Астрономът Веселин Костов е начело на екипа от НАСА, открил космическия феномен
Автор: Георги Ваташки
Научната фантастика от филми като Междузвездни войни вече не е само измислица на сценаристи и режисьори. Родната планета на Люк Скайуокър Татуин вече има своя реален еквивалент. В началото на месеца астрономи от Космическия институт на НАСА „Робърт Годард“ в Мериленд, съвместно с учени от Университета в Сан Диего съобщиха, че са открили планета с две слънца.
Това е най-голямата досега засичана екзопланета извън Слънчевата система. Тя е в орбита около двете звезди на такава дистанция от тях, че в близост до нея би могло да има живот.
Изключителното научно постижение бе направено с помощта на космическия телескоп „Кеплер" и бе обявено на конференция на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, на 10 юни. Резултатите от наблюденията и анализите на учените са публикувани в най-значимото астрономическо издание в САЩ Astrophysical Journal.
В списанието се посочва, че начело на екипа учени от „Годард“ е младият български астроном Веселин Костов. Той е един от водещите докторанти на прочутия космически институт, както и преподавател по физика и астрономия в знаменития университет „Джон Хопкинс“ в Балтимор, щата Мериленд.
Нашият сънародник е роден в Харманли в семейството на учени – дядо му Дончо Ванчев е преподавател по математика и дългогодишен директор на местната професионална гимназия. Родителите на Веселин, които пък са инженери, искали да наследи професията им или да стане архитект. Нашенецът обаче от малък се запалва по астрономията и решава да не следва съветите на семейството.
„Трябва доста упоритост и ако човек си е наумил отдавна, че иска да стане астроном, не трябва никога да се отказва. Ако за миг се усъмниш, че ще се справиш, по-добре се откажи от звездите“, споделя Веселин пред БНТ.
Докато учи в столичната математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, той мечтае да следва физика и даже се замисля да стане астронавт.
„Разбрах, че това няма да стане, когато бях на 14 години. Тогава се качих с приятели за първи път на виенско колело. Стана ми много лошо и осъзнах, че очевидно голямата ми мечта няма как да бъде реализирана“ – признава сънародникът ни.
Това не отчайва бъдещия учен и той завършва през 2002 г. с отличие специалността „Физика и астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Дипломната му работа е по космология – науката за изследване на Вселената. Тя впечатлява не само родните астрономи, но и техните задокеански колеги, които са на посещение в България през 2003 г. И Веселин получава покана да продължи образованието в Америка – в Щатския университет в Оклахома.
„Получи се така, че възникна идеята да задълбоча изследванията си по космология в Америка, подадох си документите за магистратура в Оклахома и бях приет да уча астрофизика“, разказва Веселин.
На американска земя нашенецът се специализира в изучаването на екзопланети, тъй като Космосът извън нашата Слънчева система му е безкрайно интересен. През 2005 г. записва докторантура в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Междувременно е поканен да работи като сътрудник в една от най-големите световни космически обсерватории „Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет в Ню Йорк.
През 2010 г. е от десетината млади учени, които стават аспиранти на НАСА без допълнителни изпити. Там окончателно младият българин се насочва към изследването на необичайните космически тела – двойните звезди и техните планетни системи. Специален интерес в научните му изследвания са и любимите екзопланети.
„Ръководителят ми в НАСА винаги ни повтаряше: „Данните са достъпни за всеки, защо не пробваш да потърсиш планети около двойни звезди. Така започнах да се занимавам с транзитни планети, това освен теория изискваше и много практическа работа – главно цифрови изчисления и създаване на аналитични модели“, разкрива подробности от работата си младият астроном.
Екипът на Веселин започва да работи с постъпващите данни от телескопа „Йохан Кеплер". Уникалното съоръжение бе изстреляно през 2009 г., за да търси основно наподобяващи Земята планети извън Слънчевата система. Астрономите ги засичат в момента, когато те преминават пред техните слънца, което води до слабо намаляване на светлината им. Тази техника, наричана „астрономически транзит", позволява да се предположи масата на планетата и разстоянието от нейната звезда.
