Много интересни военни снимки на своя дядо Гроздан Миленков Лилов е изпратил за нашия конкурс „Спомени от стария албум“ Богдан Грозданов от шуменското село Царев брод.
Неговият близък родственик (сн. 1) е роден на 4 март 1889 г. в с. Загъжене (дн. Добравица), общ. Своге. Той взима участие във всички войни, водени от 1913 до 1918 г. Сражавал се е по бойните полета на Одринска Тракия, Македония, Косово поле и Северна Добруджа. Бил е и заложник в Турция. „Имаше много медали, сред които Георгиевски кръст за храброст с мечове, връчен му лично от цар Фердинанд“ – уточнява внукът Богдан Грозданов.
След войните дядо му Гроздан се установява в родното си село, където създава семейство с Иванка Славкова. Раждат им се двама сина и една дъщеря. Съпругата му обаче умира млада и той се жени втори път за Велика, от която има още една дъщеря. „Той бе добър и уважаван старец и доживя до 96-годишна възраст. Почина на 7 март 1977 г.“ – пише ни неговият внук.
Втората снимка е правена, докато баща му – Митко Грозданов, е бил в отпуск преди да замине за фронта (сн. 2). Той е роден на 20 април 1922 г. в с. Загъжене. Служил е в София, в учебната батарея на ШЗО на Негово царско величество цар Борис ІІІ. Сражава се по бойните полета на Втората световна война.
На фотоса до него е съпругата му Райна от с. Добърчин, общ. Своге, До нея е сестра й Дилка. Мъжът с униформата, отляво на бащата на Богдан Грозданов в, е Симо Динов, съпруг на другата сестра на майката на нашия читател – Божура, която е застанала до мъжа си.
На друга една от фотографиите Митко Грозданов е седмият от ляво надясно, а школникът, който държи коня с лявата си ръка, се казва Стефан и е първи братовчед на съпругата му (сн. 3). Той успява да се върне от фронтовете на Втората световна война жив, но в същото време и много болен.
Стефан е и първият вляво на снимката, правена след войната във военния санаториум в с. Искрец (сн. 4), където се лекува, но само година по-късно склопя очи завинаги.
На последната фотография виждаме войниците в пълно бойно снаряжение да тръгват на учение (сн. 5). Сред тях е и бащата на Богдан Грозданов.
Съпругата му дочаква завръщането му от фронта. Двамата заживяват в Загъжене, като през 1946 г. се ражда синът им Стефан, а през 1950 г. и Богдан. Семейството решава да се премести в с. Царев брод, Шуменско, където през 1954 г. се сдобиват и с дъщеря – Маргарита.
„Татко работеше като строител, а майка ми – в лозарска бригада. Татко почина на 16 декември 1997 г. на 67-годишна възраст, а мама – на 22 октомври 2013 г.“ – пише ни Богдан Грозданов.
Той изтъква, че родът му е много голям и пръснат из цяла България. Сред потомците на фамилията има много военни, учители, лекари, машинни и строителни техници и др.
Бележка на редакцията: Ако изпращате за конкурса ни оригинали на снимките, посочвайте телефон за връзка и коректно точен адрес, на който ще ви ги връщаме, след като ги публикуваме при нас. Защото тяхното място е в семейните албуми.
