Етнографски музей на открито „Етър” възпроизведе Богоявленски ритуал – такъв, какъвто са ни го завещали дедите
Автор: Силвия Горанова
Йордановден е. Според традицията, православен свещеник хвърля светия кръст в течаща вода и който го хване, ще е здрав цяла година. На Богоявленските ритуали в страната се събират доста хора, но още повече не успяват да присъстват или предпочитат да гледат в новинарските емисии на телевизиите какво се е случило и кой е успял да вземе кръста от ледените води.
В Етнографски музей на открито “Етър” преживяването на Богоявление беше различно. Каква е разликата? Неговата естественост, казват от музея. И уверяват, че зрители в този ритуал при тях няма, тъй като всеки го съпреживява. Затова и здравето тази година ще споходи всички, посетили музея.
Споделяме фоторазказа на ЕМО „Етър”, дано прекрасните снимки на Любомира Иванова докоснат и вашите сърца. Насладете им се!
Нито преспите сняг, нито стелещата се от небето бяла пелерина, нито брулещия вятър имаха значение в този ден. Както не са имали значение за хората в миналите векове, чиито бит пресъздава “Етър”. Колкото по-студено, толкова по-добре. Колкото повече сняг се изсипва, толкова по-здрава ще е годината.
Носена бе мълчана вода, наречено бе тайно желание, изхвърлена бе старата китка и заменена с нова, а менците за вода бяха окачени на специално място и покрити с кърпа.
По време на това семейно преживяване стана ясно, че годината ще е плодородна . Така вярват хората, когато китката, с която ръси попът, замръзва. Не стане ли това, меко ли е времето - ще има болести. На Богоявление в “Етър” температурите бяха такива, че болестите избягаха надалеч.
От ритуала стана ясно, че докато жените в къщата палят пещта, за да пекат питите и наклаждат огън за гозбите, мъжете отиват да извадят кръста, хвърлен в течаща вода. Който успее да го хване, здраве и берекет носи у дома.
На Йордановден е хубаво да се кръстят малките бебета. Едната питка се слага на софрата през деня, втората се прибира за вечерта, а третата се поставя на прага с менче вино, та който мине да опита.
На софрата се слага “каквото Бог дал”: прясна пита, сарми със зеле, чушки пълнени, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино. Бог много е дал и все тъй да дава.
Ритуалът, преживян от екипа и гостите на музея, бе предшестван от тържествена литургия. Храмът в музея, наречен “Свето Богоявление”, отбеляза своя празник.
