В отговор на твърденията, че хилендарския монах бил погребан край Асеновград
Автор: Любчо Луков
Бележка на редакцията: През 2014 г. в „Десант“ се разрази дълга дискусия относно произхода и гроба на Паисий Хилендарски, в която се включиха много изследователи. Бяха изказани различни мнения по въпроса, сред които бе и твърдението на Цанко Живков, че хилендарският монах е родом от пернишкото село Кралев дол.
В редакцията ни скоро се получи нов текст в отговор на тази публикация, който сега обнародваме. Всъщност така и не бе сложена точка на спора къде е роден Паисий, така че дискусията остава отворена.
През 2016 г. дадохме гласност на идеята на автора на настоящия текст Любчо Луков да се направи радиовъглеродно датиране на останките, които се установят в гроба, находящ се от източната страна на църквата „Свети Никола" в Самоков, където той смята, че е погребан Паисий. Ето какво ни пише сега Любчо Луков.
Длъжен съм да благодаря на уважавания г-н Живков за неговата благородна рецензия на моята теза относно рожденото място и гроба на Паисий Хилендарски – бащата на нашето Национално възраждане. С много ерудиция и приятелски тон, статията му е образец за джентълменско оспорване на събития отпреди 300г.
Тезата му е допустима, но не е основателна. Казано накратко, Цанко Живков твърди, че в гробницата от източната страна на черквата „Свети Никола“ в Самоков, в гроба на прадядо ми по майчина линия – поп Никола Гушльов, е погребан също монах Паисий, но той не бил Паисий Хилендарски – Възродителя, защото:
1. Възродителя бил толкова беден, че изобщо нямал пари да отиде до Йерусалим и да стане хаджия.
2. Паисий Хилендарски починал и бил погребан в гръцкото село Ампелино, сега квартал на Асеновград.
3. Паисий Хилендарски починал 1773 г., не през 1798 г., защото приживе понякога го болял стомах и имал главоболие и освен това Живков нямал данни къде е пребивавал и с какво се е занимавал Възродителя от 1773 до 1798 г.
4. Твърденията по т.1, 2 и 3 били истинни и защото Паисий Хилендарски бил роден в неговото село Кралев дол, а аз съм бил доспеец.
Ще се опитам да възразя на така изложените мотиви.
Първо. Паисий Хилендарски със сигурност не е бил изпосталял марксистко-ленински парий, който се е хранел с трева, брастувал е клони и коренища, облечен в дрипи, пълен с паразити и т.н. Свещениците и монасите тогава са били на върха на българската обществена стълбица както в интелектуално, така и в материално отношение.
На всички тържествени случаи и празници по една агнешка плешка е била за попа или манастира, при това от всяка къща в селото. Отделно се давало при венчавки, кръщенета и т.н.
Към края на 1878 г., а следователно и сто години по-рано, в България е имало 60 млн. овце и около 3 млн. население. Т.е. на човек средно по 20 овце, които годишно раждат поне по 20 агнета. Или средно на българин са се падали по около 500-600 кг агнешко месо годишно. Отделно са се отглеждали десетки милиони кози, овце,свини, говеда, коне, домашни птици и т.н. Следователно на един българин добивът на месо е възлизал средно по около 3-4 кг дневно.
Хладилни камиони не е имало. Част от добитъка се е продавал извън страната, но за добри жълтици. Според някои автори – и на руската армия през Освободителната война, при това на двойни и тройни цени.
Та от цялото това изобилие на месо – средно по 3-4 кг на всеки неграмотен българин и вероятно толкова млечни продукти, най-знаещият – Паисий, ли е бил най-глупав, че да гладува като куче и за разлика от десетките, а може би и стотици хиляди българи, посетили Божи гроб, само той не е успял да го стори?
Отделно от всичко това, манастирите са притежавали огромни земи и гори, голяма част от тях подарени им от самите султани, с единствената цел да държат по-здраво раята и клира в ръцете си. Рилският манастир е притежавал (до национализацията) почти половината западна Рила и земите около нея – виждал съм документите в централния държавен архив. Става въпрос за стотици хиляди декари земи и гори.
Манастирите са били толкова богати, че са помагали всячески и на останалата част от населението. А тези в Атон пък са били най-богати. Много по-представителен и полезен за църквата е монах или свещеник, който е хранен и облечен добре.
Второ. Пътят от Света гора до Йерусалим с ветроход по море при попътен вятър тогава е бил 2-3 дни, много по-лесен и кратък, от колкото пеша или с кон (магаре, муле, каруца) по суша, а огромната турска военна флота в Средиземно море е поддържала ред. При това монасите от Света гора, както и от другите манастири в Османската империя, несъмнено са водели и придружавали значителен брой християнски поклонници до Божи гроб, които са плащали и техните разноски.
