Едва дванадесетгодишен, Дончо Колев поема по тежкия път на гурбетчийството
Автор: Кънчо Пеевски
Той е градинар в Унгария, докер в пристанището на Ню Йорк, строител на железопътни линии в южните американски щати. Заедно със своя сънародник от с. Врабево Стратю Стойчев и други българи, гърци и хървати попада в селището Бонфил на щата Монтана.
Там вечер и през свободното си време хърватите обичали да се развличат с хвърляне на камъни, но на Дончо тези занимания му се стрували обикновени и момчешки. Веднъж опитал и хвърлил камъка с три метра по-далеко от най-силния хвъргач. Но не се увлякъл от това състезание, а все търсел начин да привлече някого да се борят...
При търсене на работа Дончо и Стратю попаднали в селището Маялсити (също в Монтана), където безработни се навъртали около гостилницата на един американец. Там Колев пак продължавал да търси някого да се бори и изобщо да прояви силата си. Това най-често ставало с хващане на ръцете върху маса и натискане или с хващане с по един пръст и теглене. При всички случаи винаги побеждавал и правел силно впечатление на присъстващите.
В гостилницата често се говорело за борба и боксьори. Собственикът успял да убеди българина да излезе на официална борба не с кого да е, а със самия шампион на щата, по произход швед.
Дончо дори нямал собствен екип, затова взел от местния спортен клуб трико под наем. Гостилничарят добре преценил неговите възможности и ръководен от собствените си интереси, кредитирал българина за всички разноски по разгласяването и подготовката на състезанието.
В уречения час се събрали около двеста души. Дончо, заедно с цяла група българи, отишъл по-рано от другите и с голямо нетърпение и вълнение очаквал борбата. Само неколцина от публиката го познавали и затова предварително никой не му ръкопляскал, докато при появата на шампиона веднага се разнесли приветствени възгласи.
Българинът не се смутил, защото бил уверен в силите си, но малко се стеснявал – това било първото му официално появяване. И не от страх, а от чувство на стеснителност в началото той само се отбранявал от атаките на противника си.
Предварително условие между двамата борци било да се борят докрай – който издържи. Отбраната продължила 25–30 минути, когато публиката започнала да губи търпение и да недоволства от начина на борба. На шведа за първи път му се случвало подобно нещо и се озлобил. Издебнал изгоден момент и ударил българина в носа, като го разкървавил. Тогава Дончо се ядосал от нечестната игра на противника си и въпреки големите болки и шурналата кръв, веднага взел инициативата.
Зрителите започнали да му ръкопляскат и симпатията към него се увеличила. Все по-ясно ставало, че двубоят клони в негова полза. Противникът му се изморил много и като видял неуспеха си, за да не излезе победен пред публиката и за да не пострада славата му на шампион, побързал да поиска прекратяването на борбата с равен резултат. Дончо се съгласил, защото и без това на всички зрители станало ясно, че той е по-силен.
Така първата официална среща на нашия сънародник в Маялсити го импулсирала да се отдаде по-нататък всецяло на борбата. И заслужено идва онзи миг в центъра на Париж, когато вече като Дан Колов тържествено препасва най-високото отличие на борците – Диамантения пояс.
