Но с официално предупреждение: "Пътят е в лошо състояние". И не само той
Автор: Диана Славчева
„Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда...“. Почти няма българин, който да не знае тези думи на великия кан Омуртаг, издълбани върху колона от сиенит, намерена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново.
От времето на Омуртаг е останала и една варовикова колона, открита в началото на ХХ век край шуменското село Чаталар.
Днес населеното място се нарича Хан Крум и е по-известно с едноименния винзавод, който извисява снага в единия му край. То се намира на средата по пътя между Шумен и Велики Преслав.
От надписа на Чаталарската колона се знае, че тук някъде Омуртаг е построил своя аул, чиито останки са открити някъде в средата на миналия век. Установено е, че планът на укреплението наподобява цитаделата в старопрестолна Плиска и затова се смята, че това е била една от резиденциите на владетеля.
Преди строителството на аула, тук е регистрирано засилено готско присъствие. Проучванията на Тодор Балабанов сочат, че на това място е имало ареански епископски център на готите. Разкрита е тяхна голяма епископска църква, а в непосредствена близост до нея в по-малка могила е открита друга по-малка църква датирана от IV век, в която са намерени най-ранните християнски стенописи на територията на България. Археологът е на мнение, че това е лична църква на готския епископ Вулфила, който е създател на древногерманската азбука и е първият превел Библията на готски.
Да се стигне до това място сега е хем лесно, хем трудно. Тръгвайки от Шумен към Велики Преслав, след десетина километра се стига до отбивката за село Хан Крум, за което се тръгва надясно. В обратната посока – наляво, стрелка посочва, че натам се намира аулът.
В края на близкия мост над Камчия се вижда и кафява табела, указваща туристическия обект – с тук-таме липсващи букви и сочеща, че до него има 17 километра. Всъщност километрите са по-малко и от 2, така че най-вероятно е било написано в началото 1,7 км, но точката се е изтрила. Но пък предупреждението: "Пътят е в лошо състояние" си стои в цялото си стряскащо величие!
Това е последният нишан накъде да се върви. Оттам започват черни пътища, водещи към близките ниви и овощни градини. Трябва да се кара само напред – при това доста внимателно, тъй като друмът наистина е доста разбит от тежките селскостопански машити, но все пак не е непроходим.
Той извежда право пред руините на някогашна църква от IV век. Стените й са възстановени на около метър височина още по времето на честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Имало е и табели, но от тях са останали само рамките, така че туристите по никакъв начин няма как да се информират какво точно разглеждат.
Под нея личат основите на по-раншна базилика. И толкова. Повече никакви указания няма към другите обекти, които все още са в процес на разкопаване. Единствено на сателитна снимка човек може да се ориентира къде още на територията на аула може да се видят останките от мащабното строителство на аула.
Снимка: Google Earth
Тъжно и позорно е, че тези следи от дейността на най-големия строител от времето на Първото българско царство днес са почти заличени и реално до тях обикновеният турист няма достъп.
А повелята на Омуртаг, издялана в прословутата му Търновска колона, за която споменахме в началото, е ясна и категорична: „Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил“. Така че сме длъжни да помним. А за да имаме спомен, трябва да пазим като очите си тези ценни материални следи, които са достигнали до нас след толкова много драматични векове.
