Художници от България и Полша обединяват в стенописи по дуварите консерватизма с новаторството, провинциализма с европеизма
Автор: Десант
Продължавайки революционните традиции в село Старо Железаре, там се провежда за трети път Фестивалът на стенната живопис, който тази година преминава под наслов „Отворено село/Селският авангард“.
През целия юли художници ще рисуват по дуварите и ще организират хепънинги.
В началото на ХХ век местните партизани са имали идеята да променят съдбата на жителите. Сега артистите, в мирно време, когато обаче населеното място постепенно изчезва и умира, се опитват да дадат импулс за сазбуждане и нов живот, за красиво бъдеще, за неограничен потенциал на... селския футуризъм.
Общо взето идеята продължава проекта, заложен преди три години с тема: „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”. Целият проект е популярен под названието: „Село на индивидуалности”. Целта е да се предаде нов смисъл на термина „селско изкуство”.
Ключов елемент в тазгодишното издание на фестивала е международният полско-български акцент. Стенописите (мурали) по старожелезарските дувари са създадени от полските ученици от Школата по рисуване „Венци” в Познан, ръководени Катажина и Венци Пирянкови. Не без значение е и връзката с Артистичния университет в Познан, тъй като повече от 90% от артистите, участващи в проекта са студенти там.
Рангът на фестивала расте с всяка изминала година, като интересът към него става все по-голям. Форумът официално е включен в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Предишните две години той роди неочаквани, много позитивни ефекти, откривайки невероятния потенциал, които се крие в тази изразна форма.
И докато майсторите на четката изографисват запустелите сгради и дуварите, местните жители – горди, че селото им се преобразява, се грижат за родните и чуждестранни артисти, като им носят набрани от градините си домати, краставици, дини. За официалното откриване на фестивала пък изпекли баници и други вкусни печива.
В това издание на форума организаторите му от „Piriankov centre for contemporary art“ възнамеряват да изпъстрят Старо Железаре с образи на известни личности, преплетени с местни мотиви, пресъздаващи характера на селото. През тази година със сигурност няма да мине без новите световни лидери Доналд Тръмп и Емануел Макрон в компанията на съпругите си. Ще бъде отдадена почит и на напусналите скоро този свят Леонард Коен, Джордж Майкъл.
Своето място ще заемат и български знаменитости – актьора Георги Парцалев и иконата на българската естрадна музика Лили Иванова. Гостите от Полша пък ще представят незабравимите идоли на полското авангардно изкуство: Катажина Корбо, Владислав Стжемински, Виткаций.
Стенописите не се правят просто като декорация на селото, а като подкрепа и апотеоз на човешката дейност, изтъкват организаторите. В тях има като че ли някакво обещание за промяна, дори ако тя остане нереализирана, както често става.
Надеждата е, че Старо Железаре не само няма да изчезне от картата на България, но и ще се оживи и ще усети още по-голяма известност и благоденствие, повече от колкото за времето на соца, когато тук е пулсирал бурен живот и е имало не 500, а 2500 жители, повече от които млади хора, имало е училище, детска градина, големи магазини, кино, дори стадион. Наричано Малката Москва, през 70-те години е било посещавано не само от Тодор Живков, но и от Индира Ганди и Фидел Кастро.
Днес децата и внуците на старожелезарци живеят в чужбина – в Лондон, САЩ, Берлин.
Но тук сега стават невъзможни неща – като срещите на циганина Иван с Обама, на баба Стефка с Бриждит Бардо или на баба Велика с Кралица Елизабет.
Така е, защото организаторите на фестивала в Старо Железаре залагат на романтична визия за творческа дейност като носител на позитивна утопия и вярата, че „Изкуството може да промени света”.
