Людмил Ангелов на Международния Шопенов фестивал във Варшава
01 Август 2016, Понеделник
Той живее от 22 години в Испания и е най-добрият интерпретатор на Шопен
Сред най-очакваните събития на тазгодишния Международен музикален фестивал „Варненско лято“ бе концертът на прочутия пианист Людмил Ангелов. Той е носител на множество престижни отличия, сред които е и Голямата награда в най-значимия клавирен конкурс в света „Пиано мастърс“, провеждащ се в Монте Карло.
Българинът от 22 години живее и работи в Испания. Той е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата. Основател е и на фондация „Пиано Екстраваганца“, която става организатор на ежегоден международен музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София.
Във Варна той зарадва любителите на класическа музика със съвместна изява с Кралския холандски оркестър „Концертгебау“, чиито солисти са знаменитите цигулари Веско Ешкенази и Хенк Рубин и един от най-популярните виолончелисти на Стария континет Фред Еделен.
Людмил Ангелов е роден на 27 юни 1961 г. във Варна, в семейството на изтъкнати музиканти. Баща му е прочутият диригент Михаил Ангелов, а майка му е оперната певица Мария Димитрова. Бъдещият маестро застава за първи път зад клавишите на пианото още на шестгодишна възраст.
„Музиката винаги е била свързана със семейството ми и някак си естествено тя стана моята съдба. Моите родители никога не са настоявали да тръгна по техния път, но когато си заобиколен от прекрасните звуци на класическата музика, всичко идва от само себе си. На първия ми урок по пиано обаче ме заведе баба ми, така че благодарение на нейната подкрепа тръгнах по този път“ , разказва сънародникът ни за сайта classical-bg.com.
Людмил учи в столичното Национално музикално училище „Любомир Пипков“ и още с първите си концертни изяви показва качествата си на голям артист – техническа брилянтност и артистично себеотдаване. През 1972 г. печели първия си приз – Първа награда на конкурса „Светослав Обретенов” , а през следващата година е сред отличените във „Виртуози на клавирната музика” в Прага. Въпреки успехите си, докато е в гимназията, талантливият нашенец често мисли да се откаже от музикалната кариера.
„Мислех да се насоча към дирижиране, композиция. Имах много технически проблеми, които ми пречеха да вървя напред като инструменталист. В началото учителят ми –феноменалният педагог и пианист Константин Станкович, беше песимистично настроен, но все пак повярва, че още не е съвсем късно за мен. Всъщност неговата поява беше това, което някак си пречупи нещата и с много упоритост, с много труд, с много всеотдайност от негова страна и много труд от моя страна, нещата полека-лека започнаха да се променят. Той ми даде най-добрия съвет, който никога не забравих: „Пианото ще ти бъде най-добрият и най-верният приятел“, спомня си трудните дни талантливият музикант.
След като се дипломира и печели поредния конкурс „Сенигалия“ в Торино, Людмил се записва да следва „пиано“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, където отново работи под ръководството на Константин Станкович, както и на изтъкнатите преподаватели Виктория Спасова и Людмила Стоянова.
„По онова време бях „рядка птица” – малко встрани от артистичния живот на съучениците ми. В Академията бях единственият студент, на когото разрешиха да не ходи на лекции. Явявах се само на изпитните сесии. Случи се така, че последната година в един ден свирих две различни програми. Сутринта – за годишния изпит по пиано. Следобед – за държавния. Години наред Станкович работеше с мен изключително интензивно.
Благодарение на него успях да тръгна „от нулата” в сравнително късен етап от развитието си. Аз също положих много усилия, но си струваше“, добавя Людмил.
Докато е студент, бъдещият маестро е привлечен от музиката на великия Фредерик Шопен. Младият български пианист вече е признат за най-добрият интерпретатор на полския гений в цяла Европа.
„Всички големи имена на пианото са се докосвали до неговата музика. Тя е крайно емоционална и изтъкана от сантимент. Но за да влезеш в кожата му, ти е необходима духовна, кармична връзка с него. Всички свирят Шопен, той е много обичан автор, може би най-популярният сред пианистите. Ала малко са тези, които са влезли в душата на този композитор“, категоричен е той. Признанието не закъснява и през 1985 г. той става първият българин лауреат на Специалния приз на престижния конкурс „Фредерик Шопен“, който се провежда във Варшава.
