Едно пътуване през времето из курорта Вили Костенец
Автор: Диана Славчева
„Тая вода, здравият въздух и невъобразимата красота на местността би трябвало да направят – вероятно и ще го направят – един от най-посещаваните наши курорти". Това пише Иван Вазов, след като няколко пъти летува в Костенец.
Пророчески се оказват думите на народния поет – край „гръмливия и величествен“ по думите му Костенски водопад, в предверието на живописното Костенско дефиле една след друга започват да никнат вила след вила, хотел след хотел и дори летен дом за децата от софийското сиропиталище "Св. Патрик".
Край река Чавча, известна още като Стара река, пък се оформя цяла писателска махала, където често гостуват членовете на кръга „Мисъл“ и цяла плеяда величия от литературния ни небосклон и хора на изкуството – Захари Стоянов, Стоян Михайловски, Александър Балабанов, Алеко Константинов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Кръстю Раковски, Йосиф Хербст, Лора Каравелова, Евгения Марс и кой ли още не.
Къщата на гимназиалния учител Стефан Ганев и до днес е известна като "Вазовата вила". Тук поетът изкарва едно лято със семейството на брат си Борис
Тодор Влайков вдига също тук своя лятна къща под името "Здравец", в която пише „Преживяното", а докато е в летовището със сестра си Донка, Пенчо Славейков сътворява първите глави от поемата си „Кървава песен“...
Вилата на Тодор Влайков
В ново време вила си построява писателят Георги Константинов. Чести негови гости са Никола Фурнаджиев, Димитър Талев, Георги Караславов, майсторът на четката Владимир Димитров-Майстора, артистите Владимир Трендафилов, Олга Кирчева и Марта Попова.
В така заформения култов курорт „Вили Костенец“, който по времето на соца се именува „Георги Димитров“, отсядат и творят също Димитър Методиев, Любомир Левчев, Матей Шопин, Лъчезар Еленков, Харалампи Харалампиев и още много други литератори.
Но няма нищо чудно – природата наоколо е омагьосваща, минералната вода се лее в изобилие, водопадът оглася околността с величествения си грохот, а над всичко това се извисяват стръмните склонове на Рила с необятното си море от върхове.
Пък и летовището е само на седемдесетина километра от столицата, на стотина от втория по големина наш град – Пловдив, и на 30 км от Боровец, което го прави удобна и лесно достъпна дестинация за мнозина. Както пише дядо Вазов в стихотворението си „Бог“: „От градский шум и прах избягах,/ далеч избягах от светът,/ колата с грижите разпрегнах,/отшелник съм в този горски кът.“
Вили Костенец през 1922 г.
Ала курортното място е привлекателно не само за отдих, но и за церене на редица болежки с топлата му минерална вода, която успешно лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни неволи, хронични синузити, гинекологични и куп други здравословни проблеми.
Чешмички, от които живителната и целителна течност се излива на воля, има почти на всяка крачка.
Куриозното е, че с името Костенец се кичи и градът, и съседното му село – едно от най-големите в България, както и курортът Вили Костенец, който е само на 3 километра от него.
Несъмнено бижуто в него е легендарният Костенски водопад, вдъхновил много поети и възпят от Вазов в няколко негови творби. На входа на парка, който романтично допълва околностите му, посетителите посреща красиво дървено табло, върху което са издълбани две строфи от едно от Вазовите стихотворения, за които ролята на муза е изиграла природната забележителност.
Освен в стихове, патриархът на българската литература я споменава и в прозата си и ние не можем да го опишем по-добре от него. „Тук живот кипящ, гороломен, буйният живот на неукротимата стихия, която няма хабер ни от гнева на небето, ни от зъба на червяка, ни от вековете. Огромен стълб вода пада от гола скала в един дълбок вир, сред бели, клокочущи талази и пяна. Ситен дъждец от пръските на водопада ни засипва и разхлажда“.
Костенският водопад
Много по-голям от Костенския е 25-метровият водопад Скаловитец, който се намира на около 5 километра от близката хижа Гургулица, но преходът до него е по доста стръмни пътеки и затова някак си остава в сянката на своя събрат, привличащ почитатели край курортните вили.
Водопадът Скаловитец
Забележителност в курорта е и малката църквичка „Света Богородица“, изградена на мястото на съществувалия тук по времето на Второто българско царство храм „Успение Богородично“. През 1372 г. многоброен турски аскер, предвождан от Валадин паша, напада града. За да не предадат вярата си, костенчани, съпровождани от войводата Янкул Черньо, се укриват в крепостта около църквата, оказвайки яростна съпротива на поробителя. Но турците успяват с измама да надделеят.
Три века по-късно, през 1666 г., когато в района се извършва драматичният и злокобен процес на помохамеданчване, храмът е сринат, а мнозина българи намират смъртта си край него. Зверски избитите смелчаци от непокорната рая са погребани в масови гробове около черквата.
Днешната й наследничка е поддържана спретнато, а дворчето й е грижливо озеленено с кипариси, чимшири и пъстри цветя. От задната й страна се разкрива спираща дъха панорама към село Костенец и Средна гора.
Като язва обаче насред курорта стоят останките от някогашния голям обществен басейн, наричан от местните „стария плаж“ или „хигиенните бани“. По спомени на очевидци, той е функционирал в пълния си блясък допреди петнадесетина години. Тогава входът за деца е бил само 50 стотинки, а възрастните плащали по 2 лева.
И до днес посещавалите го с умиление си спомнят колко е било оживено край него. Сега обаче всичко е запустяло и изоставено в ръцете на времето, което неумолимо го превръща в грозна руина.
Разбити са и малкото улици, които едвам успяват да поберат колите на курортистите, избрали да почиват и да се лекуват тук. Хотелиерите стискат зъби и лелеят надежда, че от Община Костенец ще спазят обещанието си тази есен да асфалтират тукашните пътища.
Когато Вазов за първи път идва тук през далечната 1890 г. заварва горе-долу същата картинка: „пътят е лош и води през храсталаци“ – пише той в „Костенец – пътни бележки”. И се оплаква: „ Грапавините му страшно тръскат и килкат талигата, която вози мене и двамата ми другари туристи“.
Оттогава са минали близо 130 години и е срамота да констатираме и днес същата мила родна картинка в това иначе докоснато от Бога райско кътче от татковината ни. Не ли?
