Според византийския летописец Теодор Трохинат самата скала и мястото около нея били под мощната закрила на самата Богиня, даваща живота
Автор: Христо Красин
През 80-те години на миналия век сътрудничех на тогавашния окръжен вестник „Нов живот”, Кърджали в качеството си на официален кореспондент за Ардинска община. По това време там работеше незабравимият човек, журналист, писател, историк и общественик Михаил Иванов.
При всяко мое посещение в редакцията, наред с останалите завеждащ отдели, се виждах и с бате Мишо. Той разпитваше за Ардино, подаваше теми за материали, обсъждахме ежедневието както и темата „Орфизъм”, която му беше голяма слабост.
Той можеше с часове да говори за Великата Майка-богиня, за това как тя се самооплождала и раждала светлина и живот. Как от светлината се е появил Орфей, и че Орфей от финикийски език се превеждал като „лекуващ със светлина и звук”.
Унасяше се да описва „орфическите оргии”, жертвоприношенията, любовнита страсти на вакханките, на различните орфичесеки празненства и ритуали. Описваше как фуриите разкъсали Орфей на парчета, изгаряни от унищожителна ревност. И разказваше толкова разпалено сякаш всичко се случваше пред него, пред очите му.
При една поредна среща с Мишо Иванов, той със светнало лице ми се похвали, че е попаднал на един любопитен текст на Тит Ливий, един от най-известните римски историци.
В своето мащабно историческо изследване „ От основаването на града”, именитият римлянин пише, че някои от храмовете и скалните светилища в чест на Великата Богиня-майка са се намирали по западните брегове на река Марица както и по някои от притоците на Арпеза, днешна Арда.
„Ардинска река е приток на Арпеза, следователно категорично може да се смята, че Орловите скали са едно от скалните светилища на Великата майка, създателка на живота. Ти знаеш ли, че тези ваши там скали може да се окажат нещо невероятно”, заключи умислено приятелят ми.
Михаил Иванов каза, че горната страна на скалата, източната е добре видима и ясна. Знае се къде са се правели жертвоприношенията и къде са преспивали болните хора. Но западната страна на скалата крие някаква тайна. Възможно било там да има огромно изображение на Майката-богиня. Но за да се видело, то трябвало да се гледа от отсрещните скатове, които са отвъд Гърбищенския ръкав на Ардинска река.
По онова време гората около скалата бе твърде ниска, а скатовете отвъд гърбищенското дере бяха ливади и ниви. Така че един ден, когато с Михаил Иванов нагазихме по прясно окосената трева отсреща, от към връх Калето Орловата скала се извиси пред очите ни с цялата си могъща снага и величие. Мишо носеше два бинокъла, по-голям и по-малък и един огромен фотоапарат.
По западната скална стена наистина можеше да се различи огромна човешка фигура, сякаш на едро, на едро изчуквана в камъка от огромна великанска ръка. Отделните форми бяха доста замъглени и някак си туширани от хилядолетното въздействие на слънцето, вятъра, водата и студа.
Снимка: Ивайло Мирчев
Бате Мишо се радваше почти по детински, щракаше с фотоапарата и току подвикваше, виж, виж как ясно си личи главата, извивките на таза са малко по-замъглени, а ръцете, ръцете направо са изсечени като че вчера. Огромната скална форма наподобяваше приседнала жена, която беше протегнала ръце към небето. Към небесната синева бе отправила и взора си.
След като изщракахме цялата фотолента, поехме надолу към дерето, за да се прехвърлим отсреща и се изкачим до самата скалата по другия скат. Напалихме малък огън и поседнахме да похапнем. Мишо дъвчеше, но не спираше да говори.
Показа ми мястото на жертвеника върху по-нисък камък в близост до голямата скала. Обясняваше как помощниците на главния жрец нагласяли животното. След приколването, приятелят показваше по кои улеи потичала кръвта, къде се завихряла и пак се спускала надолу.
Жрецът следял внимателно кървавата вада и пророкувал за миналите и бъдни времена, за хората и стихиите. После приятеля ми обясняваше къде долу в ниското, плътно до скалата са нощували болните, дошли да потърсят изцеление на това свещено място.
Показваше къде е бил чучурът с водата. Повечето от болните, след ден, два или три се вдигали свежи и бодри, очевидно възстановени и благославяйки Богинята-майка, се разотивали. Но по няколко дни, до седмица оставали по-тежко болните и жените които не можели да заченат.
Когато получели просветление, че вече са прочистени от болестта или знак, че не след дълго ще имат рожби, те си тръгвали. Освободените места край скалата веднага се заемали от новодошли, които прииждали на върволици!
Според византийския летописец Теодор Трохинат самата скала и мястото около нея били под мощната закрила на самата Богиня, даваща живота. Скалата и мястото около нея били „облизвани от живото творния дъх” на повелителката на живота. На това се дължала и тяхната удивителна целебност.
Около скалата е било оживено целогодишно. При тежки зими наоколо горели множество огньове. Гората постепенно „издимяла”, топлейки болните, а на нейно място се показали голи камъни, които с десетилетията се превръщали в ситнокаменни сипеи.
