Добри Божилов полага усилия да спре комунистическия терор

Автор: Атанас Коев

На 13 юни се навършват 135 години от рождението на Добри Божилов – един от политическите и държавни мъже в нашата нова история, управлявали България в твърде труден период от нейното съществуване. Той е министър-председател от септември 1943 г. до юни 1944 г. и е сред видните ни финансисти, оставили трайна следа в банковото дело на страната.

Роден е в малкото балканско градче Котел на 13 юни 1884 г. в родолюбиво българско семейство. Завършва основно образование в родния си град, след което  продължава учението си в свищовската Търговска гимназия – едно твърде престижно учебно заведение за своето време.

След завършване на обучението си Божилов се отдава на банкерската професия – от  1902 г. работи като банков служител, издигайки се постепенно в служебната йерархия. През 1922 г. той става член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. за период от три години е и неин управител. По време на неговото управление финансовата институция на България се развива стабилно и динамично, а българският лев е сред предпочитаните валути.

Междувременно видният финансист е привлечен и за преподавател по финанси в Свободния университет (дн. Университет за национално и световно стопанство).

Политическата кариера на Добри Божилов започва през 1938 г., когато е включен като  министър на финансите в правителствата на Георги Кьосеиванов. В последствие заема същия пост и в кабинетите на проф. Богдан Филов.

След смъртта на цар Борис ІІІ  проф. Филов е включен в Регентския съвет на България, а Божилов е назначен за министър-председател на страната, като същевременно остава и финансов министър.

Встъпвайки в длъжност, новият премиер декларира, че ще следва политиката на покойния монарх. За да ограничи комунистическия терор у нас, той обещава, че на доброволно предалите се нелегални няма да бъде търсена съдебна отговорност. В отговор на това обаче комунистическата партия не само не прекратява съпротивата, но засилва саботажите срещу важни стопански обекти.

Разбрал, че по мирен път няма да се справи с терористичните комунистически групи и отряди в страната, Божилов нарежда на армията и полицията да започнат широкомащабна настъпателна акция срещу тях.

На 26 януари 1944 г. по предложение на министър-председателя се създават специални полицейски части за по-ефикасна борба с нелегалните, т. нар. жандармерия. Обявени са награди от по 50 хиляди лева за всяка партизанска глава. В резултат от предприетите от правителството на Добри Божилов мерки са нанесени значителни поражения на партизанските групи, а през февруари с.г. партизанският отряд „Антон Иванов“ е напълно разгромен.

В отговор на действията на кабинета легалната опозиция изпраща до правителството на Добри Божилов „Декларация на десетте“, в която настоява за спиране на полицейските акции в страната. Под техния натиск Регентсвото е принудено да замени кабинета на Божилов с нов, начело с Иван Багрянов. Това става на 1 юни 1944 г.

След 9 септември 1944 г. Добри Божилов е арестуван от комунистическия режим и е подведен под съдебна отговорност заради провежданата от него политика като премиер на България. Той е съден от Първи състав на т. нар. „Народен съд“, а заедно с него са подсъдими регентите и министрите от пет поредни кабинета (от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г.), както и дворцовите съветници.

След скалъпен съдебен процес бившият министър-председател е осъден на смърт, като му е наложена глоба от 5 милиона лева и конфискация на цялото негово имущество. Видният български политик и банкер е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Така е ликвидиран един от изявените финансисти и политици на нова България, опитал да се справи с настъпващата болшевишка опасност в страната и постигнал значителни успехи в борбата с нея.

След началото на демократичните промени у нас делото срещу Добри Божилов е преразгледано от Върховния съд на България, като той е реабилитиран посмъртно на 26 август 1996 г.

В категории: Новини , Нова история