Крепостта е опожарена в началото на VII век от авари и славяни, но продължава да се използва като пристанище. Ранни географи поставят в него манастир „Св.Богородица”, който също е изчезнал
Автор: Силвия Горанова
Зам.-директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф.д-р Иван Христов започна разкопките на полуостров Червенка, в близост до град Черноморец. Това съобщава шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Полуостров Червенка има типична форма на полуостровите по нашето Черноморие – с тясна шийка и разширяваща се част.
Древните оценили тази даденост и нейните възможностите за защита и изградили голяма крепост още през втората половина на V век сл.Хр.
Крепостните стени заграждат площ от 73 дка. Това е най-голямата извънградска крепост в Бургаския залив.
Полуостровът дълго време беше военна база на българския военноморски флот, но след края на Студената война, оставайки собственост на Министерството на отбраната, е напълно разоръжена и това дава възможност на НИМ да започне там разкопки.
Досега археологическите проучванията показаха, че полуостровът е бил плътно заселен в античността. Неголемият, но добре защитен от опасностите в Черно море залив, превърнал укрепената крепост при Червенка в добро пристанище, използвано вероятно при засилен трафик в Созополското пристанище, което отстои на 1 км по море от Червенка.
Крепостта е опожарена в началото на 7 век от авари и славяни, но продължава да се използва като пристанище. Ранни географи поставят в него манастир „Св.Богородица”, който също е изчезнал.
По време на руско- турската война от 1828-1829 г., когато руски военен флот завзема пристанището на Созопол, в Червенка пристигат товарни кораби, които превозват българи към Бесарабия. Затова тук се разполага временен лагер на българите, стичащи се от Странджа и Тракия.
Разкопките на крепостта при полуостров Червенка се извършват от собствени приходи на НИМ и със средства на Министерството на културата.
