Производствената стойност само на габровската индустрия през 1927 г. възлиза на 608 855 000 лв.!
Автор: Ирена Узунова, уредник в Регионален исторически музей - Габрово
През 2017 г. се навършват 90 години от организирането на Първата габровска мострена изложба, чието изложение е през периода 16–30 януари 1927 г. Сведения за събитието са публикувани в местния вестник „Известия”от Илия Кожухаров, тогава кмет на Габрово.
Идеята на издателите му е: „Тези сведения един ден ще търсят ония, които ще изучават причините за откриването и реализирането на Габровската мострена изложба”.
68 статии информират читателите за предстоящото промишлено изложение, за неговата реализация и резултатите след закриването на изложбата.
Не само Илия Кожухаров подпомага бъдещите изследователи на Първата габровска мострена изложба, предоставяйки им сведения за отзивите в периодичния печат от 1927 година. Независимият седмичен вестник „Северна поща” в юбилейния си брой излиза със заглавие „Главният виновник на изложбата”.
В статията се отбелязва: „Това безспорно е младият и енергичен, уважаван от всички габровци кмет на града Габрово г-н Илия Кожухаров, подпомаган навсякъде от своите помощници г-да Хр. Хесапчиев и Дим. Балканджиев”.
Изданието публикува и кратка биография, защото „нямаме на ръка портрета” му.
Възпитаникът на Априловска гимназия е роден на 31 октомври 1893 г. Завършва софийския Юридически факултет. През 1919 г. е назначен за член на Търновския окръжен съд, който напуска през месец февруари същата година, за да участва в изборите за кмет.
По време на Първата световна войната (1914-1918 г) служи като запасен офицер. Две години работи на длъжност мирови съдия в родни си град. До 1927 г. три пъти кандидатства и печели кметския пост. При първите избори през февруари 1923 г., 26-годишният младеж е издигнат от Конституционния блок, а в следващите - от Демократичния сговор.
При третия си мандат Илия Кожухаров управлява общината „с болшинство от 9 съветника”. Същият вестник го определя: „кмет, борящ се с хиляди мъчнотии, той успява да устрои изложба, която поставя Габрово на неговото действително място като първи български индустриален център”.
Изданието публикува и словото му при откриването на изложбата „Стремежи на Габрово”, отпечатано и в Рекламната книга на изложбата. В изказването си Илия Кожухаров заявява: „Габрово заедно с още два или три града в страната, стоят начело на нашата промишленост и творят произведенията на българската индустрия и занаяти”.
Той характеризира ролята на града на Рачо Ковача като първостепенна в материалната култура на страната. Целта на Габровската Община при организирането на тази изложба е „да се съберат на едно място от произведенията на Габровската промишленост и се покаже пред Българското общество, постиженията, които тя може да даде в даден момент”.
В платформата на Илия Кожухаров за развитието на града е заложена и идеята да бъде създаден мострен музей с произведения на габровската промишленост, където „във всеки момент да могат да се намерят нейните разнообразни мостри”. Първата стъпка към реализация на такъв музей е мострената изложба.
Пресата информира, че се създава Комитет, на чието заседание от 27 декември 1926 г. е решено да се събират предмети за предстоящата изложба. Определя се в срок от 1 до 15 декември същата година те да бъдат предоставени в училище „Неофит Рилски” на местността „Скокова поляна”. Участниците могат да се обръщат за справка към кмета на града или уредникът на изложбата Никифор Димитров.
Събитието, организирано в Габрово, е предварително рекламирано от Варненската търговско–индустриална камара в статия, озаглавена „Посетете Габровската промишлена изложба“, чиято начална дата 16 януари 1927 г. е по повод „откриването на градската електрическа централа „Грамадата”.”
Интересен факт за привличането на повече посетители е съобщението, че пътуването до Габрово ще бъде с 50 % намаление.
Върху страниците на местния и централен периодичен печат се публикуват подробности около откриването на електроцентралата „Грамада” и изложбата, за официалните речи и изказаните благопожелания.
Вестник „Занаятчийска дума” бележи, че на 16 януари габровци с нетърпение очакват събитието. Гражданите са с „весели лица”, „облечени празнично”, очакващи ”да се случи нещо твърде радостно за Габрово”.
