Сегашният председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев е и кмет на община Босилеград. Като кмет, той е назначил своя близък съпартиец Миодраг Якимов за началник на общинското управление
Автор: Иван Николов, КИЦ
Сръбското Министерство за държавно управление и местно самоуправление обяви, че на 4 ноември 2018 г. в Сърбия ще се проведат изборите за 19-те регистрирани Национални съвети на националните малцинства.
По закон тия съвети са опълномощени да участват в решаването или самостоятелно да решават в областите на образованието, информирането, културата и официалната употреба на езиците и писмата на националните малцинства.
На тия избори, принадлежащите към националните малцинства, включително и българското, непосредствено гласуват за членове на Националните съвети, но само ако са се регистрирали в отделен избирателен списък по местоживеене с подписване на специална декларация, в която да декларират личните си данни, националната си принадлежност и желанието да участват на избори за Национални съвети.
Нека да оставим настрана всичките си резерви към самата институция Национален съвет на националните малцинства и всичките си резерви към тнр. отделни избирателни списъци за националните малцинства.
Ще се фокусираме върху „Напътствието за провеждане на непосредствени избори за членовете на Националните съвети на националните малцинства“, публикувано в „Службени гласник РС“, брой 57/18 и оставените вратички за манипулиране на изборите през които, за трети пореден път, въпреки всички досегашни провали и неуспехи, злоупотребявайки държавната власт, отново могат да се промъкнат старите членове на Националния съвет на българското малцинство.
Органите за провеждането на изборите са Републиканската избирателна комисия (РИК) и избирателните комисии по места. РИК опълномощава свой член или заместник член за Координатор, който провежда действията свързани с организацията и подготовката на изборите. За даване на техническа помощ в организацията на изборите, РИК образува работни тела по общините.
Тия работни тела се стараят за уреждане на избирателните секции, организират обучението на избирателните комисии, приемат избирателните материали от Координатора, предават избирателните материали преди гласуването, приемат избирателните материали от избирателните комисии след гласуването и пак ги предават на Координатора.
Работните тела са съставени от членове, назначени по предложение на началника на общинското управление от лицата които са на постоянна работа в общинското управление. Предимство имат лицата с юридическо образование и опит в провеждане на избори. В състава на работното тяло служебно влиза и началника на общинското управление.
В закона е казано, че в работните тела равноправно трябва да бъдат представени половете, но не и партиите, сдруженията или инициативните граждански комитети които се кандидатират на изборите! Следователно, участниците в изборите нямат контрол върху начина на провеждането на изборите и не участват в преброяването и верификацията на резултатите от гласуването!
Същото е и с представителите на избирателните комисии по места. Те се назначават пак по предложение на началника на общинското управление, и са съставени от председател, зам.председател и техните заместници и то от лица, които са на държавна работа. Предимството е пак на страната на лицата регистрирани в отделните избирателни списъци, лицата с висше образование и опит в провеждането на изборите. И тук законодателят настоява за равноправна застъпеност на половете, но не и на самите участници в изборите!
Следователно, кандидатите на изборите нямат свои представители в работните тела и избирателните комисии по места, не подписват протоколите от преброяването на гласовете и не верифицират резултатите от гласуването. Те имат право на наблюдатели върху начина на протичането на изборите по избирателните секции, но правомощията на наблюдателите са от друг тип.
Нека да опростим нещата до едно чисто практическо ниво.
Сегашният председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев е и кмет на община Босилеград. Като кмет, той е назначил своя близък съпартиец Миодраг Якимов за началник на общинското управление. От своя страна, г-н Якимов освен че служебно влиза в работното тяло, той назначава и другите членовете на работното тяло, но и членовете на избирателните комисии по места, както вече споменахме, от чиновниците на държавна работа.
Записването и изписването в отделния избирателен списък също е в правомощията на общинското управление. Следователно, възможностите за манипулация на изборите за Национален съвет на българското малцинство в полза на кандидатите които контролират общинското управление и във вреда на опозицията са неограничени!
Благодарение на тия несъвършенства на законодателните решения, благосклонния поглед на държавата и общоизвестните, широко разпространени практики за злоупотреби с държавна власт, се крие и тайната на „успеха“ на всички досегашни избори, тайната на „любовта на народеца“ към своите потисници и нарушаването на правата българското малцинство. С всички произлизащи от това катастрофални последствия за самото малцинство, българо-сръбските отношения и преговорите за членството на Сърбия в ЕС.
Въпреки че сръбските управници не пропускат нито една възможност гордо да покажат Националните съвети на малцинствата на чуждите държавници и брюкселските чиновници, като органи чрез които малцинствата осъществявали правото си на автономия! Правят го и пред българските си колеги. На на практика с тях си измиват ръцете и прехвърлят отговорността си за всички проблеми на българите върху самите българите – имат си Национален съвет, да се оправят сами!
