Сънародниците ни в Америка почетоха паметта на Макгахан

Автор: Георги Ваташки

Всяка година в началото на юни малкото градче Ню Лексингтън в окръг Пери, щата Охайо, се огласява от българска реч, а по централните улици и красивия градски парк се развяват родните трикольори. Тук преди 172 години на 12 юни се ражда прочутият американски журналист Джанюариъс Макгахан, наричан от своите сънародници „Освободителят на България“.
Неговото име е записано със златни букви в нашата летопис, защото именно репортажите му, писани през 1876 г. за британския вестник „Дейли нюз“, в които разказва за турските зверства при потушаването на Априлското въстание, насочват вниманието на световната общественост към съдбата на българския народ. Кореспонденциите му изиграват голяма роля за промяната на политиката на европейските велики сили и избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г).

Затова вече 38 години в Ню Лексингтън се провежда българо-американски фестивал в памет на Макгахан.
Тазгодишното издание на тържеството събра десетки българи от цяла Америка – Чикаго, Синсинати, Лос Анджелис, Кълъмбъс и Ню Джърси. Сред официалните гости бяха праправнукът на Джанюариъс Макгахан – Фредерик Лунас, свещеници от българската православна църква „Св. Иван Рилски” в Чикаго, водени от отец Никола, и генералният консул на нашата страна в столицата на Илинойс Симеон Стоилов.
„Гордея се с личността на моя прапрадядо. Той е променил историята на България и цяла Европа. Когато преподавам на моите ученици, винаги им разказвам за него, за да разберат, че всеки, който тачи свободата и демокрацията, може да спомогне за борбата против тиранията“, сподели Фредерик Лунас, който е учител по литература в гимназия в столицата на Охайо – Кълъмбъс.

Заедно с присъстващите на събитието жители на градчето и нашите сънародници той поднесе венци и цветя пред надгробния паметник на Макхаган. На обелиска е изписано посвещението: „На Освободителя на България“.
Пред мемориала по традиция бяха поставени български и американски знамена и почетна стража. Отец Никола отслужи възпоменателна служба в памет на великия американец, след което възпитаници на местното основно училище изпълниха химните на България и Съединените щати.

Цветя бяха поднесени и на бюст-паметника на Макгахан в близост до гроба му. Той е копие на мемориала, който се издига в Батак, открит през 1979 г. като част от мащабните чествания по случай отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава.
Фестивалът продължи с музикално-поетична програма в градската зала „Рицарите на Кълъмбъс“. Тя включваше български народни танци и стихове, посветени на Макгахан, както и кратка лекция за Българското възраждане и борбите за освобождение от османско робство.

Американските домакини от Ню Лексингтън изненадаха сънародниците ни с типични български гозби и им показаха богатството на градската библиотека. В нея има специален етаж с много дарения от България, сред които старинна бъклица, множество сувенири, книги и снимки на наши градове.
Празничният ден завърши с раздаването на годишните стипендии на фондация „Макгахан“. Всяка година биват отличени децата, написали най-хубавите творби за традиционния фестивален конкурс за есе за живота на журналиста. Тази година темата му бе „Какво би направил Макгахан днес, ако беше жив“.

Българо-американският фестивал по традиция се организира от фондация „Макгахан“, оглавявана от Карма Джийн, Таня Макдермот и директора на градската библиотека Барбара Муни. Въпреки че в самата фондация няма наши сънародници, ръководителите й следват точно завета на нейния създател – прочутия български учен и конструктор в НАСА професор Виден Табаков, да запазят жив спомена за живота и делото на именития журналист и общественик. Именно Табаков през 1978 г. начело на българи-емигранти в САЩ, организира първото празнуване, посветено на Макгахан, по случай стогодишнината от неговата смърт.

Тогава се взима решение за изработването на статуя на журналиста, което е възложено на известния български скулптор Любомир Далчев, който през 1975 г. емигрира в страната на неограничените възможности. Величествената фигура днес се издига в центъра на Ню Лексингтън пред сградата на местното кметство и е един от символите на малкото китно градче в Охайо.

През 1868 г. Макгахан решава да замине за Европа да учи езици и право. Установява се в Брюксел. Но съдбата му поднася изненади и той се включва във Френско-пруската война, а после заминава за Русия, където участва в експедиция в Сибир и в Казълкулската пустиня в Средна Азия, през която минава със сподвижника си – американеца Юджийн Скайлър. В Сибир се запознава с полковник Михаил Скобелев – известния по-късно генерал, с когото стават близки приятели и дори участва с него в Руско-турската война до последния си ден...

Събитията в България през 1876 г. го отправят към най-горещата точка в Европа. По този повод съпругата му Варвара пише: „По това време до нас стигнаха слуховете за събитията, станали в България. Този път Макгахан бе призован за кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз”... Когато напускаше обходените села в България, жени, деца и мъже целуваха ръцете му и молеха за помощ. „Няма да мине и година – казваше им той – и вие ще ме видите тук с руската армия”. Събитията потвърдиха неговите думи“.
Една от разтърсващите дописки, които Макгахан изпраща от България, е от 2 август и е озаглавена „Батак – долината на смъртта и хората без сълзи”. Той я диктува във вид на дълга телеграма от Пазарджик, а пълният текст изпраща с писмо от Цариград. Той се публикува 20 дни по-късно.

Стотици писма заливат редакцията на ежедневника. Публикацията се чете в цяла Англия. Частни лица я размножават на свои разноски и я разпространяват. Това налага скорошното й излизане в брошура със заглавие „Изстъпленията в България – последни истински детайли”.
Джанюариъс не е само страничен наблюдател на случващото се у нас. Той обхожда всички окървавени места. Неговите репортажи, писма и телеграми описват жестоки картини. По думите на съвременниците му те са „крупно явление в европейската литература”.
Журналистът става очевидец на ужасяващи гледки, които не може да забрави до края на дните си. Самият той става войник в руската армия и грижейки се за болни от тиф свои руски приятели, се разболява и умира едва 34-годишен.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница