Там, край Ченгене скеле, където е съсредоточен половината риболовен флот на България и където мрежите светят на лунна светлина...
Автор: Диана Славчева
Почти 50 години от живота на Димитър Янчев са свързани с морето и риболова – участвал е в първата подводна археологическа експедиция „Анхиало 69“, имал е даляни, грибове... Сега е председател на сдружение „Морски сговор“ в рибарското селище Ченгене скеле край Бургас.
Рибарската общност там е нещо, което го няма в закона. Нормативният акт предвижда съществуването на два вида рибари – любители, които са членове на ловно-рибарския съюз, и т.нар. промишлени рибари, извършващи стопански риболов.
Но тези, които обитават Ченгене скеле, по думите на Димитър Янчев, не принадлежат нито към едната, нито към другата категория. Това са хора, които излизат да ловят риба с въдици или с мрежи просто ей така – от любов към морето, за запазване на една традиция, за допълване на доходите си...
В непринуден разговор старият морски вълк ни разкрива тънкостите на рибарлъка. От него научаваме, че когато ще се мятат мрежи, в морето се влиза предимно нощем. Тогава се спазват и някои правила, свързани с фазите на Луната. За предпочитане е небето да се озарява от ярка Месечина, защото тогава от планктона мрежите светят – рибарите наричат това явление якамоз.
Лови се по няколко начина. Единият от тях се казва узукма – когато мрежата е пусната свободно да плава, вързана в единия си край за лодката. Другият е да се пуснат дънни мрежи, които остават цяла нощ и се прибират на сутринта.
А с въдица се лови на чепарета, и то предимно през деня. По принцип с този начин се извършва есенният – пасажният риболов, когато рибата се изтегля за зимуване към южните ширини и морета. Обикновено тогава се хваща сафрид, чернокоп – който е дребният лефер, рядко и самият лефер, паламуд, малко зарган – и това са основните видове, които дават някакво по-голямо количество улов.
Може и напролет да се хване малко пролетен сафрид, но иначе тогава се ловят попчета – и с мрежи, и с въдици.
„Риболовът в Черно море не е като риболовът в Гърция, да речем, който е целогодишен. При нас той е сезонен, като продължава обикновено 45-50 дни. И от тях плавателните – когато не духа силен вятър и няма вълнение, са половината“ – казва Димитър Янчев.
Димитър Янчев
„Нашият занаят не предполага възможност да се пенсионираш като рибар – доходите не стигат и затова всички хора тук работят и някъде другаде. И ходят за риба в извънработно време. Обикновено наесен си взимат отпуските, за да се отдадат само на риболов. Преди този занаят се предаваше от баща на син – както уменията, така и лодката, и мрежите. Но сега не е така“ – с болка споделя още той.
И уточнява, че това дали ще има риба, или не зависи от много неща – от това как ще се излюпи хайверът, дали са благоприятни условията за неговото по-нататъшно развитие, дали другите риби ще имат добра популация... Защото дори и да има добър хайвер, излюпен от лефер, да речем, ако няма примерно хамсия или цаца, просто леферът няма да се развие поради липса на храна.
Подобно на ловджиите, и рибарите могат с часове да разказват най-различни истории – коя от коя по-интересна, коя от коя по-невероятна, по-пикантна. Стане ли въпрос за рибарски лакърдии, Димитър Янчев е словоохотлив.
И заразказва как тръгнали веднъж Янко Попчето и Любо Джигера с кучето си (всички рибари в Ченгенето си имат прякори – прави в движение уточнениието нашият разказвач) на паламудориболов на т.нар. мола – когато петното с риба се забележи и го заградиш с мрежите. Това обикновено става нощем – тогава петното свети във водата. Тогава се хвърлят ракети,така че рибата се „набива“ в мрежите – разяснява Янчев, чийто прякор, впрочем, е Брадата.
Та взели си двамата рибари храна – както за тях си, така и за кучето. Подредили я в бака (носовия отсег на лодката, където обикновено има защитено малко помещение), сложили там и кучето – за да не падне във водата. Моларят те рибата и посегнали да вземат ракетите, които също били сложени в бака. Псето обаче помислило, че искат да му вземат храната и захапало стопанина си за носа. И докато мине суматохата, рибарите изтървали рибата.
„Друг подобен случай със същите двама рибари – кучето пада във водата и стопанинът му скача да го вади, изключвайки муфата, за да спре лодката, но само мисли, че я изключил. И лодката отпрашила навътре в морето. Добре че го забелязал фаропазачът на Маслен нос, та го извадил“ – продължава с историите Димитър Янчев.
Но последният му разказ е особено поучителен.
„Присъствах на един курс за издаване на т.нар. капитански свидетелства. На него преди 30 години бяха събрали възрастните рибари – повечето неграмотни хорица – на които бяха решили да им подарят по едно свидетелство, за да не са „незаконни“. В същото време изпитната комисия изпитваше и около тридесетина млади момчета.
Имаше един бай Христо от Крайморие, който целия си живот – 80 и няколко години беше прекарал в морето, собственик на гриб (мрежа по 700 до 1000 м., която се хвърля в морето от брега с въжета, прави се един голям полукръг, и после с въжетата в двата края започва да се тегли – риболовът с нея е много интересен и динамичен, защото, за разлика от даляна, грибът се мести – вметва нашият разказвач). Та питат го кога не трябва да се излиза на море - задават му най-простия въпрос, че да си заслужи тапията. И човекът с цялото си себеуважение заявява: „Клати ли се сливата в двора, нямам работа в морето“.
Всички младоци избухват в неистов смях.
Когато обаче приключва изпитната комисия, нейният председател казва: „Момчета, вие се смяхте на бай Христо, но поне 2-3 години вървете след него, за да се научите кога трябва, кога не трябва и как се влиза в морето. За да оцелееш 80 години в морето, това значи, че го умееш“.
С тази обобщаваща мъдрост Димитър Янчев слага край на лакърдиите. И отново отваря дума за съвременната действителност – за рибарите в Ченгене скеле, които всъщност по закон не съществуват, както и за други недоразумения с днешна дата.
Изглед от Ченгене скеле, снимка: Авторът
Като парадокса всички рибарски лодки у нас да се водят кораби – и тези по Дунав, и тези в Черно море.
„От това произтичат множество недоразумения. Статистиката сочи, че българският риболовен флот наброява 2500 кораба. Лодките в Ченгене скеле са над 1000. И какво излиза – че в рибарското селище е съсредоточен половината от риболовния флот на България!
Данните за нашия риболов, когато стигнат Европейската комисия, изглеждат така – че всички тези „кораби“ ловят по 5000 тона риба на година! Истината е, че пряко сили, истинските риболовни кораби у нас са най-много двадесетина“ – махва с ръка старият морски вълк и се заглежда към спускащия се над морето залез, който като в старите филмови ленти скоро ще потопи екрана в тъмнина, за да сложи финалния надпис на нашия разговор: „The end“.
лакърдии може да ви звучи някак романтично и в тон със залеза, но никак не пасва на текста и човека! Прекалено много история и действие има в него. Някак неуважително е. Успех със следващите публикации.