Ако не искат, никой не им е виновен. Само че тоя Национален съвет, освен че е избран недемократично от строго подбрани „свръхпатриотични партии“ и контролирани личности, на практика няма нито законодателна, нито изпълнителна власт. Може да играе известна консултативна роля. Но и това не го прави.
Демокрацията никъде по света не е най-съвършена, но демокрацията в Сърбия като че ли е специално е приспособена по мярката на „супер-партиотичните“ сили и несменяемите на изборите досегашни управници. Както каза един наш сънародник, Националния съвет на българското малцинство е нещо като ялова крава – много яде, на вид добре изглежда, но няма никаква полза от него.
Archbishop Jovan VI of Ohrid - "Tsar Samuil was Bulgarian"
https://www.youtube.com/watch?v=73MEQAIWDvE
Македонците сe БУГАРИ
https://www.youtube.com/watch?v=vYm9Gvtbgrw
Сръбските претенции към БЮРМ продължават:
Град "Скоплье": град цара Душана и Бранислава Нушича!!!
Това са официални претенции понеже идват от директора на канцеларията за Косово (!!!) (не знам що имат общо Косово с БЮРМ), официално лице на Сърбия (няма значение че самото Косово вече не сръбска територия) и са излъчени от държавната сръбска телевизия.
Време е България да следи примера на Словения и да си вземе Западните Покрайнини от Сърбия защото очевидно е че тази страна ще продължи да направи всичко възможно БЮРМ да не се върне към своята българщина. България има право на вето към членството на Сърбия в ЕС.
http://www.rts.rs/page/stories/ci/story/1/politika/3018254/djuric-srbi-u-makedoniji-kao-spona-izmedju-dve-drzave.html
Makedonija: ime, istorija, NATO
https://www.youtube.com/watch?v=S1oLqJvW6Zw
Западните покрайнини бяха дадени на Сърбия от победителите в Първата Световна Война поради оплакването на сърбите че българите бяжа ги атакували и през 1913 и през 1915 г., а и през 1885 г., за да имат те стратегическа граница и буфер за отбрана при евентуалното ново българско нападение. Понастоящем няма такава възможност България да нападне Сърбия, така че няма повече основания/аргументи Западните Покрайнини да не бъдат върнати на България.
2
Приятел на България
25.08.2018 05:58:20
0
0
Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от няколко етнографски карти и пътеписи, като например този на френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „Столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише в свойте научни трудове, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя.
Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание.
"Felix Philipp Kanitz, (Das Konigreich Serbien und das Serbenvolk von der Romerzeit bis dur Gegenwart, 1904, in two volume) # "In this time (1872) they (the inhabitants of Pirot) did not presume that six years later the often damn Turkish rule in their town will be finished, and at least they did not presume that they will be include in Serbia, because they always feel that they are Bulgarians. ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, p. 215)...And today (in the end of XIX century) among the older generation there are many fondness to Bulgarians, that it led him to collision with Serbian government. Some hesitation can be noticed among the youngs..." ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, c. 218; Serbia - its land and inhabitants, Belgrade 1986, p. 218)
Jérôme-Adolphe Blanqui, „Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841“ (Жером-Адолф Бланки. Пътуване из България през 1841 година. Прев. от френски Ел. Райчева, предг. Ив. Илчев. София: Колибри, 2005, 219 с. ISBN 978-954-529-367-2.) The author describes the population of Nish sandjak as ethnic Bulgarians, see: [1]"
" Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград."
Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите).
Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито етно-демографска, нито военно-стратегическа.
Относно "сърбите" в Пиротско:
Ето какво пише сърбин в английската страница на торлашки говор:
"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"
Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско национално и етническо самоопределение!!!
Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара) от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Събрани от Димитър и Константин Миладинови
www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер БУГАРКО,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
The Miladinov Brothers'
"Bulgarski Narodni Pesni"
is without a doubt the most widely read, the most beloved as well as one of the earliest collections of Bulgarian folk songs. This book was widely read not only by our people, but by other Slavs as well. Thanks to it, the world received a taste of the richness of Bulgarian folklore.
The Croatian Bishop Strossmayer (1815-1905) not only paid for the publication of the book with his own money, but he urged the Croatian intellectuals to buy the book and become acquainted with the rich folklore of the Bulgarian people. It was at Bishop Strossmayer's suggestion, that Konstantin used Cyrillic script in place of the Greek letters in which the original text was transcribed.
Most of the 660 songs are from Macedonia and also included are various customs, beliefs, games, proverbs, legends, riddles and names. Their work was read by generations after them and left a lasting influence on their compatriots. Konstantin Miladinov, in his introduction to "Bulgarski Narodni Pesni", very aptly observed
The folk songs demonstrate the degree of intellectual development of the nation, they are a mirror of its life.