След две години взиране в звездите астрономите постигат успех – те откриват четиризвездната слънчева система с кодово наименование KIC 4862625, която е единствена по рода си. Това обаче е само началото на откритията на нашенеца.
През 2014 г. с помощта на данните от космическия телескоп екипът на Костов открива уникалната „люлееща" се екзопланета Кеплер-413 b, която се върти около оста си като детски пумпал.
„Това е планета, която обикаля едновременно около пулсар и бяло джудже. Орбиталният й период е 60 дни, тоест шест пъти по-кратък от този на Земята. Поради тази причина орбитата на планетата не лежи в една и съща плоскост през цялото време. Ние не търсихме специално такъв обект, защото изначалната мисия на „Кеплер" е да намери планета, подобна на Земята – със същия размер, на същото разстояние от звездата си, която пък да е аналогична на Слънцето. Такива планети досега бяха открити, но Кеплер-413b ни заплени с това, че самото й съществуване противоречи на познатата ни небесна квантова механика. За съжаление, звездната система е прекалено далече от нас, за да се получи пряко измерване на масата на планетата. Знаем само, че тя има масивно тяло и вероятно е с размерите на Сатурн“, пояснява сънародникът ни.
Откритието на новата планета с две слънца става в началото на май тази година, но близо месец са извършвани хиляди изчисления, за да бъдат сигурни астрономите и НАСА в изявлението си пред научната общественост.
„Отне толкова много време да я намерим, защото дългият й орбитален период произвежда малко наблюдателни данни. За да се потвърди съществуването на планетата, която нарекохме Кеплер-1647 b, сигналът трябва да се види поне няколко пъти. Тя се намира на 3700 светлинни години от Земята в съзвездието Лебед и обикаля около двете слънца за 1107 дни или малко над три земни години. Самите звезди се намират съвсем близо една до друга, привличани от своята гравитация, като едното е малко по-голямо от Слънцето, а другото – по-малко. Също като Юпитер Кеплер -1647 b е газов гигант и това я прави непригодна за живот. Но ако около нея има достатъчно големи луни, те ще бъдат напълно подходящи за бъдеща колонизация“, отбелязва Веселин Костов.
Въпреки годините, посветени на Космоса и звездите, българинът още не е изгубил вярата, че човечеството ще се срещне нейде из Вселената с извънземен разум. „Често ме питат дали има извънземен живот и обикновено отговарям, че да, може би съществува. Астрономията ни показва, че планети, подобни на Земята, има, общо взето, навсякъде в Галактиката. Те са толкова много и в нашата галактика, и във Вселената, че просто чисто статистически шансът ние да сме една единствена извадка ми се струва невероятен", категоричен е Веселин.
Според него астрономията вече е изцяло международна дисциплина, но в България специалистите в тази сфера няма как да се развиват пълноценно. „Проектите са големи и изискват страшно много хора и ресурси, което е най-важно. От тази гледна точка може би България не е в оптималната позиция, въпреки че колегите у нас са много талантливи. Мисля, че това може да бъде трудно в нашата страна заради липсата на финансиране от страна на държавата.“
Въпреки огромното значение на откритието на планетата с две слънца, българският астроном и колегите му от НАСА и Космическия институт „Годард“ не възнамеряват да почиват и да се наслаждават на славата. Следващата им цел отново с помощта на телескопа „Кеплер“ е да започнат изследвания на наскоро откритата черна дупка V404 Cygni, намирща се в близост до центъра на нашата галактика Млечен път. Учените се надяват да намерят потвърждение на популярната теория на знаменития учен Стивън Хокинг, че черните дупки са своеобразен „тунел в пространството“и могат да съкратят дългия път между звездите.
„Отстрани работата на астронома изглежда много скучна и понякога наистина е такава, защото има много боравене с данни. Може да отнеме цели дни и седмици да се вторачваш в екрана, да гледаш цифри и да правиш модели, което не е много забавно и интересно, но е задължително. Без това не може да се направи истинска наука. Не всичко обаче е цифри, във всеки от нас продължава да живее романтиката и любопитството да търси неизвестното в далечния Космос, завършва разказа си Веселин Костов.