Повече от нормално е именно монасите от Светогорските манастири да са били хората, посещаващи най-често Йерусалим именно като водачи.
Трето. Според статия от г-жа Дженева, която – както и аз – не е от с. Доспей, а е директор от Историческия музей в Асеновград и е родена там, има предположение, че Паисий Хилендарски, който последните десетилетия от живота си живеел постоянно в Самоков, минавайки близо до с. Ампелино със свои придружители от Самоков, починал близо до това населено място.
Но трупът му веднага е бил натоварен на мулето му и придружителите му го откарали в Самоков, където бил погребан, защото такова е било предсмърното му желание и там са били неговите приятели, роднини и единоверци, за разлика от с. Ампелино – тогава изцяло гръцко село.
Т.е. за ампелинци и Асеновград сега е чест даже обстоятелството, че може би Паисий е изпуснал своята последна въздишка някъде там, но именно те и тогава и сега твърдят, че трупът му е откаран и погребан в Самоков.
Възможно ли е Цанко Живков, който е прочел хиляди страници за Паисий, да не е прочел ампелинската версия, според която Паисий умира близо до с. Ампелино, но ампелинци и придружителите му натоварват трупа му на муле и го закарват в Самоков, където е погребан. Не е възможно да не я е чел, но вероятно се надява ние да не сме я чели.
Защо трупът на Паисий е закаран и погребан точно в Самоков, ако ампелинската теза е вярна?
Вероятно защото е родом от тази община, голяма част от роднините му са там и е можел да общува с тях, както и със своите съидейници за освобождение от двойното робство, а като имаме предвид буйната македонска кръв на самоковци-почти всички са били такива. Впоследствие в гроба на Паисий са погребани и други представители на Зографския род.
За нас е важно, че е погребан в двора на самоковската църква „Свети Никола“ и ако президентът Плевнелиев не се бе уплашил да отпусне малко пари за радиовъглеродно датиране и ДНК сравнение на останките в гробницата, досега щяхме да сме приключили въпроса.
Впрочем от евентуалния размер на „бедствието“ се уплашиха и много мастити професори...
Защо Паисий е пожелал да бъде погребан именно в гроба на прапрадядо ми поп Никола Гушльов, дядо на поп Никола Гушльов – учител и наставник на самоковския закрилник Чакър войвода, както пише освободителят на Южна Добруджа и Добрич през 1916 г., краискърският самоковец генерал-лейтенант Тодор Катранджиев в едноименната си книга, издадена 1938 г.
Този негов труд не е преиздаден нито веднъж оттогава, единствено защото пехотната му дивизия, заедно с конната дивизия на генерал Колев при Добрич пленяват превъзхождащата ги многократно по численост 65-та руска армия, състояща се от две уж непобедими казашки дивизии, една сърбохърватска пехотна дивизия и огромен брой румънски части.
Минути след освобождаването на Тутракан конната дивизия на ген. Колев получава заповед от главното командуване на българската армия, на кариер да обърне конете към Добрич, който е обкръжен от огромна армия руснаци и румънци и има опасност да падне всеки момент, като населението му ще бъде изклано, заедно със бранещите го български войници, както се е случило с други селища в този район.
Бог е бил с многострадалния български народ – макар и изнемогвайки, Добрич все още се е държал. Конницата удря руснаци, румънци, сърби и хървати в гръб, а отвътре ги връхлита пехотата на генерал Катранджиев и опълчението от жени, ученици и старци, въоръжени с коси, ножове, брадви и мотики.
Започва страшен кръвопролитен бой, шуртят кърви, часове наред просторът се тресе от нечовешки рев. Нашите хора избиват половината окупатори, другите пленяват. А преди това лично руският цар освещава знамето на първия от тези полкове, когато той преминава Дунава в началото на войната, за да заграби свещена българска земя!
След победата при Добрич нашите превземат Букурещ, там провеждат тържествен парад заедно с германски части, предвождани от ген. Макензе, гонят остатъците от руската армия до р. Серет, където ги разбиват още веднъж и вече съвсем уталожени, в Брест-Литовск по заповед на Ленин руснаците подписват позорния за тях сепаративен мирен договор, с който капитулират безусловно, приемат всички условия на Централните сили и напускат Антантата...
В същата книга, за написването на която са ползвани и други исторически извори, цитирани в нея, авторът най-подробно описва честването в Самоков на празника Света Троица през 1854 г. – една година преди смъртта на Чакър войвода. На този ден в местността Яр-бунар, младият поп Михал, правнук на поп Никола, в чийто гроб е погребан Паисий, и син на поп Никола – духовния учител и наставник на четата, с ръкописен брой на „История славянобългарска“ в ръка, чете най-вдъхновяващите цитати от нея и зове самоковци на борба против двойното турско-гръцко робство.