Към 9 часа сутринта местното население се събира на площада при моста на „Грамадата”. Сред посетителите са ученици от Априловска гимназия, опълченци и габровски младежи от организацията „Родна защита”. Около 10,00 часа част от тях отиват на гарата, за да посрещнат гостите - министрите Бобошевски и д-р Кулев, народни представители и журналисти от софийската преса.
В новата сграда на „Грамадата”, обкичена със знамена и трикольор, се извършва водосвет. В своята реч министър Бобшевски акцентира:
„Тази инициатива ще даде нов тласък на родолюбивите габровци, които искат да достигнат във всяко отношение чуждата индустрия, живяла и развивала се с векове. Ние днес не присъстваме на едно локално тържество, а на едно общо българско тържество” пише вестник Варненска поща от 17 януари 1927 г.
Министърът прерязва лентата, а певчевски хор запява „Шуми Марица”, след което е пусната в движение машината на електроцентралата.
Следвайки протокола министърът, ученическата музика и гражданите се отправят към училище „Неофит Рилски”, за да бъде открита мострената изложба. Министър Бобошевски отново отбелязва: „Днес ние чествуваме постигнати успехи не на местна почва, а на родната българска индустрия, защото когато кажем „българска индустрия”, пред нас изпъква на първо място балканския градец Габрово, който символизира в себе си родната индустрия”.
Той декларира от името на правителството, че за в бъдеще ще продължат да покровителстват българската индустрия. Неговото пожелание е за всестранно развитие на местното габровско производство.
Кметът на Габрово също апелира и за в бъдеще държавата да бъде все така отзивчива към нуждите на родната индустрия, след което прерязва лентата, а гостите имат възможност да разгледат изложението. В изложбата участват 205 фирми, разделени в 35 бранша. Цъфтежът на Габровската индустрия има своя цифров еквивалент.
Официалните данни сочат, че през 1927 г. в града работят 124 предприятия, които представляват 29 индустриални видове. Използваните от тях водни, парни и електрически машини са равни на 5 474 конски сили. Средствата, вложени в сгради, са 194 000 000, а в машини - 267 500 000 лева.
Производствената стойност на габровската индустрия възлиза на 608 855 000 лева.
Въпреки данните, които се публикуват, българският периодичен печат, отразяващ мострената изложба, констатира, че популяризирането й не е достатъчно.
Към мострената изложба в Габрово е насочено вниманието и на чуждите коренспонденти - Жорж Ато (председател на съюза на чуждите кореспонденти и журналист от в. „Тан”), Тахауер (аташе по печата при унгарската легация и кореспондент на редица чуждестранни агенции по печата). Последният изпраща телеграма до кмета на Габрово, в която се изказва благодарност за радушния прием.
В нея споделя общото мнение на чуждестранните кореспонденти, като бележи: „Единодушно намираме, че габровската Индустрия е направила голям успех. За жалост тя не е известна в чужбина”.
Българската преса отбелязва, че събитието е посетено от около 1 000 души от столицата и провинцията. Сред големият брой външни посетители са и тогавашни и бивши министри: Цв. Бобошевски, Т. Кулев, Кимон Георгиев, Ал. Цанков, Хр. Калфов, Димитър Мишайков, Никола Мушанов, Петко Стайнов и други. Димитър Мишайков е изненадан от съвършенството на изложените произведения.
Апелът на министъра на търговията е: „бих желал всеки да посети Габровската изложба, защото там човек ще се почувствува по-горд в своето национално съзнание и възрадван за бъдещето на родината ни”.
Интересът към Габровската мострена изложба не затихва дори и след закриването й на 30 юни 1927 г. Периодичният печат обобщава, че някогашното занаятчийско производство е заменено от фабричното, разглеждайки подробно текстилния бранш, който заема ¾ от тогавашния Габровски окръг.
Железарската, дърводелската и кожарската индустрия са другата гордост на Габрово. Заключението е, че изложбата отразява „най-разнообразно производство”, „движено от най-усъвършенствуваните машини” и „един организиран национален промишлен труд, осветляван от блясъка на електрическата централа „Грамадата”!”.