Това обаче е само началото на „връзката“ на българския пианист с великия полския композитор. През 1987 г. Людмил Ангелов представя цялото клавирно творчество на Шопен в цикъл от дванадесет концерта. За това уникално по рода си постижение той получава отличието “Млад музикант на годината” в България.
През следващите години българинът взима участие във всички най-значими Шопенови фестивали, като най-големите му изяви са през 2010 г. по случай 200-годишнината от рождението на композитора. Тогава за една седмица изнася два грандиозни концерта, наречени с музика на Шопен в Севиля и Мадрид.
През 1990 г. е дебютът на Людмил Георгиев зад граница – в Ню Йорк в прочутия небостъргач Линкълн център. Същата година той е отличен на престижния международен конкурс за пианисти в Палм Бийч, Калифорния.
Политическите промени в България и икономическите трудности след 1989 г. обаче принуждават младия музикант да напусне родината. През 1992 г. той заминава за испанския град Толедо, където е поканен за преподавател в местната консерватория. След четири години нашенецът става основател на местния Международен музикален фестивал. „В стремежа си да популяризирам българската култура, през годините съм канил много изявени наши състави и солисти – Софийска филхармония и Камерен ансамбъл “Софийски солисти”, казва българинът.
През следващите години той е аплодиран от публиката в залите на Берлинската филхармония, „Плейел” и „Гаво” в Париж, „Херкулес” в Мюнхен, „Концертгебау” в Амстердам, Операта в Монте Карло, „Брукнерхаус” в Линц, „Аудиторио насионал” в Мадрид, „Аудитори” в Барселона, „Палау” във Валенсия, Двореца на музиката в Атина, Националната опера KBS в Сеул.
Виртуозът на клавишите свири под палката на такива изтъкнати диригенти като Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Фьодор Глушченко, Джордж Пехливанян, Жoзeп Понс, Педро Халфтер, Енрике Гарсия Асeнсио, Емил Табаков и Георги Димитров.
Наградите за българина продължават да валят. Сред тях се нареждат и престижните „Уърлд пиано мастер тур“ в Кан през 1997 г. и мечтата на всеки пианист – приза „Пиано мастърс“ на фестивала на класическата музика в Монте Карло. Той е връчен на сънародника ни лично от тогавашния принц на Монако – Рение, на бляскава церемония през 1999 г.
„Фестивалът в Монте Карло е с много стара традиция, там са свирили най-големите изпълнители, публиката е изключително компетентна и цени музиката. За мен беше голяма чест, че един българин получава наградата, която е връчвана на пианисти като Марта Аргерич и Алексис Вайсенберг“, спомня си с гордост Людмил Ангелов.
Маестрото обаче не забравя откъде е тръгнал към световната слава и редовно се завръща в България, за да помага на младите ни таланти. Ежегодно той прави майсторски класове в Софийския университет „Климент Охридски“ и Нов български университет. А през 2011 г. полага основите на столичния фестивал „Пиано Екстраваганца“, чиято основна цел е възстановяването на световното музикално наследство, като се популяризират музикални произведения от неизвестни на публиката композитори, които са с висока художествена стойност.
„Редом с Моцарт, Бах, Бетовен и Брамс има и много други, които не са имали късмета да бъдат познати на публиката. Може би вина затова имат и музикантите, защото не са ги изпълнявали достатъчно. И това е мисията на този фестивал“, пояснява българинът.
Свободното му време също е посветено на музиката. Людмил е от трийсетината членове на затворено интернационално общество, нагърбило се със странна задача – да възстановява и запазва културното световно богатство в класическата музика или по-точно да издирва потънали в прах партитури на не толкова известни композитори. Изравят ги из най-затънтените архиви на библиотеки и съмнителни антиквариати. Групата събира партитури, понякога издавани по веднъж, често през XVIII и XIX век. За да приемат още някого в кръга си обаче, трябва всички да са съгласни.
„Не искаме да правим бизнес. Някой ден, когато нас ни няма, ще остане това, което сме събрали", обобщава каузата си Людмил Ангелов.