The songs were collected between 1854 and 1860 mostly by the elder brother, Dimitar, who taught in several Macedonian towns (Ohrid, Strouga, Prilep, Koukoush, Magarevo, and Bitolya) and was able to put into writing the greater part of the 660 folk songs. Most of the songs were recited by women. A young woman in his native town of Strouga sang 150 songs for him.
The songs from the Sofia district were supplied by the Sofia schoolmaster, Sava V. Filaretov (1825-1863). Those from Panagyurishte, recorded by Marin Drinov (1838-1906) and Nesho Bonchev (1839-1878), were sent by Vasil D. Cholakov (1828-1885). Raiko Zhinzifov (1839-1877), who went to Russia with the help of D. Miladinov, was another collaborator.
In his introduction to the collection, Konstantin Miladinov states that the songs were collected from different parts of the Bulgarian land, not from Macedonia alone. This is another testimony that the Miladinov brothers, like the rest of the fighters and martyrs in the struggle for Bulgarian National Revival, made no distinction between the people in Panagyurishte and Strouga, Sofia and Prilep or Ohrid. St Clement and St Naum were their saints and teachers; Simeon and Samuel were their Tzars.
It was in this spirit of national unity and as a boost to the Bulgarian Revival that the two Miladinov brothers spent years of hard work and many sleepless nights to collect and prepare their monumental volume of Bulgarian folk songs 120 years ago. For this, they paid with their lives. They died in a Turkish dungeon in Istanbul.
Folklorists abroad hailed the publication of "Bulgarski Narodni Pesni" as an important contribution to Slavic folklore. Translations of some of the songs were made in Russian, Czech, and English. Dr. Elias Riggs (1810-1901), an American linguist and missionary in Constantinople, translated nine songs into English and sent them to the American Oriental Society in Princeton, New Jersey. In a letter from Constantinople in June 1862, Dr. Riggs said:
The following pieces are selected from a collection of Bulgarian popular songs recently published, Bulgarski Narodni Pesni, collected by Demitrius and Constantine Miladinov, Agram (Zagreb) 1861, pp. 542, 8 vo. I have rendered them in the measure of the original and very literally. The reader will be struck with the resemblance of these compositions to the song of Hiawatha .....
This collection consists of more than six hundred pieces, large and small, all professedly taken from the mouths of illiterate common people, and is one of the largest volumes yet printed in the Bulgarian language. The measure of which the first two pieces are specimens is the one most used. Other songs exhibit lines of various lengths, from five to seventeen syllables. The themes too are various ...... The whole present an interesting picture of the traditions and fancies prevailing among the mass of the Bulgarian people.
Professor W.D. Whitney, secretary of the American Oriental Society, made arrangements with The American Presbyterian and Theological Review to publish Dr. Riggs' letter and translations. So in Volume I, No. I, of its new series, January 1863, pp. 65-69, it published the above letter and three of his translations. Later, in Volume II, No. 6, of its new series, April 1864, pp. 259-276, appeared six more songs and 24 proverbs.
GRK I BLGARIN
Konstantin Miladinov wrote some 16 poems,
this is one of his lesser known and publicised,
but provides a remarkable insight into his patriotic fervour
GRK: Blgarine, prost choveche,
Shto tuk stoish, ne se grchish?
Nemash ochi da ne vidish
Kolku slavni se storifme?
BLGARIN: A grkimu star choek,
Kak ti tekna tie zboroi
Da mi velish, da mi kazhvash?
Ya beh slaven i prehvalen
I pak sega sum Bugarin
Ako sakash Bog milostiv
Ke si bidam pak prehvalen.
GRK: Bolgarine ne pazbervish
Ya ti velyam da se uchish
Grtska kniga npefalena
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Kak ke chinish ti bez kniga?
Tvoya kniga ti si nemash
Da se storish uchen choek.
Ako mozhish razberi me
Nauchi se grtska kniga,
Da bideme site grtsi.
BLGARIN: Da se ucham grtska kniga!
Koy se tie shto mi kaza,
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Tie ne se ot nashite
Ni dedo mi, ni prededo;
Yazka tie ne poznavam.
Ako rechesh ti za kniga
Imaf kniga, pak ke imam;
Ala grku ti nikoga
Da ne chekash da se grcha.
GRK: Ya ti davam arna uka
Zashto ti sakam tvoe dobro
Pak ti velyam - pogrchi se;
Ako sakash ti se molam
Toku sade nogrchi se.
BLGARIN: Nemoy, grku, dodevay mi;
Pak ti rekov pak ti velyam
Razberi se, ne se grcha
Ako sakash Bugari se!
