потомците на Аспаруховите българи населяват платото между градчето и Шумен
Автор: Камен Колев
Монетният двор на Европа някога е бил не къде да е, а край днешното българско градче Провадия. Тук преди повече от 6500 години се е добивало бялото злато – солта, и то в огромни за времето си количества. В древните провадийски солници годишно са успявали да изкопават около 10 тона сол, която служела за разменна монета. Била толкова ценна, че заради нея са се водели войни.
Преди хилядолетия тук е имало древен град, чиято точна датировка е обект на изследване на учени от Оксфорд. Смята се, че селището възникнало през петото хилядолетие преди Христа покрай солта. От 2005 г. насам край Провадия се извършват разкопки от учени от БАН и Историческия музей в града.
В експедициите участват и много експерти от Германия, Сърбия, Япония. Ръководителят на проучванията - археологът проф. Васил Николов, смята, че откритите каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са
най-ранните и най-масивни укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа.
Височина от 3,80, невероятно – с дебелина от 2,40 м в основата, строена с жълта глина, така е запазена, че човек трудно може да повярва, че толкова години ни делят от времето, когато тя е направена.
Проучени са три последователно съществували каменни крепости, в които древните хора са пазели солта от нашествия и грабежи. Оттук тя се е търгувала далеч на юг, а в укрепеното селище обратно са се връщали храни, луксозни вещи, злато. Със сол местните плащали за хубавите си къщи, а по-късно така купували невести от Трансилвания.
Зад крепостите на древния град край Провадия в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. - около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация, живеели около 350 души, обитавали къщи по на два етажа. През петото хилядолетие преди Христа районът се налага като водещ икономически фактор. Градът е процъфтявал – от едната страна били солниците, а от другата е имало религиозен център с ямно светилище.
Изследователите, сред които е и шотландският антрополог Катлин Максуини от Университета в Единбург, са проучили общо 25 гроба. Край покойниците с по-високо обществено и финансово положение, владетели на солта, са били намерени керамични съдове и медни двуспирални игли, брадви и шила от мед, керамични съдове.
Любопитното е, че всички погребани тела са отрязани наполовина. По останките на мъж е открита кост, забита над таза. За нея се предполага, че е част от ритуал срещу вампирясване. В древния некропол е намерен и гроб на 30-годишна жена, погребана с две деца на около 4-5 години. Смята се, че са станали жертва на епидемия.
При археологическите експедиции са намерени и различни артефакти, сред които съд от “Културата Варна” от 4500 години преди Христа. Открити са и хиляди фрагменти от т. нар. брикетажи – керамични съдове, в които древните хора изпарявали соления разтвор до получаването на суха субстанция.
Археолозите попадат и на калъпи за производство на т. нар. „солени пари”. Древното платежно средство представлявало кубчета с различна големина от изсушена и изпечена по стара технология сол. Смята се, че това са първите пари в района на Източното Средиземноморие.
Защо градът е загинал? Според проф. Николов причината е същата, която слага край на първата европейска цивилизация – засушаването на климата в края на петото хилядолетие преди Христа.
Цялата история на най-древния град може да научите в музея, който се намира в къщата на опълченеца Стефан Богданов. Неговата сбирка е събирана от 1959 г. и е една от най-богатите в страната. Съдържа повече от 15 000 експоната от културно-историческото наследство на Провадия.
След като сте разгледали музея и разкопките на древните солници, поемете към крепостта Овеч. Каменната твърдина е разположена източно от Провадия, на 53 км западно от град Варна. Историците смятат, че е била форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Носела прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост".
Византийците я наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край. Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в. Крепостта е била населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци.
Името й се свързва с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).
Тук има надписи от времето на хан Омуртаг и неговите походи срещу франки и маджари. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона. В рамките на българската държава Овеч е била една от най-мощните в Източна България, свързва се с много битки и войни по време на I и II българско царство.
Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Западният вход е достъпен откъм града чрез оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала. Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.
В каменното укрепление може да се видят още митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки. Интересен за туристите е говорещият кладенец с дълбочина 79 м. От него крепостните защитници са черпели вода.
Овеч паднала под турска власт през 1388 г., когато 30-хилядна османска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. "Неверниците", според турския хронист Нешри оказали яростна съпротива, но били "насечени на парчета". Османците също понесли големи загуби. Турците поддържали крепостта още стотина години. Те нарекли крепостта Таш Хисар (в превод от тур. каменна крепост). Когато българските земи станали дълбок тил на империята, крепостта била изоставена.
На другия ден разходката може да продължи до манастира край близкото село Равна, където е открита най-голямата каменна библиотека с над 1200 графити и надписи върху камък и уникална колекция от керамични съдове. В северозападния ъгъл има голяма кула с неправилна форма, а на юг от манастира е имало страноприемница.
Според каменен надпис манастирът е основан от княз Борис-Михаил на 23 април 889 г. след покръстването на българския народ. Създаването на обителта е пряко свързано с княза и с цар Симеон Велики. Смята се, че тъкмо тук цар Симеон се е обучавал да поеме поста на български патриарх след завръщането си от Константинопол преди да се възкачи на престола. На платото между Провадия и Шумен е разположена областта Сърта. Нейният монограм е Мадарският конник. Местното население говори на първия български диалект, изследван от професор Любомир Милетич. Жителите на района се смятат за преки потомци на Аспаруховите българи.
Местните са практикували интересен тангриски обичай за лечение – чрез обесване с главата надолу. Бил е разпространен освен в Сърта, и в селата Аспарухово и Голица, Варненско, и Драгоево в Шуменско. Лечебният метод се свързва с обичая да се изпращат живи помощници на върховния бог.
В Провадия може да посетите още прочутата „Ламбова къща" - етнографски комплекс с богата експозиция за родения тук български композитор Светослав Обретенов.
