Затова в Неделя Връбница е положено да се чете паримия от книгата на свети Софония - именно това място, където пророкът говори за радостния ден, очакващ Сион
Автор: Силвия Горанова
Свети пророк Софония, един от дванадесетте малки пророци, син на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, според преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават, ила Варата.
Той бил от знатен род и живял при иудейския цар Иосия, син на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята.
По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се усърдно за възстановяването на истинното богопочитане, почти забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството сред народа си. Той възстановил в предишното му величие Соломоновия храм, който бил достигнал до пълен упадък, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да спазват Моисеевия закон.
Въпреки голямата ревност на царя за възстановяването на истинната вяра, на народа, сред който се било вкоренило нечестието, било трудно да се обърне към Бога.
Иудеите, поради страх от царската власт, престанали открито да служат на идолите, но в сърцето си таели привързаност към езическото нечестие. Затова Господ - казва Свещеното Писание - не отложил голямата ярост, с която гневът Му се бил разпалил против Иуда.
Народът съзрявал за Божия съд, който скоро трябвало да се разрази над него. Сред такова нечестие и езическа тъмнина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като истински израилтянин, той дълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като страж Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по ум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта.
И ето, като отговор на тази молитва, "слово Господне, което биде към Софония". Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой пророк и му заповядал да възвести на иудеите страшните наказания, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и навсякъде подбуждал народа към изправяне и покаяние.
Проповедта му не била дълга, но по сила и дълбочина напомняла пламенните речи на великите пророци Исаия и Иеремия.
"Ето какво казва Господ - така започнал своето пророчество Софония, - всичко ще изтребя от лицето на земята, ще изтребя човеци и добитък, ще изтребя птици небесни и риби морски, ще изтребя беззаконниците от лицето на земята. И ще простра ръката Си върху Иудея и върху всички жители на Иерусалим, и ще унищожа тези, които отстъпват от Господа и не Го търсят. Затова убойте се всички пред лицето на Господа: Той приготвя жертва и денят є вече е близък. Това ще бъде ден на гняв, ден на скръб и утеснение, ден на смут и вълнение, ден на тъма и мрак. Тогава хората ще ходят като слепи, защото съгрешиха пред Господа; и ще се пролее кръвта им като пясък, и труповете им ще бъдат като смет.
Възвестявайки такова наказание на иудеите, Софония наред с това предсказва и близката гибел на езическите народи.
"Филистимци, моавитци, амонитци, етиопци, асирийци - казвал той - ще бъдат изтребени, земите им ще бъдат опустошени и ще станат, подобно на Содом и Гомор, поляна, обрасла с бодлива трева и вечна пустиня. Това е за високомерието им, задето се подиграваха и се превъзнасяха над Божия народ".
След това, обръщайки се отново към родния Иерусалим, пророкът с прискърбие вижда, че той не се вразумява от примера на наказанията над нечестивите народи и остава упорит в своето заблуждение. Иерусалим, по думите на пророка, "не приема увещания, не слуша гласа, на Господа не се уповава, към своя Бог не се приближава. Князете му посред него са рикащи лъвове, съдиите му ¬ вечерни вълци, хората му ¬ горди, свещениците му ¬ оскърбяват светинята и разрушават закона. Затова ¬ казвал пророкът ¬ нечестивият град ще бъде разорен, с него ще погине и цялата Иудейска земя".
Но Софония не се ограничил само с печални предсказания; неговият пророчески взор проникнал в благодатните времена, когато трябвало да се яви Утехата Израилева и Надеждата на народите, а с Него и радостта и мира за цялата земя.
Съзерцавайки настъпването на тези времена, Софония казвал, че не целият Израил и не цялата земя ще бъдат унищожени във великия ден на Господния съд. След страшните наказания Господ ще даде на останалите народи чисти уста, за да призовават името Му и да Му служат единодушно. А от Израил ще останат само хора кротки и смирени, които ще благоговеят пред Господа.
Остатъкът от Израил вече няма да върши неправди и затова ще се успокои, несмущаван от никой враг. Посочвайки тези благодатни времена, пророкът забравя за предсказаните страшни и близки бедствия и възторжено възкликва:
"Радвай се, дъще Сионова, проповядвай, дъще Иерусалимова, украсявай се и се весели от все сърце, защото Господ отне всички твои неправди и те избави от ръцете на твоите врагове; Господ ще се възцари посред тебе и повече няма да видиш зло. В оня ден Господ ще каже на Иерусалим: не бой се, Сионе, и да не отслабват ръцете ти, защото Господ, Бог твой, е посред тебе; Той е силен да те спаси, ще ти дарува веселие и ще те обнови в Своята любов."
В тези слова на Софония светата Църква вижда ясно указание за благодатните Месиански времена изобщо, и в частност за тържествения вход на Господ Иисус Христос в Иерусалим, когато целият Сион, с палмови клонки в ръце, с възторжени викове: "осанна сину Давидову", Го посрещал като цар, имащ да дойде сред Своя народ.
Затова в Неделя Връбница е положено да се чете паримия от книгата на свети Софония, именно това място, където пророкът говори за радостния ден, очакващ Сион.
Така пророчествал той, предсказвайки страшните Божии съдби, за да подбуди грешниците към покаяние. Той починал в очакване на всеобщото възкресение и, според преданието бил погребан в своя дом.
