Тук се намира единственото пещерно светилище на богинята Кибела и останки от най-древната европейска цивилизация, но причината за избора на датата е в новата история
Автор: Дина Харизанова
На 1 юни ще се навършат 117 години от селските вълнения и бунта край Дуранкулак, вдигнал на крак през 1900 г. тукашното население срещу въведения от тогавашното правителство на Радославов данък десятък.
През 2004 г. по искане на местните жители е решено тази дата да стане официален празник на населеното място. Дотогава селото празнува на 7 ноември.
Дуранкулак е последното населено място по българското Черноморие, само на 5 километра от северната ни граница с Румъния. То се намира в непосредствена близост да защитената местност Дуранкулашко езеро.
Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Причина за това са много предпоставки, сред които: благоприятното географско положение, здравословният микроклимат, наличието на обилни количества прясна вода, плодородна почва, лесно защитими от нападения територии – острови, блата и пр.
Названието "Дуранкулак" по произход е тюркско, от глаголът dur - спирам (съответно производните му, като отглаголните съществителни durdurmak - спирка, durmak - щанд или duran - оставане) и съществителното kulak - ухо (основно значение). Вероятно наименованието е подсказано от формата на близкото езеро, която напомняла човешко ухо - "при ухото". Същото впечатление се подсилва от едно от допълнителните значения на думата - "kulak" - затлачено, крайно, безпроходно място, което задържа вода, т.е. в случая безотточна долина.
Районът е изключително богат на археологически находки. Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него е имало няколко селища, като първото е датирано на около 7 хиляди години пр. Хр., от ерата на енеолита. Така че цивилизацията на това място е сред най-древните в Европа.
На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки, останали от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол.. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.).
В района на селото се намира единственото пещерно светилище на богинята Кибела и най-големия некропол в Европа. Върху цялата територия на Големия остров в Дуранкулашкото еверо е разположен първият праисторически музей на открито в България.
Сегашното населено място се смята за наследник на постепенно изчезналото през втората половина на XIX век село Карталии, което се намирало недалеч - в низината непосредствено преди къмпинга.
Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода 1913-1915 и остава под румънска власт до 1940 г.