Хан-Крумовският скален манастир е бил едно от „гнезда на просветата", скътани във варовиците на Шуменското плато
Автор: Диана Славчева
Шуменското плато е обитавано още от най-дълбока древност – тук и до днес се откриват останки от множество тракийски, антични и средновековни поселения и крепости.
Много са и скалните манастири, които са приютявали отдалите се на отшелнически живот, молитви и общуване с Бога монаси, предимно свързани с исихазма – религиозно течение в православното християнство, намерило широко разпространение у нас през ХІV век.
Тези изваяни в скалните венци обители, църкви и килии са съсредоточени най-вече в южните и източни части на платото.
Да бъдат приспособени за нуждите на монашеския живот не било трудно, тъй като меката варовикова скала можело да бъде обработена много лесно. Доизграждани били с дървени преградни стени, стрехи и навеси, за наличието на които се съди по различимите и до днес дупки, в които са били поставяни опорните стълбове, които ги поддържали.
Архиепископ Петър Богдан Бакшев, който посещава Шумен и околността през 1640 г., не крие възхищението си от видените от него „гнезда на просветата“. Той разказва, че „на север над града, в планината се намира отшелническа обител, издълбана в скалата, и добре се виждат славянски или сръбски писмена и образи, но всичко е разрушено от турците".
Освен посегателствата на османците, за заличаването на стенописите благоприятстват и климатичните въздействия, тъй като варовикът е лесно податлив на ерозията на времето.
Един от най-впечатляващите манастирски комплекси е разположен високо в западния склон на Калугеровия боаз, над днешното село Хан Крум. Затова е популярен като Хан-Крумовски скален манастир.
Той е приютен в допълнително обработена естествена пещера, наричана Стълбената пещера, тъй като до нея се стига по изсечени в скалата стъпала. Над последните от тях, непосредствено преди входа й, е имало дървен покрив, който е оформял своеобразен тесен тунел, по който се влизало в помещенията на светата обител.
Те общо са три на брой. Едното от тях очевидно е било църква, тъй като и до днес в него личи добре оформен олтар. Добре е очертана и абсидата, която е с цилиндричен свод и две симетрични ниши. По пода, стените и тавана личат жлебовете, които са служили за прикрепване на съществували някога дървен иконостас.
Пещерният храм се осветявал през два отвора в южната му стена. През тях се разкрива главозамайваща панорама към Шуменската долина и недалечния силует на Стара планина.
И до днес до пещерата, в която преди векове исихастите през XII – XIV век се отдавали на вглъбение чрез постоянни молитви, популярна и като Калугерова пещера, се стига по същата вита стълба, изсечена в скалата. Сега обаче изкачването по нея става с придържане по здраво монтирано за стената дебело помощно стоманено въже. Най-вероятно в миналото е имало дървен парапет, той като стълбището е прекалено тясно и опасно да се минава без допълнително обезопасяване.
На отсрещния склон на Манастирската долина в западната част на Каругерския боаз се намира т. нар. „Момина скала“, в която е вкопана скална обител, известна като „Килията“, явяваща се част от скалния комплекс. Надморска височина, на която е разположен манастирът е около 360 м.
Схема на Калугеровата пещера - вход (1); стъпала (2), ограничителна каменна стена (3); абсида (4); ниша (5); място на иконостаса (6); наос (7) олтар (8), южна стен с отвори (9); средно помещение, предверие (10); правоъгълна ниша (11); западно помещение (12), южна стена с два отвора (13)
До манастира се достига лесно от юг по коларски път от село Хан Крум и през Шуменското плато от север. Особено приятен и лек е маршрутът, който тръгва от съседното село Троица. С автомобил оттам по черен път се стига до една чешма и оттам се продължава пеша по добре маркирана пътека, която през гората извежда до манастира. Изкачването не е трудно дори и за малки деца.
Туристическият маршрут от Шумен започва от информационния център на природен парк Шуменско плато и преминава през „Паметника на курсистите“, до който се достига с автомобил, а после се продължава пеша. До скалната обител се достига след около час.
Макар това да не е от най-популярните дестинации за вътрешен туризъм, нашият екип се убеди, че доста са ентусиастите, които посещават иначе усамотено, но очарователно място. Не е за чудене – преживяването е неповторимо.
Исихазма е бил реформа в провославието-повече молитви,към Господ.През 1355 год.Григорий Сианит-български монах с подкрепата на цар Иван Александър-Сианит създал исихаски манастир в Странджа.Исихастите се молили-Господи Исусе Христе-Сине Божий-помилуй мя.Исихаста е търсил нарушената връзка на човек с Небесният Ни Съдател с молитви.Светският живот е бил суета,грошове,злато,храна-месо,скъпа коприна,коне не са пълнели живота на болярина с радост,а военна служба и земеделие живота на българския селянин-вярата и утехата в живота са в знание за Христос-Спасителя.
