Денят не е избран случайно – по това време на годината върлуват т.нар. Горещници и започва най-силно да се усеща сушата
Автор: Диана Славчева
В миналото в някои краища на страната на Илинден се изпълнявали молитва за дъжд. Празникът едва ли е избран случайно като ден за такива обреди – по това време на годината върлуват т.нар. Горещници и започва най-силно да се усеща сушата.
За това как преди 80 години са празнували в деня на свети Илия в село Турия – родно място на Чудомир, разказва в бр. 332 на казанлъшкия вестник „Искра“ от 1938 г., братът на сладкодумния писател Георги Чорбаджийски – учител, общественик и журналист (повече за тях може да прочетете в „Незабравимият Чудомир и неговият брат Георги“).
„Рано сутринта в деня на свети Илия желязното клепало на черквата забивало продължително. Знаяли селяните, че днес ще се тачи паметта на свети Илия и че ще има молебен за дъжд, ако е суша него време, тъй като поп никола е казал вд миналия презничен ден.
Жените се приготвяли, коя с що може: голям кравай, сварено жито, яйчица, сирене, а ако е петък или сряда – пържени с шарлан (студено пресовано слънчогледово масло, б.р.) мекички и др.“ – пише авторът на публикацията.
Той уточнява по-нататък, че докато трае празника, никой не подхваща работа. След като стопаните изпратят добитъка си на паша, всички отивали на църква. Литургията в него ден свършвала рано-рано, още преди да е припекло силно.
„След нея се нагаждало шествието: деца със свещници и хоругви, свещениците в одежди и кандилници, даскалът с църковните песни, мъжете – със стомни вода, бъклички, павурчета, и накрая жените на цялото село с вързаници ядене“ – уточнява чудомировият брат.
По-нататък той обяснява, че начело на процесията вървели двама яки мъже, които на върлина носели желязното клепало, а клисарят го биел с две железни чукчета. Поповете пеели, като повтаряли много пъти тропаря на свети Илия.
„Така наредени всички, пазейки строго своето място и ред, се изкачвали по стръмнината от западната страна на Гисювца и така стигали на върха и поляната над селото, носеща и сега името Свети Илия. Пътеката е много стръмна, но вярващият народ вълвял смирено и благоговейно след оглушаващото околностите клепало и пеещите даскал и попове“ – допълва картинката Георги Чорбаджийски.
До поляната, заобиколена в онези времена с млада дъбова кория, се стигало за около час. Насред нея имало забит един голям камък с вдълбан в него кръст. А до него се образувало нещо като олтар, където след като хората си починели, започвал молебенът.
Жените използвали почивката, за да изберат място за трапезата, която завивали на голяма елипса около кръста.
„След като си отпочинели, като разгледали околността и разговаряли за изсъхналата летнина и за селото, сгушено под самата поляна, старият свещеник давал знак и клепалото, сега вече окачено на две дръвчета от корията, забивало наново“ - продължава разказа ки Чорбаджийски.
Тогава всички се събирали около камъка кръст и коленичили с лица, обърнати на изток. След дълги и горещи молитви свещеникът наръсвал хората с осветена сутринта в църквата вода. След това всички ставали и изливали от стомните си вода на земята, произнасяйки" Дай, Боже, дъждец". После всички насядали около трапезата на скромна закусна - без курбани, игри и веселие. Похапвали тихо, разливали вода на земята, така че да не остане и капка в съдовете, и благославяла, така че свети Илия да ги чуе и прати така очакваните валежи.
Накрая, след кратка молитва, всички си тръгвали към домовете, пожелавайки си един на друг дъжд.
Понякога, Господ чувал молбите им, и още докато били на върха, над Юмрук чал и над Мара Гидик се струпвали облаци и до вечерта или на другия ден се изливал благодатен дъжд. Разказват се и случаи, когато още докато били на трапезата падали първите капки и те стояли да се намокрят добре, та мокри да се приберат вкъщи.
Прибирайки се в селото, момичетата се събирали на група "Пеперуда лада" и тръгвали по улиците, пеейки: "Пеперуда лада, лада пролада - дай, Боже дъжд, да се роди ръж; дай, Боже, водица, да се роди пшеница. Да тръгне воденица!".
Поливали краката си с вода, играели и тъпчели образувалата се на земята кал.
Селяните не случайно изпълнявали молитвата за дъжд.В сухото лято има нужда от дъжд след жътва.Господ Исус Христос дава дъжд Той заповядва и облаците идват и валът дъждове.Битие-Библията.
1
Обикновен българин
20.07.2018 11:15:40
1
0
Селяните не случайно изпълнявали молитвата за дъжд.В сухото лято има нужда от дъжд след жътва.Господ Исус Христос дава дъжд Той заповядва и облаците идват и валът дъждове.Битие-Библията.
