В старото училище – бой с пръчка и храчене върху нацапано с мастило лице

Автор: Диана Славчева

Откакто у нас настъпи демокрацията, учениците все повече биват галени с перце. И ако, недай си, Боже, някой учител им направи забележка, то всички скачат срещу него, като преподавателят дори може да изгуби работата си заради такава волност.

Но в добрите стари времена не е било така. Това - провинилите се ученици да стоят прави или пък на колене в ъгъла на класната стая, е било нещо напълно в реда на нещата. В по-драстичните случаи на нарушаване на дисциплината в учебните часове се прибягвало до пердашене с пръчка и дори до... „затвор“!

В статия, озаглавена „Кратки бележки за класното ни училище през епохата на Освобождението (1977-1880 г.), публикувана в бр. 89 на в. „Казанлъшка исскра“ от 1928 г., един съвременник на тогавашния ред обяснява: „И в наше време съществуваха още онези дюловици, натопени във вода, за да не се чупят, когато почваха да танцуват по оголените задници на възпитаниците“.

По нататък човекът подробно описва въпросната операция на превъзпитание: „Провиненият ученик качваха на гърба на някой коравичък негов другар, опънат между чептенките (гащи от памучен син плат – един вид предшественици на днешните дънки, б.а.) и удари като град започваха да се сипят върху оголената задница на клетия ученик. Писък до Бога, ритане, тупане и най-после едвам можеше да пристъпи.

А ние – малките български граждани – от страх забравяме ума и дума, а челюстите ни като от студ замръзват“.

Що се отнася до въпросния „затвор“, той обяснява, че веднъж се случило така, че с няколко негови съученици не си знаели урока по четене. Учителят ги завел в дома си и ги наредил на колене под стълбата, като накарал нехранимайковците да си отворят читанките и да четат урока си. Така хайманите прекарали близо два часа.

Но след като ги освободил от наказанието, даскалът не ги пуснал да си отидат, а им връчил по един бакър и парцали и им наредил да измият дъсчения под на салона в къщата му.

В Музея на образованието в Габрово, помещаващ се в сградата първата българска гимназия – Априловската, може да се види оригинален „затвор”, който представлява помещение в класната стая, намиращо се под учителската катедра, зад чиито решетки провинилите се ученици изтърпявали наказанията си.

Но в онези времена „присъдата“ за лошо държание в клас можела да има и морален характер. Една такава история разказва пред старата газета друг съвременник на школските мъчения.

„Не помня за какво се бе провинил моя другар. Извикаха го от класната стая, а на нас заповядаха да излезем на салона и да се наредим в кръг. След малко доведоха нашия другар – накичен по главата с магарешки уши от книга и с мастило нацапано лице.

Така за поука на другите го развеждаха около учениците. Всеки ученик трябваше да лепне по една храчка на лицето му. Когато цял беше овален в мръсотия, биде пуснат да хвърли облеклото на позора“.

Представям си с какъв преизподен ужас ще прочетат тези редове днешните стожери на ученическите права и свободи. Ако сега – близо 140 години по-късно, бъдат приложени едновремешните методи на възпитание и система от наказания, това ще предизвика цунами в общественото пространство от разярени родители, психолози, хелзински комитети и прочее правозащитници.

Историята мълчи дали наплютият от съучениците си герой с магарешки уши от последния разказ е развил след въпросната случка тежко депресивно разстройство или пък затворените зад решетките под учителската катедра са изпаднали в нервна криза.

Но е сигурно едно – че никой не е вдигал врява до Бога как тъй може да се посяга на невръстни дечица с неукрепнала психика и нежни души. Още по-малко са гонили от школото даскалите, дръзнали да вдигнат ръка над смущаващите реда и дисциплината хъшлаци.

А както стана ясно, наказания имало и ако не си научиш урока. Истинско светотатство за днешните радетели в класните стаи да цари мир и любов! Че то днес даже и двойка няма да получиш за това!

Не че призоваваме в училище да се върнат старите методи за превъзпитаване с дървената пръчка и класния „затвор“. Цивилизацията еволюира. А с нея и образователната система. Демокрация е все пак – тъй не бива! Но пък и да има провинение хич без наказание също не е много възпитателно. Не ли?

В категории: Новини , История , Възраждане