Д-р Христо Момчилов е прототип на един от героите в романа „Иван Кондарев” на Емилиян Станев
Автор: Мария Симеонова
Благотворителността и спомоществователството в будния Еленски край имат дълбоки корени. Кога и как е започнало дарителството, не се знае, но най-ранните сведения са за Василий, поклонник от Елена, записан в третия Зографски поменик за дарителството от 1527-1728 г. Наскоро излезе книгата на проф. Панайот Панайотов за дарителите от Еленско, в която са включени над 1589 имена, без да се броят анонимните.
Сред бележитите личности с щедри сърца, работили в полза на своя роден край, помагали със собствени средства и имоти, са Иларион Макариополски, д-р Димитър Моллов, проф. Стефан Бобчев и най-големият дарител в историята на балканското градче – д-р Христо Момчилов, завещал над 1 200 000 лв. за въздигането на населеното място.
„Аз си отивам, нека имате спомен от мен, ето вземете всичко, което имам, и направете онова, за което и аз съм мечтал. Постройте централа, направете баня, дайте светлина и здраве на гражданите. Това е била моята професия – към светлина и здраве съм се стремил в живота си; светлина и здраве искам да има и след живота ми”. Това са последните думи на д-р Момчилов, който в предсмъртните си часове завещава на родния си град, на хора и институции пари и имущество за около 4 милиона лева за културни и благотворителни цели.
Когато умира, еленският благодетел е само на 55 години. Завършил е медицина в Париж, а преди следването – Търновската мъжка гимназия, с отличие. По-късно в чужбина специализира очни болести и обща хирургия. Името му на добър специалист е известно не само у нас, а и извън страната. За чудесата в лекарската му практика, като се имат предвид условията на работа по това време, и до днес се разказват легенди.
Заради големия авторитет, с който се ползва, са правени опити да бъде привлечен за политическа дейност, но той отклонява предложенията, като смята, че няма по-добро обществено дело от лекарската работа.
Съдбата обаче отрежда на способния лекар фатален край, и то в разцвета на кариерата му. На 20 август 1928 г. на стъмване в домашния му кабинет в Елена влизат трима младежи, уж за медицинска помощ. След като преглежда единия, другите двама насочват револвери към доктора и му искат 50 000 лв. При внезапната поява на прислужницата в суматохата д-р Момчилов успява да побегне навън, но четвърти нападател с два изстрела го ранява тежко на стълбите.
След два дни „при небивало стечение на народ от града, околията и другаде”, както пише местният официоз „Еленска защита”, обичният доктор е погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Опелото е извършено с участието на 14 свещеници .
Сред тримата еленчани, които д-р Момчилов упълномощава да се разпореждат със средствата според завещанието, е братът на писателя Петко Ю. Тодоров – Христо, проф. д-р на философските науки. Има и обекти, които са изпълнени според последната воля на починалия с пари, оставени на разпореждане. От тях още на следващата година в махала Неювци, на 2 км от града, е построена чешма за 15 000 лв.
Докторът имал частна практика в Бяла, Трявна и в родния си град, а от 1904 до 1908 г. е на държавна служба като околийски лекар в Елена. Следват две години работа в Клементинската болница в София, а след това идва ред на специализацията в Париж.
По време на Първата световна война д-р Момчилов е началник на Втора полева болница при Дунавската дивизия. Вместо да остане в София, където му предлагат професорска катедра, избира родния си град за свое житейско и професионално поприще.
По негово време медицинското обслужване в града е издигнато на висота. Именитият доктор притежава един от първите у нас частни рентгенови апарати. Способният хирург прави едно от първите за времето си отваряния на черепна кутия, а като очен лекар е известен и извън страната, най-вече в Румъния. Всеизвестно е, че когато цар Фердинанд отишъл да лекува очите си във Виена, лекарят се обърнал към него с думите: „Защо сте дошли тук, след като в България имате д-р Момчилов?”.
Завещаният на еленската болница инструментариум е истинско богатство за ония бедни години. Той е донесен от специализацията на доктора в Париж, от Швейцария и Австрия и с него в еленската болница работят до 1950 г. Силно впечатлена, място в спомените си за този факт е отделила покойната вече медицинска сестра Йорданка Минчева.
