Държавата – това са хората, природните и всички други организирани условия, за да има обществен договор за съвместен живот най-общо казано.
Автор: Карикатура: Николай Арнаудов
Тя може да е природно надарена, но това да не служи на поданиците й да живеят по-добре.
Напоследък и у нас започна да се прокрадва идеята за универсалния базов доход (УБД), съгласно който всеки гражданин получава от държавата една определена, еднаква за всички, месечна сума, и то безусловно, независимо дали работи или не. Това е опит за превръщане на пазарната икономика в социална, което означава за всеки да е подсигурена грижа и тя се предлага под формата на определена сума. Целта е хората, които са безработни или подрастващи и нямат средства, за да пътуват, да се хранят, обучават и лекуват, да живеят нормално. Но това несъмнено ще генерира много порочни неща.
В същото време не може да се отрече, че има и основание държавата да осигурява еднакво постижими условия за всеки – като жилище с удобства, достъп до ток и вода, образование, здравеопазване, транспорт...
Малък е процентът на презадоволените граждани. Голяма част от населението в България живее под така наречения „праг на бедност“. Тъжен факт е, че държавата ни не разполага с достатъчно средства и нито обществените мрежи са развити, нито доходите на работещите са достатъчни за едно нормално съществуване. Държавата не използва капацитета на творческата човешка енергия, която единствена генерира авангардни производства, а предоставя обучената си младеж даром на чужди страни.
При пазарната икономика собствеността е частна и печалбата се присвоява от частния собственик, а при социалната държава имаме държавни структури и в този случай печалбата отива в бюджета, като се разпределя в същите обществени фондове, но размерът и възможностите са други.
В западните страни на ЕС има държавни предприятия, финансови институции за генериране на средства (изсмуквани от влагането им в други държави), ерепета и водоснабдителни корпорации, които непрекъснато увеличават цените си и така се обособяват непреодолими неравенства. Западни фирми трупат милиарди на наш гръб с банкови и бързи загробващи кредити, използвайки обстоятелството, че у тях лихвата е 1-2%, а у нас 15-30%.
Идеята за универсалния базов доход цели „поправка“ на капиталистическата система, което обаче не може да стане, защото „и ножът, и хлябът“ са в ръцете на имащите собственост, която инкасира печалби (наем, стока, услуга). И никой няма да ти я даде.
Ненаситно е човешкото чувство да имаш колкото се може повече, без да те е грижа за другите. Масово такива собственици не дават дори добри заплати на работниците и служителите си, макар че печелят предостатъчно от труда им.
Безспорно социалната държава е по-справедлива от пазарната, защото си дава сметка за състоянието на човека – да има той доход и добри условия за живот и развитие.
Прилагането на УБД се предлага като възможност за нова форма на по-справедливо разпределение. Но как ще им послужат въпросните суми на хората, ако обществените мрежи са немощни и неразвити?!
Така е и по света – едни държави смучат богатствата и ограбват другите народи, други мизерстват. Но нито на богатите държави им се ще да въведат универсалния базов доход, нито пък бедните държави могат да си го позволят.
Намирам дискутирането на УБД за наложително, за да се даде логичен отговор до каква промяна ще доведе едно разпределение, при което всички са равни пред закона. Напълно възможно е да постигнем универсалния базов доход, но с труд и с намаляването на износа на печалби, а не само като добро пожелание.
