Не се знае кога Връбница е започнала да се отбелязва и като светски празник на цветята и събуждащата се за нов живот природа
Автор: Диана Славчева
Дори не се знае откога датира древният български обичай Връбница да се чества като имен ден на всички, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета. Не се знае и кога този религиозен празник е започнал да се отбелязва и като светски празник на цветята и събуждащата се за нов живот природа.
Дали защото върбата е растението, което първо се разлиства след дългия зимен сън, тя е изконният символ на този ден. Тъй като на Стария континент не виреят палми, с изключение на някои крайни южни райони, в европейските християнски общности върбовите клонки заместват палмовите листа, с които Иисус Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
Така, особено в западноевропейските църкви, празникът е популярен като Палмова неделя, докато у нас е известен повече като Цветница, Връбница или като Цветна неделя. В Русия и Украйна пък е наричан Върбово възкресение.
Още от езически времена славяните са вярвали в чудотворните свойства на върбата и нейната сила да закриля хората от зли духове и черни магии и да ги пази, заедно с животните и посевите, от бедствия и болести. По-късно древните учени Диоскорид и Авиценна са писали трактати за лечебните свойства на кората и сока на това растение. Техни колеги също са препоръчвали като лекарствено средство събраната през пролетта кора от младите й клони.
Дрогата от върбата се използвала за лечение на мазоли и брадавици, за растеж на косата и при малария. Прах от върбова кора се е прилагал като кръвоспиращо и противоглистно средство. Отвара от кората се е пила при възпалителни заболяваниея на горните дихателни пътища.
В по-късни времена от нея са били отделени съединения, наречени силицилати, от латинското име на растението – Salix. Едно от тези чародейни вещества днес е известно по целия свят като ацетилсалицилова киселина, или казано с думи прости – аспирин.
Още през XVII в. англичаните забелязали, че върбата расте около вода и са се светнали, че щом тя «не страда от това, че краката й са във вода», значи ще е полезна за болести, предизвикани от «мокри крака».
В Древния Египет клонки от върба били изгаряни в погребалните огньове. Гърците посветили върбата на богинята Хеката, а римляните я считали за магическо средство срещу беди и нещастия. В Украйна тя е любимо дърво в народната поезия и символ на срещите. Под нейните клони се провеждали военните съвети на запорожците.
У християните върбовите вейки са основен атрибут на предшестващата Великден Връбница. Осветените в църквата върбови клонки защитавали дома през цялата година от беди, болести, нещастия и нечисти сили.
В Китай съществуват моного интересни традиции и магичеси ритуали, свързани с върбата. Един от тях е посветен на предизвикването на дъжд и усмиряването на стихийните бедствия, свързани с вода. През май китайците отивали при царя на драконите (владетелят на водата) и измолвали дъжд. Селяните от околността с върбови клонки на главата и запалени свещи влизали в храма на дракона под звуците на гонговете и изпълнявали древен ритуал на поклонение пред него.
И японците боготворят върбата. Те я смятат за дърво на слабостта, спокойствието, нежността и потребността от постоянство. Всичко грациозно и изящно жителите на Страната на изгряващото слънце свързвали с клоните на плачещата върба.
Дори вълшебната пръчица на Хари Потър е изработена от върба, а в близост до училището «Хогуъртс» расте магическа върба. Според ритуалите на магьосниците, човек трябва да носи в себе си върбови клонки, за да се избави от страха пред смъртта и от адски видения, а за да му се изпълни някакво желание, е достатъчно да завърже на възел една такава клонка.
На Връбница руснаците след излизането от църква потупват с тях по гърба близките си с пожелание «да бъдеш здрав като върба».
Това дърво е свързвано също с безплодието и импотентността. Според преданията, изгарянето на върбова дървесина носи нещастие. Дали защото гвоздеите за кръста Господен били направени от... козя върба?!
Много специалисти по магията на растенията не препоръчват да садите върба в двора си, тъй като тя, както и тополата, се отнасят към тези дървесни видове, които не дават енергия, а я отнемат. В случая върбата може да бъде определена като «енергиен вампир» - на практика обаче хуманен вампир, тъй като поглъща само негативната енергия. Затова е добре да я насадите не в градината си, а някъде наблизо по обичайния ви маршрут към дома, когато връщайки се от работа, ще минавате покрай нея и ще й отдавате натрупаната през деня отрицателна енергия.
Върбата се използва и за приготвянето на амулет за развитие на красноречието и творчеството. Тя дава на човека магически способности за овладяване на словото. Помага също и за разтоварването от стреса, психичното напрежение и агресията.
Да не забравяме, че вълшебната флейта, чиято музика може да възкреси дори мъртвите, съгласно преданията е изработена именно от върба.
Поверия
В различните християнски страни по света съществуват множество народни поверия, свързани с Връбница. Ето някои от тези битуващи предсказания и суеверия:
- Какъвто вятър духа на Връбница, такъв ще преобладава през цялата година.
- Ако на Връбница времето е слънчево, то реколтата от плодове и зърно ще бъде богата.
- Ако се хвърли осветена върбова клонка срещу вятъра или се сложи под камък, това ще спре бурята; ако се забие в полето, ще се предпазят посевите; хвърлени на двора, върбовите клонки усмиряват градушките.
- Когато вали град, трябва да се сложат осветени върбови клонки на перваза, което ще предотврати евентуалните щети от него.
- Бездетните жени ще заченат, ако изядат няколко пъпки от осветена върба.
- Ако сънуваш върба, това предвещава скорошно печално пътешествие.
Илачите на баба
В народната медицина чаят от върбови кори се използва при състояния на треска, главоболие, ревматизъм, заболявания на жлъчката и подагра. Този чай се приготвя като 1 ч. л. ситно нарязана кора се поставя в ¼ л. хладка вода и се загрява на бавен огън до кипване. Дозировката е 2 чаши чай на ден или по 1 с. л. през 2 часа. Тази отвара е противопоказана само за бременни жени. Кората се събира през май, юни и юли. Тогава тя лесно се отделя от дървесината. Суши се на сянка или в добре проветриви помещения.
