Някога обредът се е изпълнявал по Голяма Богородица, днес се прави след жътва
Няколко възрастни жени от великотърновското село Хотница, с помощта на местното читалище „Светлина“ правят невъзможното, за да съхранят старите български народни традиции. Наричат ги хотнишките баби. Обединява ги любовта към фолклора.
Заедно са от 1970 г., когато за първи път е създадена групата им за възстановяване на традиционни празници като Бабинден, Трифон Зарезан, Сирни заговезни, Благовец, Великден, Гергьовден, Германчо, Ходене на росян, Плетене на брада, Хотнишка тлака, Хващане светец за нова къща, Годеж и др.
Имат възстановени и показани по различни телевизии близо 30 народни обичая. През 2008 г. Бабинден е официално признат от ЮНЕСКО за едно от живите съкровища на България. В същата година „бабите“ издават диск, който, покрай точно този обред, показва културната идентичност, характерна за Хотница.
Групата е носител на много награди – златни и сребърни медали от съборите в Копривщица, Рожен, Неделино, Рибарица, Варна, Русе и др.
Един от най-тачените обичаи в прочутото покрай тези колоритни жени село се казва „Кравай от новото жито“.
„Няма нищо по-голямо от хляба, уважението и преклонението пред него е позабравено днес, в епохата на полуфабрикатите и хранителните заместители. Затова възстановихме с възрожденски пламък тази стара традиция, дошла от древни времена. А също и заради нашите деца и внуци – да им покажем на младите за дългия път на хляба, от сеитбата на житото, през неговото зреене, през жътвата, та чак до софрата. Обичаят някога се е изпълнявал по Голяма Богородица, но сега, в по-ново време го правим веднага след жътва“, казва Наташа Пенова, секретар на читалището в Хотница.
Според традицията, от първото смляно жито се опича специален кравай, чието тесто се замесва с билки от ливадите и градините – чубрица, мащерка, магданоз, копър, девисил. В средата на готовия кравай се слага сребърна пара и привързано с червен конец букетче от здравец и босилек и три петльови пера.
В определен ден домакините канят в дома си съседи и роднини. Краваят се изнася на широка дървена лопата на двора. С песни и наричания жените честитят новия берекет.
Гостите също носят дарове – ябълки, лук, орехи, чесън, бонбони, като ги пускат в ситото. Стопанката вдига високо кравая – всички се прекръстват и казват заедно молитва до Бога за здрава и плодородна година. Домакинята отчупва от хляба и дава на всяка от жените, благословили този дом.
Кравай от новото жито, омесен с благослов и обич от хотнишките баби, поднесен с уважение и почит – това е като хапка с живителна сила.
За да възстановят „Кравай от ново жито“, жените са събирали информация от местния читалищен архив и са се консултирали с етнографи. Такъв (или подобен) обичай някога е имало във всяко село, защото старите българи са гледали на земеделския труд с почит и уважение.
Има обяснение и за трите пера в букета върху кравая. Някога, след приключване на работата по къра, около Голяма Богородица хората колели червен петел и приготвяли от него чорба, наречена курбан харман. От птицата запазвали най-цветните пера от опашката, които привързвали към цветята. Ритуалът се изпълнявал няколко поредни дни, докато не се изредят всички къщи в селото. От първия до последния харман не се дава жито назаем – да не излезе берекетът.
