В първия брой на вестник „Казанлъшка искра", излязъл през юни 1924 г., откриваме кратка дописка за това, че в оборите на градското общинско управление се отглежда малко черно конче с бяла звезда на челото си.
От информацията в старата газета става ясно, че името му било Събчо.
Редакцията призовава казанлъшките граждани да го пазят,у защото „то принадлежи на целия град".
Оказва се, че майката на жребчето е „впрегатна градско-общинска кобила".
Каква е била по-нататъшната съдба на малкия талисман на Града на розите, така и не може да се разбере, тъй като в следващите броеве не се открива и дума за кончето и трудолюбивата му майка.
За да добием по-пълна представа за времето отпреди стотина години, ще споменем, че друга дописка в казанлъшкия вестник споменава, че настоятелството на местния ергенски клуб ще бъде бламирано, защото „допуснало да се сгодят някои членове от клуба им".
Трябва да споменем, че „Казанлъшка искра" е играел огромна роля по онова време. Той е служил като „открит лист" за всички, които се разхождат по улица „Искра", по т.нар. Стъргало и на гарата. „Които доброволно не си купуват от най-новия брой на вестника, ще плащат двойна такса" - гласи кратко съобщение, публикувано на страниците на първия брой на печатното издание.
