Мястото на портата, срината от турците при отстъпването им от България, е известно на археолозите от миналата година. Търсят се сега средства за нейното възстановяване
Автор: Севдалина Пенева
Средновековната крепост Траянови врата датира от 2 век, била е на границата между Тракия и Македония. Строена е от римския император Траян, оттам идва и името й. Служила е като защитен пункт по линията Средец – Ниш – Белград от Константинопол.
На това място, в близост до тракийско селище, е била построена римска пътна станция, наречена Синеум. От него започва Траянoвия проход. Считало се, че този проход бил най-важното място в продължение на целия път от Белград до Цариград. Амиан Марцелин (IV в.) пише, че неведнъж затварянето на достъпа през тая клисура е било достатъчно, за да се отблъсне настъпление на велики пълководци и даже на цели народи.
В същата тази местност през 986 г. войските на Самуил печелят важна битка над византийците, предвождани от император Василий II, което забавя с 22 години падането на България под византийско владичество. За това събитие днес напомня неголяма мемориална плоча на около километър от археологическия комплекс, достъпен за туристи.
Точно тук, на пътя при станция Синеум, е имало изградена грамадна порта, прочутата Траянови врата. Размерите й били такива, че под арката й можел да мине конник с вдигната над главата си пика. От двете й страни пък се издигали високи каменни зидове, които преграждали прохода.
Тази монументална порта поразявала всеки със своята големина, необичайност и величие, разказва Михо Червенков, който е написал и издал книха за историята на Костенец.
Всички пътешественици, минали през прохода през късното средновековие, пишат за нея.
Един от тези хронисти е италианецът Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730 г.). Дипломат и военен специалист в същото време, той явно задълбочено е изследвал Траянови врата. До наши дни е запазена негова скица на портата.
Благодарение на неговата прецизност днес знаем съвсем точно как тя е изглеждала. Марсили пише, че е била 15 стъпки широка и 24 стъпки висока. Запазеният все още по негово време свод на вратата той заварил обрасъл с храсти и треви, точно така го е и нарисувал.
Портата все още е обект на спорове сред историци и археолози. Едни твърдят, че и тя е дело на император Траян, други са на мнение, че тя по-скоро е византийско строителство, а името й е дадено по аналогия на Траянов път и Траянов проход.
Името й най-напред е използвано от историка Антоний Бонфиний (1427 – 1502 г.) във връзка с похода на Владислав Варненчик и Ян Хунияди при опита им да преминат през прохода с войските си през 1443 г.
По време на турското робство функциите на Траянови врата като пазител на прохода отпадат. Тук обаче е било създадено българско село за охраната мул В началото е носело името Клисура, а по-късно – Василиците.
В крепостта целогодишно са живеели 100-тина войници
Турците нариали портата „Капъджик дервент”. Местното население я знае като „Маркова врата”, „Маркова капия”, „Капията”.
През миналата година мястото й е локализирано от археолози с абсолютна точност. Основите й са открити, сега се търсят средства за нейното възстановяване, по скицата на Марсили.
Надяваме се, че това ще се случи скоро, дано само строителите, които се захванат с отговорната задача не са същите, работили по възстановяването на крепостта Стенос при Траянови врата. Изпълнението не е съвсем на ниво, прекалено комерсиално и леко бутафорно. Обектът определено щеше да спечели, ако беше оставен така, както е бил разкрит от археолозите.
Има нещо смущаващо в изпълнението на крепостта, но доброто отношение на музейните работници компенсира леката бутафория
Ако сте решили да поемете към прохода, малко полезна информация няма да ви е излишна.
Крепостта Траянови врата е открита за посещение на 16 август 2015 г. Намира се до автомагистрала „Трасия”, на 15 км от град Костенец, 17 км от Ихтиман, 60 км от София и 72 км от Пловдив. За да се стигне до нея магистралата се напуска при с. Мирово и се тръгва по стария Цариградски път.
Шосето криволичи по южните склонове на планинския дял Еледжик, от пътя се открива прекрасна гледка към планински върхове на Средна гора, Рила и Родопите.
Преди крепостта има отклонения за две екопътеки. Едната стига до църквата „Св. Спас” под връх Еледжик, втората до Калето с археологическия комплекс „Късноантична крепост в прохода Траянови врата”.
До самата крепост Стенос може да се стигне с всякакъв превоз, а като отправни точки могат да служат градовете Костенец, Момин проход, Ихтиман, Септември, гара Немирово и околните села.
Входът за крепостта е 3 лева за възрастен и по левче за ученици и студенти. Музейните работници са изключително любезни и с удоволствие разказват на туристите любопитни истории, свързани с прохода.
Все още може да бъде разгледана изложбата на открито извън стените на крепостта, посветена на цар Самуил, която проследява най-силните години на управлението му, българските църкви и палати в Албания, Македония и Хърватия и падането на България под византийско иго.
А ако имате време, отбийте се на връщане до малкия манастир „Св. Спас” или отскочете до красивия Костенски водопад, който се намира на три километра от Костенец, в курорта „Вили Костенец”.