Bulgarian, simple person,
Why do you wait, and not Hellenize?
Don't you have eyes to see us
How magnificent we've become?
Hey old Greek man,
How did those words occur to you,
To sermonise to me, to tell me?
I was glorious and famous
And I'm still a Bulgarian now
If you like by the grace of God
I will be famous again.
Bulgarian you just don't understand
I am telling you to study
Famous Greek literature
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
How can you exist without books?
Books of your own you do not have
To become a learned man.
If you can understand me
Teach yourself with Greek literature
So that we may all be Greeks.
Teach myself Greek literature!
Who are those you told me about,
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
They are not of my people
Not my grandfather, or my g.grandfather
I do not know them.
If you speak about books
I had books and I'll have them again;
But dear Greek, never
Wait for me to be Hellenized.
I'm giving you good advice
Because I am interested in your welfare
Once again I tell you - become a Greek;
I you want I'll plead with you
But only become a Greek.
Leave me alone, Greek;
I told you again and again
Believe this, I'm not becoming a Greek
If you like become a Bulgarian!
Milan Savić: Istorija bugarskog naroda do propasti države mu, Srpska narodna zadružna štamparija, 1878
Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори.
https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book%200027.html
Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.
Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.
Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.
Много неприятно трябва да е за днешните сръбски "езиковеди" да спорят (и то по-смъртно!!!) с техния културен "герой", идол, Вук Караджич по въпроса за принадлежността на "македонските" говори към български или сръбски език. С несъгласието си с него те не само че проявяват омраза към българите а и плюят на неговия памет, индиректно обявявайки го за съюзник на българите и сръбски предател!!!
Наистина много смешни и глупави са сърбите "лингвисти" и националисти, а и сърбите изобщо.
http://macedonia.kroraina.com/eg/ea_3_1.htm
Люлка на старата и новата българска писменост
акад. Емил Георгиев
Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог
Кога и как Вук Караджич стига до своето „откритие” на българите?
В предговора на своя „Д о д а т ъ к” [2] Вук Караджич сам изяснява повода, както и характера на своя труд. Задачата да се опознаят и съпоставят езиците по цялото земно кълбо поставя самата Екатерина. В 1784 г. тя написала със собствената си ръка 273 думи и 12 имена и ги разпратила по света, за да бъдат преведени на всички познати езици. Събрания материал предоставила на немския учен Пилас да го обработи и издаде. В 1787 г. излиза трудът „Сравнительные словари всех языков и наречий, собранные десницею всевысочайшей особы. Отделение первое, содержащее в себе европейские и азиатские языки. Часть первая. В Санктпетербурге 1787 г.” В 1789 г. излиза втора част. Трудът съдържа определените от Екатерина 273 думи и 12 имена на 200 езика. Работата продължава и по-нататък, поверена на Теодор Янкович де Мириево (от сръбски произход). В 1789—1791 г. речникът излиза във второ издание. Новото издание съдържа още 79 езика — африкански и американски. Славянските езици са получили първото място. Двете издания съдържат следните славянски езици и наречия: руски (руските думи са напечатани в средата на страницата), славянски (т. е. черковно-славянски), славяно-унгарски (словенски, прекомурски диалект), бохемски (т. е. чешки), сръбски, вендски, сорабски (т. е. лужишко-сръбски), полабски, кашубски, полски, малоруски (т. е. украински), суздалски (руски диалект).
Забелязал отсъствието на българския език, Караджич решил да издаде своя „Додатък”, за да го добави, да го доведе до знанието на образования свят.
При своята работа той прибягнал до „и с т и н с к и” българин, родом от Разлог („прави Бугарин, родом из Разлога”). [3] Изобщо трудът му се изгражда върху българския диалект от разложкия край. Тъй като българите нямали своя литература и пишели „на славянска ортография”, той си послужил със „своята ортография”.
1
Приятел на България
24.08.2018 19:26:06
0
0
Што се отнася до "кодифицирането" на "македонски" "език", сръбските олигофренски политици и "езиковеди" не са си дали сметка че признаването на съществуането на такъв "език" от тях означава че те се откажат от сръбщината на торлашките говори, тоест на преходните българо-сръбски говори. По чисто езиковедски критерии тези говори приличат много повече на "македонски" "език", отколкото на сръбския, даже отколкото на (източно)българския.
Така че сърбите би трябвало да се откажат от торлашката си територия в полза на БЮРМ, поне според "логиката" на техните "езиковеди" и политици.
Примери:
на "македонски" "език" и на торлашки (а и на шопски) се казва "сакам", на (източно)български "искам", на сръбски "хочю"
на "мк" и торлашки "убаво", на източнобългарски "хубаво", на сръбски "лепо"
"македонски" и торлашки одим, източнобългарски ходя, сръбски ходам
