Ирландка учи на доброта децата в Ново село

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Елинор Адамсън събужда креативността и учи на доброта и позитивизъм децата във великотърновското Ново село. 50-годишната лъчезарна дама от началото на тази година е ръководител на Центъра за работа с подрастващи в селото, което е припознала за свой втори роден дом преди близо 6 години.
“Този център е моето трето дете. Двамата ми големи синове - на 26 и 27 години, останаха в Лондон, където имат свой живот, а децата на Ново село са новите ми рожби. Затова не мога да ги оставя и постоянно поръчвам и плащам за тях материали за обучението и развиването на талантите им.

Някои от нещата ги доставям от Лондон - предимно материали за рисуване, бои за стъкло, театрални и маскарадни костюми. Други от нещата, които са ни необходими, ги купуват и изпращат приятелите ми от Великобритания. Отзовават се и новите ми български приятели тук, активно помагат и англичаните, нали сме новите българи и трябва да сме общност. Важното е да оборудваме центъра с всичко необходимо за развитието на децата и младежите. Струва си, защото те са прекрасни”, споделя Елинор Адамсън.
Когато преди две години е създаден Центърът за работа с деца и младежи в Ново село, великотърновската община дава пари за ремонта на помещенията и доставя две джаги и две топки. Всичко останало е дело на Ели, както я наричат местните хора.

Новоселци разказват, че благодарение на чужденката самите те едва сега разбират за неподозираните таланти на децата си. Под ръководството на ирландката малчуганите изработват бижута, правят градински орнаменти, оригами и кусудама, учат се на различните техники на рисуване, пеят, рецитират.
Най-важното е, че малките българчета се учат да бъдат себе си, да отстояват личността си, да преодоляват агресията, да решават междуличностните си спорове.
Близо 20 години ирландката е работила в кризисни центрове в Лондон с проблемни деца и младежи. Има диплома за висше образование по специалността “Неформално и обществено образование” и сертификати за завършени колежи по специалностите “Изкуства и социални науки” и “Преподаване на английски език като чужд език”, говори добре и разбира перфектно български език.

Елинор и съпругът й Пол идват в България съвсем случайно. Двамата обичат пътешествията и при една от екскурзиите със семейния кемпер в континентална Европа техни приятели им предложили да минат и през България. Семейство Адамсън не знаели нищо за страната ни.
“Тук е много красиво, запленена съм от всичко - от природата, хората, климата. Не му мислихме много и с Пол решихме да продадем къщата ни в Англия и да си купим дом тук. Обиколихме много градове и села в България.

Влюбихме се във Велико Търново, но искахме да живеем в къща. Хареса ни Ново село и така вече шеста година. Всичко, от което човек се нуждае, го намерихме в това село.
Има библиотека, читалището е прекрасно, хората са гостоприемни. Животът е евтин. Това е мястото, подсказа ми го сърцето и не ме излъга”, бавничко, но на прекрасен български разказва Елинор Адамсън.
Ирландката учи нашия език основно от съседите си на принципа проба, грешка, и с ровене в интернет. Казва, че сега много й помага комуникацията с децата в центъра, който ръководи.

Семейство Адамсън се издържа в Ново село от малката заплата, която Елинор получава, и с парите от продажбата на имота си в Лондон. Пол е работил в полицията и след това в пощата на Острова, а тук все още е безработен и безплатно помага на Ели за центъра.
Ели е от учителско семейство. “Баба ми и майка ми бяха учителки. Да се занимавам с деца е програмирано в моите гени. Винаги съм искала това и сега съм щастлива, че го правя и с българските деца. Дълги години се занимавах по социални програми с проблемни деца в Лондон. Сега пак съм в социалната сфера, но тук децата са по-добри, с тях се работи по-лесно.

Обичам да работя с деца. Да знаете, че вашите проблемни деца са по-малко проблемни от бандитчетата в Англия”, обяснява ирландката.
Според нея това се дължи на все още запазените ценности в българското семейство.
“Българите така устройват и развиват живота си, че винаги децата са в центъра. Постоянно мислят и се грижат за тях. „Всичко е за децата”, така казвате българите и сте много прави. Тук семейството е по-важно от работата, докато в Англия не е така. Там кариерата е на първо място и това ощетява децата”, коментира експертката по проблемни деца и неформално образование.

През лятото всеки ден в нейния център за занимания идват не по-малко от 20-25 деца.
“Чрез играта и заниманията ние намираме себе си. Аз не съм им учител. Това не е училище. Тук сме приятели. Наблюдавам ги, помагам им да общуват помежду си, да решават проблемите си. Заедно преодоляваме конфликтни ситуации. Карам ги всеки ден по 15 минути да рисуват емоциите си. Така те несъзнателно изливат на листите какво мислят, какво ги мъчи, какво си мечтаят и заедно работим нещата да се случват. Важно е да си приятел с децата, така те стават добри и отговорни, а не бандити. С децата трябва да се говори за всичко, не трябва да има забранени теми”, обяснява Ели.

За петдесетия си рожден ден Елинор си подари поредната татуировка (това е една от слабостите й), но този път я направи в България. “Моите татуировки са жизнерадостни. Обичам природата и древногръцката богиня на земята-майка Гея. Затова по ръцете ми са изрисувани много лиани с цветя, дълги и преплитащи се като живота.
Човек трябва да се учи на мъдрост от природата, затова си направих и огромен бухал, но той е мил и като го гледаш имаш усещането, че ще ти се усмихне. Обичам живота и усмивките. По гърба също съм с татуировки за природата. Земята, природата, доброто - те са завинаги”, разказва ирландката.

Казва, че първият татус си направила, когато била на 32 години, и не знае колко татуировки има по тялото си. Сега за юбилея ирландката си татуира на китката Carpe diem. Това е популярен израз на латински от поема на Хораций. В превод означава „грабни момента”, „живей днес”. Такава е и ирландката Елинор Адамсън от великотърновското Ново село.

Новата българка с бързи темпове усвоява българското градинарство. В Лондон да има своя градинка е било невъзможно, но в Ново село лехите с домати, чушки, лук и картофи, както и кътчетата с градински подправки и плодните дръвчета са си истинска реалност.
Миналата зима Елинор и Пол дори отгледали прасе, но не като домашен любимец, а за пържоли и суджуци. “Всичко вече мога да правя. Съседите ме научиха. Правих свинска мас, мога да готвя пача. Всичко е хубаво, когато си с приятели и позитивни хора без значение на кой край на света си”, не спира да се усмихва ирландката от Ново село Елинор Адамсън.


В категории: Общини , Горещи новини