Църквата с училище „Свето Богоявление", която на 6 януари отбеляза своя храмов празник, е един от обектите в популярния Етнографски музей на открито „Етър", които предизвикват особен интерес сред посетителите.
Историята на тази светиня е тясно свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни, изтъкват от музея.
По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър" попадат на църквата „Свето Богоявление" в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 г., е обявена за паметник на културата с местно значение.
Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на рушащата се радовска църква.
Речено-сторено, макар да минават години, докато замисълът бъде реализиран.
„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 г. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит", разказа в сайта на музея Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър".
Тя припомня, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.
„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер", уточнява Величка Илиева.
Църквата „Свето Богоявление" е изградена в ЕМО „Етър" през периода 1998-2004 г. Със средства се включва голяма част от габровската общност – фирми, институции, майстори. Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.
Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители. Новите икони са платени със средства на „Етър"-а.
Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.
Храмът е осветен на 24 юни 2006 г. от Великотърновския митрополит Григорий.