В същата книга са описани историческите многодневни боеве до Самоков на българската армия през 1382 г., предвождана от цар Иван Шишман на своя боен кон, против превъзхождащите турски сили. Почти цялото пълнолетно мъжко население на Самоков и околните села взима участие в неравните битки. Най-накрая, след многодневни свирепи боеве, царят е убит и войската му-победена...
В безброй самоковски народни песни и предания са описани тези легендарни сражения, смелостта на българската армия и турските зверства. Тях е чувал Паисий от дете и това е причината да ги припомни във великата си „История“.
В коя песен или легенда от Банско или Кралев дол се споменава за цар Иван Шишман? Кога и откъде там са разбрали, че българската държава е престанала да съществува? Имало ли е поне един грамотен човек там преди 300 години? Като се има предвид, че даже Благоевград е създаден от самоковски търговци под името Самоковска джумая (Самоковски пазар), едва ли.
Очевидно за Отец Паисий е било чест да бъде погребан в Самоков в гроба на поп Никола – уважаван, просветен човек и достоен свещеник. Всъщност този мой прапрадядо е родоначалник на много самоковски родове – поне на десетина. Не се наемам да ги изброя, защото може да са и повече, може и да пропусна някой. Между тях са Миташови, Попхристви, Танинчеви, Попмихайлови и т.н.
Четвърто. Според Иван Орманджиев, Стилиян Чилингиров и други безспорни авторитети, „Историята“ има над 50 преписа. Ясно е, че те са правени от различни автори и в различни населени места за нуждите на различни български региони с различни диалекти и говори.
Книжовен език еталон не е имало и всеки автор (преписвач) се е изразявал както знае и може с цел да го разбират земляците му. Има данни, че Паисий е пребивавал и в самоковското село Яребковица на 45 км от Самоков, още повече говорът там е абсолютно сходен с този в един от намерените преписи.
Според проф. Бони Петрунова и проф.Николай Овчаров, по време на многогодишния си престой в Самоков в края на своя живот Паисий е посещавал и Кокалянския манастир, в който в момента със солидна финансова подкрепа от Столична община се извършват някои възстановки от онова време.
За родно място на Омир претендират над 1000 гръцки и малоазиатски селища, след 2000 години така ще бъде и с Паисий у нас. Бог да пази България!
Очевидно е наложително предлаганото от мене радиовъглеродно датиране на останките в гробницата на Паисий Хилендарски в двора на черквата „Свети Никола“ в Самоков да бъде направено, а ако се установят останки на човек, починал в края на юни 1798 г., да се направи и ДНК сравнение с генетичен материал от представители на Зографския род, от който произхожда Паисий.
1/На стр.46 в своята книга за Паисий проф.Михаил Арнаудов изрично пише, че с.Банско е създадено от самоковски преселници в края на 18-ти век. 2/От картата на Ипекската патриаршия, която е просъществувала до 1776г., т.е. 14г. след написването на Паисиевата История, е видно, че с.Банско не е в Самоковска епархия, даже изобщо го няма и извън нея. През 1776г. Цариградската патриаршия закрива с документ Ипекската, документът съществува и сега. 3/В Хилендарската кондика през 18-ти век, издадена през 1998г. от Народните библиотеки на България и Сърбия/защото Хилендар е бил сръбски/, е видно, че в нея с.Банско през 18-ти век ИЗОБЩО НЕ СЕ СПОМЕНАВА, противно на лъжата, тиражирана от дворцовия историограф проф.Йордан Иванов във в-к "Зора" от началото на 1938г. под заглавие: "Истината за родното място на Паисий най-сетне се открива", в която той лъже, че Е ВИДЯЛ В ХИЛЕНДАРСКАТА КОНДИКА ТЕКСТ, за та това, че проигумен Лаврентий довел уж от Банско богати търговци, те подарили много пари на Хилендар, а той за да не се посрами-"Отцовата си кукя в Банско" и значи-и Паисий Е ОТ БАНСКО! Да, ама не-в Кондиката, вижте сами, струва само 5лв. в книжарницата на Народната библиотека-ТАКЪВ ТЕКСТ -НЯМА! И не само, че няма, но и Банско изобщо го няма в нея! 4/ В списъците на училищата в България през 18-ти век-Банско ИЗОБЩО НЕ СЕ СПОМЕНАВА, няма го и през 19-ти век.Т.е. и 100г. след Паисий там не е имало грамотен човек!