„Негов беше и рентгеновият апарат, който и по наше време работеше в пълна изправност… Имаше и четириканален пантостат – едно голямо предимство за времето си… Много богат беше и очният инструментариум, нареден в четири метални инструментални шкафа. Имаше и много други инструменти от висока класа.
Когато обаче излезе министерско постановление да се прибере всякакъв вид инструментариум, намиращ се в малките болници, всичко беше предадено на съответните отделения на окръжната болница. На д-р Ганев, завеждащ окръжното очно отделение във В. Търново, му светнаха и засияха очите от възхищение, като видя очния набор със сребърните рамки и блестящия очен инструментариум”.
На Еленската община д-р Христо Момчилов завещава 300 000 лв. за електрификация, а за построяването на градска баня сумата е 200 000 лв. Електрическата централа и хигиенното съоръжение са открити на 17 август 1930 г. от градския кмет Кирчо Чимширов, който в словото си припомня предсмъртния завет на д-р Момчилов. Сградите им са разрушени чак през 2005 г., въпреки че доста преди това вече не се ползваха по предназначение.
Отиването на баня някога било празник и ритуал, особено за жените. Те тръгвали с чанти, пълни с дрехи. Престоят им там траел с часове. По-първите дами използвали жени телячки.
И понеже къпането в банята било новост, на окъпаните им честитили банята, така както се честитят нови дрехи, обувки, именни и рождени дни, отбелязва Васил Славов в книгата си „Щрихи от бита в Елена през първата половина на XX век”.
Приживе, още през 1926 г. д-р Момчилов предлага на еленското дружество „Здравец” да се сдобие със собствена сграда за детска здравна колония. Като лекар, добре запознат с оздравителното влияние на местния климат, той предлага тя да се издигне на „място доста гористо”, с „достатъчно чиста вода, южно изложение и запазено от ветрове”. Дори и в предсмъртния си час той не забравя тази своя мечта и оставя 200 000 лв. за осъществяването й.
Хората не чакат дълго и на 6 юли 1930 г. в махала Горни Чукани, кацнала над самия град, е положен основният камък на сградата за детска колония. През 1960 г. в нея е настанено климатично училище за деца, предразположени или преболедували от гръдни болести, страдащи от астма и жлези. Тъй като стаите не стигат, се достроява за година време училищна сграда. До 1980 г. в климатичното училище се обучават и лекуват 1068 ученици от четвърти до осми клас. През 1984 г. то е закрито.
В годините на прехода сградата е предоставена като станция за отдих на завода за стъкло. Ремонтът обаче приключва до определен етап, а от 1991 г. училището на практика е без собственик и започва неговото разграбване и рушене. Днес общината прави всичко възможно да си върне собствеността, което се оказва дълга и трудна съдебна процедура.
Най-големият дарител в историята на Елена оставя и къщата, в която живее, за обществени нужди – на еленското туристическо дружество „Чумерна”. Така туристите в малкия град са едни от първите, които се сдобиват със собствен дом. Тази уникална и с архитектурата си сграда и днес продължава да е административен център на дружеството.
В туристическия дом от незапомнено време стои портретът на благодетеля на града. Преди години чистачката си спомня как заварила турист от Добруджанския край коленичил пред него, да се кръсти като пред икона. Човекът обяснил, че от рождение бил напълно сляп и едва 15-годишен намерил спасение при еленския лекар, който за кратко време го излекувал.
Благодетелят оставя пари и за сценичното подобрение на читалищния театрален салон, за набавяне на пиано и пр. За градското читалище завещава 300 000 лв., на двете църкви в Елена – по 25 000 лв. Още 100 000 лв. са оставени за образуване на фонд, от лихвите на който да се възнаграждават отличили се ученици от еленската гимназия.
Отделно докторът предоставя цялата си библиотека на Медицинския факултет при Софийския университет, а със 100 000 лв. се учредява фонд към Академията на науките, от лихвите на който ежегодно да се присъжда награда за отличил се околийски лекар.
Усещайки, че времето му не стига да изброи всичко в завещанието, д-р Момчилов оставя недвижимите си непокрити и покрити имоти, намиращи се в районите на Еленската околия, на съответните общини. Той не забравя и хората, с които е работил, като на дългогодишната си прислужница оставя къщата си до Часовниковата кула.
За заслугите си към родния край посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Елена”, а писателят Емилиян Станев увековечава образа му в романа „Иван Кондарев”, в който еленският дарител е прототип на д-р Янакиев.
