Кога си на кон хем седиш, хем ходиш


Кога си на кон хем седиш, хем ходиш
Снимка: АЕК "Етър"
01 Март 2018, Четвъртък


Един разказ за времето, когато каруцата е била трабантът, а файтонът - мерцедесът за старите българи

Автор: Десант

Изложба на ЕМО "Етър" под надслов "Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията" гостува на Регионален исторически музей-Търговище, където може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. 

Експозицията пренася посетителите в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.

"Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш" – шегували се някога балканджиите. Конете са тяхното "превозно средство" по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции - налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство - дават прехрана на голям брой майстори от региона", разказва уредникът в "Етър"-а Росица Бинева.

От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.

"Кон са назаем не дава" – той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила", допълва уредничката Павлина Дамянова.

В изложбата "Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията" са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО "Етър" и сайта LostBulgaria.

Конят в селския живот

Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо - това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници - конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила - обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.

Конят в живота на града – един разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът - мерцедесът.

За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.

Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.

В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.

Налбантство (Изработване на подкови)

Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски.

Поставяне на подкови

Не случайно другото име на занаята е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.

Самарджийство

"То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат" - народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит.

Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата "Когато си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията" представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар.

Сарачество

"Конят давам, юларят не давам" - казвали някогашните българи. 

Появата на този занаят е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В изложбата е показан целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.

Внимание се отделя и на транспортните средства - коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.

"Подкован кон уроки не го хващат"

Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня - от вярванията, свързани с неговата сила - от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника.

Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната народна традиция в общата концепция за преставането на коня като другар, помощник и имане.

За колорита на изложбата се разчита на мутафчийските изделия. Мутафчийството е сред най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Той е обвързан с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат големи количества мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови - чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и др. Изделията на мутафчиите са изключително здрави и функционални.

В изложбата на ЕМО "Етър" се отделя специално внимание на детската аудитория, чрез модула с игри, гатанки и любопитни факти. Децата имат възможност с рисунки да изразят емоцията си от видяното.

Изложбата е придружена от два филма, представящи изработване на подкова и подковаване на кон – демонстрация на обичаи, свързани с Тодоровден.


В категории: Добри Вести , Занаяти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки